Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 723 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 311/2026
Вид
Решение № 723
Подписан
17.06.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200311 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0433 – 001263 от 15.07.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 05.07.2025 г. в 08:18 часа в гр. Варна, по бул. „Христо Ботев“ до № 1 в посока от ул. „Кракра“ към ул. „Бачо Киро“ управлява лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *, собственост на *, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван технически автомобила – нарушение на разпорeдбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. Е. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо подчертава в своята въззивна жалба, че едва на 19.01.2026 г. му е бил връчен препис от оспореното от него наказателно постановление, като намира, че не са били налице предпоставките самото наказателно постановление да се счита за връчено на основание чл. 58, 1 ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е бил търсен на своя адрес, на който живее повече от седем години. Допълва, че не е извършил описаното в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление нарушение, доколкото след като е видял предназначената за него СТОП палка, още в движение на автомобила, е откопчал обезопасителния колан, за да си вземе документите от жабката на превозното средство, поради което и полицейския служител е констатирал, че управлява МПС, без предпазен, обезопасителен колан. Посочва като порок в наказателното постановление липсата на обозначение към коя категория попада процесния автомобил, който е управлявал, доколкото водачите на моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 са задължени да ползват обезопасителни колани, като счита, че липсва посочване на релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които нарушителят да разбере в какво точно „административно обвинение“ бива обвинен. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. Е. С. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.

В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 311 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Е. С. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки в своята пледоария, че поради медицински причини, жалбоподателят е бил освободен от задължение да поставя обезопасителен колан, докато управлява МПС. Адв. А. моли за отмяна на наказателното постановление и моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 311 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 05.07.2025 г. в 08:18 часа жалбоподателят С. Е. С. управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *, собственост на * по ул. „Кракра“ в гр.

Варна в посока на движение към ул. „Бачо Киро“, без обаче да използва обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила.

По същото време на бул. „Христо Ботев“ до № 1 бил позициониран екип на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от свидетелите С. Е. Е. и Р.

Н. Н., които осъществявали контрол върху автомобилното движение в този район на гр. Варна.

Св. Е. забелязъл, че водачът С. управлява превозното средство, без поставен обезопасителен колан, поради което го спрял за извършване на проверка.

Приемайки, че със своето поведение сутринта на 05.07.2025 г. жалбоподателят С. е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата св. Е. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.07.2025 г.

Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно поставление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя С. Е.

С. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършеното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и 3 кредитира показанията на св. С. Е. Е. и св. Р. Н. Н. като последователни и взаимнодопълващи се. Двамата свидетели са категорични, че сутринта на 05.07.2025 г. жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил по ул. „Кракра“ в гр. Варна, без поставен обезопасителен колан, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В случая съдът не може да сподели двете основни възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление, като няма как на съда да не му впечатление, че в действителност двете възражения се изключват едно друго.

От една страна във въззивната жалба жалбоподателят С. навежда твърдения, че е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан и след като е видял, че към него е насочена СТОП палка, е откопчал обезопасителния колан, за да се пресегне към жабката, за да си вземе документите.

Една подобна теза не е особено житейски издържана и принципно съдът не може да я сподели за достоверна, доколкото липсват разумни причини защо жалбоподателят си е мислел, че ще бъдат проверени документите му, но по – важното е, че в хода на съдебните прения беше застъпена позицията, че поради медицински причини жалбоподателят е бил освободен от задължението си да поставя обезопасителен колан, поради което и е имал обективни причини да управлява МПС, без поставен обезопасителен колан.

Това възражение също не може да бъде споделено. Представен е медицински документ – медицинско направление, издадено на 19.02.2025 г. от д-р. Д. П. – хирург от МЦ „Св. Николай Чудотворец – 2010“ ЕООД, адресирано до личния лекар на жалбоподателя С., в което д-р. П. изразява мнението си, макар и високо професионално, че пациента се освобождава от носене на предпазен колан при шофиране. Липсва каквато и да е официално решение на лекарска комисия – в частност ТЕЛК или НЕЛК, които да удостоверят по официален ред обективната невъзможност или противопоказност на жалбоподателя С. да управлява МПС с поставен обезопасителен колан – изцяло в този см. Решение от 24.04.2023 г. по КНАХД № 61 / 2023 г. по описа на Административен съд Шумен, поради което и съдът 4 не може да приеме, че към датата 05.07.2025 г. жалбоподателят е бил освободен по официален ред от задължението си да постави обезопасителен колан при управление на лекия автомобил, който е управлявал.

Според съда нарушението е описано с всички свои съставомерни белези, поради което и съдът не може да приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева е строго предвидено като размер в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с неговите параметри в процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 25 – 0433 – 001263 от 15.07.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР гр. Варна следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро за процесуално представителство в производството по НАХД № 311 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0433 – 001263 от 15.07.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 05.07.2025 г. в 08:18 часа в гр. Варна, по бул. „Христо Ботев“ до № 1 в посока от ул. „Кракра“ към ул. „Бачо Киро“ управлява лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *, собственост на *, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван технически автомобила – 5 нарушение на разпорeдбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.

Варна парична сума в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 311 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6