Определение № 3104 от 05.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3104 гр. София, 05.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901445 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Айкарт Кредит“ЕАД ЕИК 200739331 срещу решение №2 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която, е отменено Решение № 217 от 19.08.2022г., постановено по гр.д. № 370/2021г. по описа на Районен съд – Велинград и вместо него ПОС е обявил за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., сключен между Н. Л. Л. и праводателя на “Айкард Кредит“ЕАД, както и на основание чл. 366 от ЗЗД сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012г., с което е изменен Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. и е осъдил „Айкарт Кредит“ЕАД ЕИК 200739331 да заплати н а Н. Л. Ланнджов на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4311,98 евро /четири хиляди триста и единадесет евро и 98 евро цента/, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016г. до 12.04.2021г. суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на исковете изцяло като неоснователни.

Оспорват се като необосновани и незаконосъобразни изводите на съда за недействителост на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК на Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., сключен между Н. Л. Л. и праводателя на “Айкард Кредит“ЕАД, както и на основание чл. 366 от ЗЗД сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012г., с което е изменен договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. Основава се на характеристиките 1 в съдържанието на конкретния договор за кредит -безсрочен и револвиращ,тип „Кредитна линия“ , според които кредитополучателят сам със своето поведение по усвояването и връщането на сумите по кредита определя конкретния размер на месечното си задължение към кредитодател .

Ето защо в договора за кредит ГПР/ годишен процент на разходите/ бил коректно определен, но в зависимост от горните условия специфични за този договор. Същото се повтаря и относно произнасянето на съда по отношение на яснотата на уговорките за размера и начена на формиране на възнаградителната лихва по кредита и различните такси. Навеждат се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения: съдът е игнорирал непълнотата в отговорите на въпросите на ССчЕ , назначена във въззивното производство.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК и очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Н. Л. Л. в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира пред настоящата инстанция присъждане на възнаграждение по 38 ал.2 ЗАдв.

От страна на Н. Л. Л. въззивното решение се обжалва в отхвърлителната част за разликата над присъдения размер от 4311,98 евро, до предявения и отхвърлен размер от 10 884,88 евро като незаконосъобразно, както в частта, с която въззивният съд отхвърля за сумата от 680,50 евро поради извършено съдебно прихващане със задължение на ищеца Л. за заплащане на дължими на ответника “Айкарт Кредит“ ЕАД за периода от 15.06.2021г. до 28.02.2022г. непогасени суми за главници по договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. в размер на 680,50 евро . Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на началната дата на погасителната давност при вземания , основани на потребителски кредити и за необоснованост на извода на съда за наличие у кредитора на вземане за непогасена част от главница, с която да се прихване задължението на кредитополучателя при положение, че съдът е приел договора за кредит за изцяло нищожен.

Поставят се правни въпроси и се твърди наличие на хипотеза за допускане на касационно производство по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение, съдебният състав на АС-Велико Търново е изложил в мотивите следните съображения:

Между страните не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото, че на 15.03.2011г. между ответното дружество Айкарт Кредит“ЕАД ЕИК 200739331 , в качеството му на кредитодател и ищеца Н. Любимиров Ланнджов , в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит № 0056158, по силата на т.1 от който кредитодателят предоставя на 2 кредитополучателя кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на този договор. Във връзка с така сключения договор за кредит, на същата дата 15.03.2011г., между ищеца в качеството му на картодържател и трето лице –, в качеството на картоиздател, е сключен Договор № 0056158 за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold, по силата на който договор картоиздателят издава и предоставя на картодържателя международна кредитна карта iCard/MasterCard и открива и води картова платежна сметка на картодържателя, която обслужва извършените с картата трансакции, а съгласно т.7 от този договор, картодържателят може да извършва тези трансакции с картата до размера на предоставения му от дружеството-ответник по иска кредитен лимит по Договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит и договора за издаване на кредитна карта са и подписаните от страните на 15.03.2011г, общи условия към всеки един от договорите. В общите условия към договора за кредит, непосредствено преди положения от ищеца подпис върху документа, се съдържа декларация, че кредитополучателят потвърждава, че цялата преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и настоящите общи условия, са му били предоставени преди подписване на договора и той е имал възможност да се запознае с тях, че ги разбира и ги приема без възражения. Съдържащата се в представения като доказателство по делото стандартен европейски формуляр информация, е идентична със заложените в клаузите на договора условия по кредита. В т. 5 – т. 7 от договора за кредит и т. 3 от Общите условия към него са уредени условията за ползване на кредита, като в т.5, т. 5.1, т. 5.2 и т. 5.3 е посочено, че договорът е револвиращ с горна граница /общ кредитен лимит/ в размер на 2600 евро + 2600 евро, кредитният лимит е разделен на кредитен лимит за транзакции в размер на 2600 евро и на Кредитен лимит за разсрочване в размер на 2600 евро. Съгласно т. 6 от договора посоченият размер на кредита се предоставя и усвоява под следната форма: Кредитодателят заплаща ежедневно по картовата платежна сметка на кредитополучателя при картоиздателя сумата на всички трансакции, извършени с картата, включително и тези, които са били разсрочени, както и всички свързани с трансакциите такси и комисиони, които не могат да бъдат покрити с паричните средства на кредитополучателя по картовата му платежна сметка при картоиздателя, ако има такива. Плащането се извършва въз основа на предоставена от картоиздателя директно на кредитодателя информация за извършените през съответния ден трансакции без покритие. Съгласно т. 7 от договора за кредит, при извършване на трансакция, разполагаемият остатък по кредита се намалява със сумата по трансакцията и сумата на всички свързани с това лихви, такси и комисиони.

Кредитополучателят няма право да извършва трансакции, които превишават кредитния лимит, т.е. надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита /разбиран като общия кредитен лимит, намален с усвоения кредит, ведно със съответните начисления – договорни лихви, такси, комисиони и други разходи и разноски, изчислени към точно определен момент/, а в 3 случай, че е извършил такава трансакция, условията за заплащането й и дължимите от кредитополучателя такси във връзка с нея са посочени в клаузата на т. 6.3 от договора. Клаузата на т. 9.3 от договора и т. 1.6 и т.10 от Общите условия към него предвиждат начина на погасяване на задълженията по кредита – кредитополучателят е длъжен ежемесечно до 15-то число на месеца да погасява минимална погасителна вноска, посочена в месечно извлечение, издавано от кредитодателя и представяно на кредитополучателя, която вноска представлява сборът на 5% от усвоения кредитен лимит за трансакции, плюс начислените лихви, неустойки и такси, плюс всички падежирали месечни анюитетни вноски от разсрочени задължения за съответния отчетен период. Клаузата на т. 11.2 от Общите условия към договора за кредит, от своя страна, урежда поредността, при която се погасяват задълженията на кредитополучателя по кредита, както следва: 1/ задължения за такси, комисионни и разноски, направени от картоиздателя; 2/ суми, надвишаващи кредитния лимит; 3/ договорни лихви; 4/ законови лихви;

5/ неустойки; 6/ падежирали анюитетни вноски от разсрочени задължения; 7/ главници, която поредност може да бъде променяна само след изрично писмено изявление на страните по договора за кредит. В т. 8 от договора за кредит са предвидени начините, по които се олихвява усвоеният кредит, като посочената клауза е приложима само по отношение кредитния лимит за трансакции. Така, съгласно т.8.1. и т. 8.2. от договора, за извършените трансакции за покупка на стоки или услуги, както и за определени такси, удържани от Картоиздателя по Договора за карта (годишна такса обслужване на кредитната карта и такса за известяване със СМС) не се начислява лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване на трансакцията (т.нар. Гратисен период). В случай, че до 15-то число на месеца кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към кредитодателя за предходния отчетен период, от 16-то число на същия месец върху непогасеното задължение се начислява и дължи договорна възнаградителна лихва в размер на фиксиран лихвен процент 17 % годишно, а нововъзникналите задължения при покупка на стоки или услуги се олихвяват от деня на осчетоводяването им. В случай, че кредитополучателят погаси изцяло задължението си към кредитодателя, посочено в последното месечно извлечение, гратисният период се възстановява. Съгласно т. 8.3 от Договора за кредит, частта от усвоения кредит, формирана от теглене на пари в брой и приравнените на теглене на пари в брой трансакции, както и такси, неустойки и комисиони, се олихвяват с договорна възнаградителна лихва в размер на фиксиран лихвен процент 20.5 % годишно от деня на осчетоводяването им и за тях не се прилага гратисен период. Предвидено е в клаузата на т. 8.4 от договора за кредит /“капитализация на лихви“/, че с подписването му кредитополучателят се съгласява начислените договорни лихви по т. 8.2 и т.

8.3 да се прибавят към главницата на кредита на последния ден на всеки месец и същите да се олихвяват с лихвата по т. 8.2 , което да бъде отразено в месечното извлечение за съответния отчетен период. Възнаградителната лихва, дължима върху усвоените суми по лимита за разсрочване, от своя страна, е регламентирана от клаузата на т. 11 от договора за кредит, в размер 4 на фиксиран лихвен процент 19,72% годишно, при лихвена база за изчисляване на лихвите по месечните анюитетни вноски, съобразно изготвен погасителен план, от 30/360. Специално по отношение кредитния лимит за разсрочване, клаузата на т. 5.3 от договора предвижда размер от 13% годишно оскъпяване и ГПР в размер на 25,81 % при разсрочване към 15-то число на месеца.Съгласно т. 3 и т. 21 от договора за кредит е същият е безсрочен, но кредитополучателят има правото да го прекрати едностранно с писмена молба до кредитодателя във всеки един момент, като прекратяването настъпва при наличието на кумулативните изисквания: да са изплатени всички задължения по кредита /вкл.главници, лихви, такси, неустойки, комисиони и разноски/, кредитодателят да е получил писменото уведомление за прекратяването и картоиздателят да е получил уведомление за връщане на издадената карта.