Решение № 435 от 17.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Перник, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500593 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "Стомана Индъстри" АД против Решение № 591/08.06.2023 г. по гр. дело № 4985/2022 г. на Районен съд – Перник, с което е осъден на осн. чл. 200 от КТ „Стомана Индъстри“ АД да заплати на С. Г. С. сумата от 15 150.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на медицински изделия, медицински дейности и прегледи и медикаменти, в резултат на трудова злополука, настъпила на *** от която е настъпила трайна неработоспособност от 50 на сто, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното плащане. С Решението на основание чл. 200 от КТ е осъден „Стомана Индъстри“ АД да заплати на С. Г. С. сумата от 99 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на ***, от която е настъпила трайна неработоспособност от 50 на сто, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното плащане. С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 140 000 лева като неоснователен.

1

По изложените в жалбата съображения от "Стомана Индъстри" АД се иска отмяната на първоинстанционното решение в осъдителната част, с която са уважени претенциите на ищеца. Навеждат се твърдения, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 99 200 лева драстично се отклонява, отличава и надхвърля дори установената практика на РС - Перник, както и на ОС - Перник по идентични случаи, като отчита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди е в сравнителните граници от 70 000 лева до 100 000 лева за настъпил смъртен случай, като в подкрепа на изложеното се цитират и съдебни актове. Допълва, че ответната страна продължава да работи, а процента неработоспособност определен на ищеца за трудова злополука е само 50 % и за срок до 01.01.2024 г. Съдът е извършил незаконосъобразна преценка, както относно вида, интензитета и трайните физически болки, неудобства и душевни страдания, претърпени от ищеца при получаване на травматичното увреждане, така и за периода в който същите се търпят до момента на присъждане на обезщетението. За незаконосъобразно се сочи и определянето на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 150 лева, като намира, че неправилно първата инстанция не е приспаднала от тази предявена сума изплатената от работодателя за подпомагане и медицинско лечение на ищеца сума от 4 920 лева, изплатеното застрахователно обезщетение за трудова злополука – 800 лева и изплатеното застрахователно обезщетение за трудова злополука от 740 лева.

Твърди се, че въз основа на отказа на съда да приспадне тези суми, то работодателят е репариран повторно за тези размери на получени от ищеца суми. Счита за неправилни и незаконосъобразни доводите на съда, че размерът на дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи, не следва да се намалява с получените от ищеца суми за пенсия за инвалидност и че не е правно релевантно обстоятелството, че работникът получава пенсия за инвалидност за намалена работоспособност в резултат на трудовата злополука, според решаващите доводи на съда.

По приложението на императивните норми на чл. 200 ал. 3и ал. 4 от КТ, за която съдът е длъжен да следи и прилага служебно, е налице и съществено нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила на ГПК извършени от РС, като отбелязва, че липсва направен от съда изричен и конкретен доклад по делото и изрично и изчерпателно разпределение на конкретната доказателствена тежест за страните и за фактите подлежащи на доказване и по прилагането на императивния чл. 200 ал. 3 и ал. 4 от КТ и относно изплатените на ищеца пенсии и обезщетения от ДОО, във връзка със злополуката. Твърди се, че по делото са налице данни, за изплащани такива на ищеца и е необходимо да се съберат допълнителни доказателства пред въззивната инстанция, за съответния техен размер и период на изплащане. С жалбата се излагат доводи, че С. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Същият е съзнавал вредоносните последици и резултати до които може да се достигне, като в същото време се е надявал да ги предотврати, но е проявил самонадеяност и груба небрежност в своите действия, при изпълнение на възложената работа. Ищецът не е 2 положил и най - елементарната грижа и не е проявил нужното внимание за недопускане на настъпването на трудовата злополука и вредоносния резултат. Въз основа на подробно изложени съображения се иска отмяна на атакуваното решение изцяло в обжалваните части и решаване на делото по същество, като се постанови решение, с което да се присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като бъде намалена отговорността на работодателя поради допусната груба небрежност от ищеца при злополуката. Моли да бъде присъден размер на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди при правилно прилагане на материалния закон и съобразно доказателствата и доказаните факти по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият С., чрез адв. Г. Б. е изразил становище по жалбата, като е изложил съображения за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че е неоснователно твърдението на ответната страна, че в своето решение първата инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е определила несправедливо обезщетение, като не взела предвид и „наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в проявена груба небрежност“. Сочи се, че тези твърдения са направени без да са съобразени със събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и назначените експертизи. С отговора се излагат съображения, че твърденията за проявена груба небрежност е следвало да бъдат доказани от работодателя в първоинстанционното производство, но такива данни не са установени и не са събрани доказателства в тази насока. Сочи се, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна и не зависи от виновното поведение на друго длъжностно лице в предприятието.

Намира за недопустими доводите, че вина за настъпването на трудовата злополука има единствено работника, като допълва, че същият е извършвал възложената му от ръководителя на обекта работа, като е правил това в пълно работно облекло, с предпазни средства, на същото място и по същия начин в продължение на години. С отговора са изложени подробни доводи, въз основа на които се твърди, че от събраните по делото доказателства категорично е установено, че от страна на работника не е допусната груба небрежност, както и за размера на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Възразява се относно направеното от ответника доказателствено искане пред настоящата инстанция, като се отбелязва, че същото искане е направено пред първоинстанционния съд и същото е било уважено, като от ТП на НОИ – „РУСО“ Перник са представени исканите документи. Въз основа на изложеното се иска постановяване на решение, с което първоинстанционния акт да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна 3 следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства за настъпилото с ищеца увреждане на *** по време на работата му в ответното дружество, където работел на длъжност “ „***“ по трудов договор. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представените медицински документи включително и с влязло в сила разпореждане № 30/30.12.2020 г. на длъжностно лице при ТП - Перник на НОИ по чл. 60 КСО, с които е приета за трудова злополуката от ***, имащи материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО, в които е посочено, че на *** в 10.15 ч. на територията на „Стомана индъстри“ АД, цех *-**, кота „0“ при изпълнение на работа, възложена от прекия ръководител на ищеца, представляваща подмяна на релсов път и изразяваща се в демонтаж на връзки и рязане на релси, чрез обръщане на релсите с метален лост, ищецът е загубил контрол върху използвания от него шестостенен прът, при което е настъпил удар в областта и около дясното око. В резултат на удара на работника е причинена контузия на клепача и околоочната област на дясното око с множество фрактури. Приложените към медицинското досие доказателства – медицински документи и конкретно постановеното влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова са официални удостоверителни документи за установените в тях факти и в частност за наличието на установена по надлежния ред тр. злополука, за времето на случване на злополуката и за началната дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на злополуката вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Ето защо в настоящия исков процес не може да се контролира законосъобразността и правилността по същество на констатациите по това разпореждане, което е задължително и за гражданския съд, вкл. и в частта за настъпилите увреждания. Тези изводи не могат да се проверяват от изслушаната в първоинстанционното производство комплексна съдебномедицинска експертиза (КСМЕ), но независимо от това – същата категорично ги потвърждава и детайлизира.

Според комплексна съдебномедицинска експертиза пред РС при трудовата злополука на *** ищецът е получил открито многофрагментно счупване на костите на дясна ябълчна кост, пода на орбитата и костни фрагменти, проникващи зад десен очен булб, счупване на предната и латерална (външна) стена на десен максиларен синус, както и голяма рана на лицето. По отношение на дясно око вследствие на силния удар и фрактурата на орбитните стени се е получило хлътване на окото; нарушаване на целостта на очната ябълка и трайно увреждане на зрението като последствие на травмата. Претърпял е травма, която е била с разстройство на здравето и временна опасност на живота. Като последици от травмата е нарушена естетика и функция в областта на среден лицев етаж, както и загуба на зрението на дясно око. Увредите са трайни и необратими. Поради постоянната слепота на дясното око и деформацията на лицето се касае за тежка телесна повреда. По отношение на очната травма лечението е продължило приблизително 2 години от датата на травмата, като за този период са проведени, няколко оперативни интервенции на окото и придатъците му, в 4 резултат на което запазена очната ябълка анатомично като орган, но функцията на окото е около 0.05 визус, което практически е слепота на дясно око. Консервативното лечение продължава и в момента изразяващо се в използването на различни видове очни капки тъй като клепачите не могат да се затворят напълно при което роговицата изсъхва и се получават разязвявания в долната половина. По отношение на лицевата травма последиците са: лицева асиметрия; нарушен костен контур на орбитата; нарушен релеф на инфраорбиталния ръб; нарушен костен контур на дясна зигоматична кост; затруднено отваряне на устата; голям кожен белег с дължина около 10 см; изтръпване на дясна лицева половина. Последиците са трайни, изтръпването и белезите не могат да бъдат заличени. Асиметрията може да бъде коригирана с нова операция за рефрактура и реконструкция на среден лицев етаж в дясно.