Определение № 60 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Г.а като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502508 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Делото е образувано по възражение от Т.Г.В. – земеделски стопанин, БУЛСТАТ: 178808965, чрез пълномощник адв. Д. Б. - ПАК, против заповед № 627/31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 658/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, V I гр. състав, с която е разпоредено на Т.Г.В. – земеделски стопанин с БУЛСТАТ:

178808965, да заплати на П.К.К. – земеделски стопанин, БУЛСТАТ:

178896087, следните суми: 15 577,50 лева, представляваща неплатена продажна цена за 77,5 тона грахова смеска с единична цена на тон 167,50 лева, за което е издадена фактура № 278/03.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 311,55 лева за държавна такса и 720 лева за адвокатско възнаграждение.

Във възражението се посочва, че лицето, което получило съобщението за издадената заповед за изпълнение със задължението да я предаде на адресата Т.В. – С.С (работник) – не изпълнило това си задължение, а към момента на депозиране на възражението не могло да открие съобщението, поради което следвало да се приеме, че същото е загубено. Г-н В. узнал за осъждането си на 07.07.2023 г., когато получил съобщение от съдебен изпълнител за образувано срещу него изпълнително дело във връзка с издадената заповед. Счита, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ГПК.

Моли съда да приеме възражението и на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК да спре изпълнението на заповедта за изпълнение и образуваното изпълнително дело.

Претендира разноски.

1

Постъпил е писмен отговор на възражението от П.К.К. – земеделски стопанин. В него се оспорва възражението. Твърди се, че г-н В. е узнал за заповедта по-рано, тъй като в началото на юни е посетил бащата на заявителя – К.К., като е поискал разсрочване на присъдените суми, тъй като имал задължения към бюджета.

В открито съдебно заседание подалият възражението Т.В. чрез процесуалния си представител поддържа възражението. Моли съда да приеме възражението.

В открито съдебно заседание насрещната страна П.К. чрез процесуалния си представител поддържа писмения си отговор. Излага подробни съображения по съществото на делото; изразява становище, че възражението е просрочено. Моли съда да не приема възражението.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от П.К.К.

– земеделски стопанин, на основание чл. 410 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение против длъжника Т.Г.В. за следните суми: 15 577,50 лева, представляваща неплатена продажна цена за 77,5 тона грахова смеска с единична цена на тон 167,50 лева, за което е издадена фактура № 278/03.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Със заповед № 627/31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 658/2023 г., РС – гр. Пловдив, VI гр. състав, е уважил заявлението.

Видно от съобщение от 31.01.2023 г., находящо се на л. 19 от заповедното дело, на 06.02.2023 г. заповедта за изпълнение била връчена чрез служителка на земеделския стопанин Т.В. на адреса му в с.

.............................................., а именно – С.С. Тя получила съобщението с приложенията към него със задължение да го предаде на адресата (чл. 46, ал.

2 от ГПК).

С възражението по чл. 423 от ГПК е представен препис от съобщение за образувано изпълнително дело въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с изх. № 63881/07.07.2023 г. по изп. дело № 678/2023 г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № 824 на КЧСИ. Видно от съдържанието на документа, касае се до изпълнителното делото, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по процесната заповед за изпълнение. Документът обаче не съдържа данни за момента на получаването му от длъжника Т.В., поради което същият не може да послужи за доказателство за факта на узнаване за заповедта за изпълнение от последния.

Видно от контролния лист по ч. гр. дело № 658/2023 г. по описа на ПдРС, V I гр. състав, в който съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за администрация в съдилищата се записват имената на всеки, запознал се с делото, извършена е на 08.09.2023 г. само една справка – от адв. Е. Б. – процесуален представител на ответника по възражението П.К.. Не се установява да е била извършвана справка от Т.В. или негов представител, в т.

2 ч. делото не съдържа данни да е разрешен или осъществен електронен достъп от Т.В. или упълномощено от него лице.

В показанията на разпитаните по делото свидетелки С.С и Н.К. се съдържат неясноти и вътрешни противоречия (св. С. сочи, че книжата, които получила били във връзка с вземане на лице, което не е страна по делото, както и че не се вижда с работодателя си г-н В., независимо че работното й място се намира в сградата, в която е жилището му; св. К. първоначално посочва, че не знаела за задължението по процесната заповед преди срещата в с. ................ в началото на м. юни 2023 г. между нея, Т.В., П.К. и К.К., а в последствие – че научила за него едновременно с появата на друг повод за срещата в това населено място). Отделно от това, св. К. няма преки лични впечатления от съдържанието на разговора между Т.В. и К.К. на срещата в с.

................: „В. не е разговарял с К.К., така че да го чуя. Казаха си нещо с две приказки… не чух.“ Като съобрази, че св. С. и св. К. са служители на Т.В. – страната, по чиято инициатива се разпитват, и взе предвид изложените противоречия, съдът счита, че не следва да основава изводите си за фактите на тези свидетелски показания.

От показанията на разпитания по делото св. К.К., се установява, че на срещата в с. ................ в началото на месец юни 2023 г. Т.В. и счетоводителката му Н.К. са отишли на среща с П.К., на която е присъствал и свидетелят. Показанията са последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото: св. К. сочи, че сумата по заповедта била преведена на ЧСИ, но синът му „… не може да я ползва, поради това че В. има … задължения към държавата“, а от съобщението за образуване на изпълнителното дело е видно, че вземането на държавата като присъединен взискател възлиза на 29 343,05 лева. С оглед на изложеното, въпреки близката родствена връзка на свидетеля с ответната страна по възражението (К.К. е баща на П.К.), съдът намира, че показанията на г-н К. следва да се кредитират изцяло. Свидетелят има преки лични впечатления от поведението на г-н В. на срещата в с. ................ – „Аз се включих в разговора и В. буквално на тази среща каза: „Спрете нещата, до седмица се издължавам. … След тази среща В. се е обадил на адв. Б. с молба да спре производството, така че е бил в час.“ Установява се следователно, че възразяващият срещу заповедта за изпълнение Т.В. към началото на юни 2023 г. е знаел за заповедта за изпълнение.

Производството по чл. 423 от ГПК представлява специална извънинстанционна процедура, сходна с производството по чл. 303 и сл. от ГПК, която цели да обезпечи правото на участие на длъжника в заповедното производство. С оглед характера на производството, въззивният съд разглежда възражението само на наведените основания. Във възражението си Т.В. се позовава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ГПК. Тя гласи:

„В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е 3 могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.“

Съгласно практиката на ВКС (обективирана напр. в определение № 392 от 14.09.2015 г. по ч. гр. дело № 3904/2015 г., ВКС, I г.о.), която настоящият състав споделя, предпоставките за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК са две: обща (длъжникът да е спазил едномесечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК), като за наличие и на двете предпоставки въззивният съд се произнася с крайния акт по съществото на делото.

С оглед гореизложените констатации за фактите, длъжникът Т.В. е знаел за процесната заповед за изпълнение в началото на месец юни 2023 г., а възражението пред въззивния съд е подадено на 25.07.2023 г. Не е спазена общата предпоставка за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК – то се явява депозирано след едномесечния срок, предвиден в закона. Поради това, възражението не следва да се приема.

За пълнота следва да се посочи, че връчването на заповедта е извършено в съответствие с правилата на ГПК: не се доказа то да е страдало от пороци.

Не се доказа г-н В. да е бил в невъзможност да узнае за заповедта или да подаде възражение по чл. 414 от ГПК срещу същата поради особени и непредвидени обстоятелства.

По разноските:

При този изход от делото на ответника по възражението П.К. следва да се присъдят сторените разноски – 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на Т.Г.В. – земеделски стопанин, с адрес: с.

............................................, против заповед № 627/31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 658/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.

О С Ъ Ж Д А Т.Г.В.,

ЕГН:

**********, с адрес: с.

............................................, да заплати на П.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ж.к. Тракия, бл. 96, вх. Б, ет. 2, ап. 6, парична сума в размер на 480 лева с вкл.

ДДС, представляваща съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5