Определение № 340 от 30.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. София, 30.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600605 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 вр. ал. 6 НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Т. Е. чрез адв. С.С. срещу Определение № 5028 от 20.12.2024 г. по НЧХД № 17661/2024 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Д. Е. жалба срещу Постановление от 09.05.2024 г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 109/2022 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 49080/2021 г. по описа на СРП, образувано за това, че на 09.06.2016 г. в гр. София е извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 НК, и е прекратено образуваното съдебно производство.

В жалбата се твърди, че определението било незаконосъобразно като били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество не е изразено конкретно несъгласие с извода на СРС, че по престъплението по чл. 291 НК не може да възникне фигурата на пострадал. Заявява се, че прокурорските актове следва да подлежат на съдебен контрол, тъй като такива били интересите на обществото. Искането към съда е определението на СРС и постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП да бъдат отменени.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста и материалите по делото, извърши проверка на съдебния акт и намери за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в законния седемдневен срок по чл.

243, ал. 7 НПК от връчване на препис на определението, от иницииралото производството лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава 22 от НПК съгласно чл. 243, ал. 8 НПК.

1

Наказателното производство по ДП № 109/2022 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 49080/2021 г. по описа на СРП, е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление на прокурор при СРП на 03.02.2022 г. за това, че на 09.06.2016 г. в гр. София е извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 НК.

С Постановление на прокурор при СРП от 09.05.2024 г. производството е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлявало престъпление.

Срещу това постановление била подадена частна жалба от Д. Т. Е. чрез адв. С.С. като било образувано НЧХД № 17661/2024 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.

На 20.12.2024 г. в закрито заседание районният съд постановил обжалваното определение. Жалбата не била допустима, тъй като изхождала от страна, която била извън лицата, посочени в чл. 243, ал. 4 НПК, имащи право да обжалват постановленията за прекратяване на наказателното производство.

Обект на защита на това престъпление били обществените отношения, свързани с правораздаването. Жалбоподателят нямал качеството на обвиняем или пострадал. При осъществяване на престъплението по чл. 291 НК не съществувала фигурата на пострадал, защото не настъпвали преки и непосредствени вреди за определено физическо лице.

По същество жалбата е неоснователна.

Допустимостта на жалба, с която се иска проверка по съдебен ред на постановление за прекратяване на наказателното производство, се определя от наличността на две положителни процесуални предпоставки - да е подадена от лице, което разполага с процесуално право на жалба, и да е подадена в срок.

В случая жалбата е в срок, но жалбоподателят не е легитимиран да обжалва прокурорския акт.

Настоящият състав намира, че съображенията на контролирания съд за правилни и мотивирани. Законосъобразно е приложена нормата на чл. 243, ал.

4 НПК, в която изчерпателно са посочени лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателно производство.

Верен е изводът, че престъплението по чл. 291 НК защитава обществените отношения, свързани с правораздаването. Имуществените и/или неимуществени вреди за физическо лице от осъществяването на този престъпен състав са възможни, но те не могат да бъдат преки и непосредствени, каквото е изискването за възникване на фигурата на „пострадал“ съгласно чл. 74, ал. 1 НПК. Това е така, защото само по себе си невярното заключение на вещо лице не може да причини никакви последици за лицата, а такива могат да настъпят само ако то бъде кредитирано от държавен орган и послужи за обосноваване на неправилен съдебен, административен или друг властнически акт. Констатацията, че заключението на вещото лице е невярно и че компетентният орган неправилно му се е доверил, води до ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, в което производство засегнатото лице може да претендира 2 обезщетение за причинените му вреди.

Ето защо е правилна преценката на първия съд, че жалбоподателят Д.

Е. няма качеството пострадал и съответно не е легитимиран да обжалва процесното постановление.

При това положение единственото правно възможно действие е предприетото от районния съд, който е оставил без разглеждане жалбата на Д.

Е. като процесуално недопустима и е прекратил съдебното производство.

По изложените мотиви частната жалба следва да бъде оставена без уважение като определението бъде потвърдено.

Водим от горното Софийски градски съд и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5028 от 20.12.2024 г. по НЧХД № 17661/2024 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Д. Е. жалба срещу Постановление от 09.05.2024 г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 109/2022 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 49080/2021 г. по описа на СРП, образувано за това, че на 09.06.2016 г. в гр. София е извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 НК, и е прекратено образуваното съдебно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3