Решение № 557 от 23.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Велико Търново, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500295 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена от Г. Ф. Р. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Й. И. при ВТАК, въззивна жалба против Решение № 242/13.02.2023г. по гр.д. № 1061/2022г. на РС - Велико Търново, с което първостепенният съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана, предявената от въззивния жалбоподател против етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в гр. В. Т., ул. "В. Б." № 4, искова претенция с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. В подадената въззивна жалба се излагат подробни съображения, касаещи законосъобразността на процедурата на проведеното общо събрание от 21.03.2022г., като се поддържа, че същата е опорочена. Оправя се искане постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено такова, с което бъдат отменени като незаконосъобразни, взетите решения от ОС на етажната собственост на събранието, проведено на 21.03.2022г. Отправя се и искане за присъждане на сторените в производството, разноски.

Препис от подадената въззивна жалба е редовно връчен на насрещната страна на 05.04.2023г., чрез процесуалния й представител - адв. А. Ч.. В законоустановения срок е подаден писмен отговор, в който са наведени от една страна съображения за просрочие на подадената въззивна жалба, и от друга страна - за недопустимост на същата, а при условията на евентуалност за нейната неоснователност.

Поддържа се, че постановеното първоинстанционно съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Отправя се искане за присъждане на разноските във 1 въззивното производство.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, всяка от страните в производството се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, всеки един от които, от името и за сметка на своя доверител, заема становище по същество на правния спор, като заявява, че поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, респ. в подадения отговор. За въззиваемата страна се явява и законовият й представител- управителят на ЕС, Г. С., който заявява, че изцяло поддържа доводите на процесуалния представител - адв. Ч.. Всяка от страните отправя искане за присъждане на сторените разноски.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на провеждане на откритите съдебни заседания, при преценка на събраните в хода му писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от Г. Ф. Р. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се на адрес гр. В. Т., ул. “В. Б.” № 4 и представляващ апартамент № ***, в същата сграда. Ищецът твърди още, че е не е бил редовно уведомен за проведеното на 21.03.2022г., общо събрание на етажните собственици - не е бил уведомен за свикването му, за дневния ред, по който същото е следвало да се проведе, както и за взетите решения, обективирани в Протокол от 21.03.2022г. Ищецът твърди, че за проведеното на 21.03.2022г., събрание на етажната собственост, не е бил налице нормативно определения кворум за провеждането му, поради което взетите на същото решения са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. Претендира се присъждане на разноски.

В постъпилия отговор на исковата молба, ответната страна твърди, че поканата за свикване на общото събрание на 21.03.2022г., на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находящ се на адрес гр.

В. Т., ул. “В. Б.” № 4, ведно с дневния ред за същото, била поставена на входната врата на сградата на 07.03.2022г. В допълнение, още на следващия ден - 08.03.2022г., било прозвънено на всички собственици на самостоятелни обекти в горепосочената сграда, с цел същите да бъдат уведомени допълнително за свикването на общото събрание - денят и часът му, както и дневния ред, в т.ч. на същата дата било позвънено и на ищеца, с когото бил проведен разговор. На дата 21.03.2022г., е позвънено повторно на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, с цел напомняне за 2 предстоящото провеждане на общо събрание, в т.ч. и на ищеца. Ответната страна поддържа, че общото събрание е проведено при наличието на изискуемия от закона кворум, като на същото са били представени 79,60 % идеални части от общите части в сградата, поради което взетите на същото решения са законосъобразни и не следва да бъдат отменени. Ответникът оспорва наичието на легитимация на ищеца, като поддържа, че не са налице достатъчно доказателства, че същият притежава вещни права върху самостоятелен обект, находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е подробна и в пълнота възпроизвежда установените, релевантни за правния спор, факти.

Същата изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази тяхна част.

Съобразно с приетите за установени от първата инстанция и възприети изцяло от настоящата, фактически положения, като съобрази приложимата нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция намира, че предявената искова претенция с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, е изцяло неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че е била надлежно спазена процедурата по уведомяване на етажните собственици, както относно денят и часът на провеждане на общото събрание, така и по отношение дневния ред за провеждане на същото, в т.ч. и по отношение на ищеца. Правилни са изводите на първостепенния съд, във връзка с доводите на ищцовата страна, че за провеждане на общото събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. В. Т., ул. “В. Б.” № 4, е бил налице изискуемият по закон кворум, съобразно изискванията на чл.15, ал.1 ЗУЕС. С оглед възраженията на ищеца, първостепенният съд е събрал допълнителни доказателства, свързани с правото на собственост на етажните собственици в процесната сграда, като правилно е приел, че макар присъствалите на общото събрание на 21.03.2022г., етажни собственици да са притежавали не каквото е било отразено в изготвения Протокол от провеждане на ОС на 21.03.2022г. - 79, 60%, а 69,28 % от правото на собственост в сградата, то последното изпълва нормaтивните изисквания за необходим минимален кворум, при наличието на който няма пречка общото събрание на етажните собственици в сградата да бъде проведено. В тази насока, настоящата съдебна инстанция споделя като изцяло основателни и аргументите на първостепенния съд, изложени по наведените възражения в исковата молба.

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция се формира единствено възможния и обоснован правен извод за неоснователност на предявената искова претенция.

3

По отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба, за допуснати от нарушения от страна на първоинстанционния съд, във връзка с осъществения доказателствен анализ, обуславящ погрешни правни изводи по съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изцяло неоснователни. Неоснователни са и конкретно посочените възражения, възпроизведени във въззивната жалба от исковата молба и обсъдени от първостепенния съд, както и от настоящата съдебна инстанция, в изложението си по съществото на правния спор. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно, съобразно с гореизложените изводи.

С оглед изхода от настоящото производство, както и поради отправеното от въззиваемата страна изрично искане за присъждане на разноски за настоящото производство и представените доказателства за тяхното осъществяване, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да възложи в тежест на въззивната страна, сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, представляваща сторени разноски във въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242/13.02.2023г. по гр.д. № 1061/2022г. по описа на РС - Велико Търново.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г. Ф. Р. с ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти, находяща се на адрес: гр. В. Т., ул. “В. Б.” № 4, сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, представляваща сторени разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване. Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4