Определение № 833 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000500792 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 2244/22.01.2024 г. по описа на СГС, депозирана от ЕТ „Т. - С. Д.“ чрез адв. М. против разпореждане № 128/04.01.2024 г. по т.д. № 2215/2023 г. на СГС, VI-6 състав в частта му за прекратяване на производството. Изложени са съображения, че на 20.10.2023 г. страните депозирали обща молба, с която заявили, че спорът им е разрешен и желаят делото да приключи с подписване на съдебна спогодба, което означавало, че предметът е безспорен. Съдът не се произнесъл по това тяхно искане, а оставил без движение производството с указания да се изясни произходът на претенцията. Разпореждането предхождало молбата на страните, но след нея се явявало излишно, тъй като сумите били платени на ищеца. Ищецът не изпълнил указанията, тъй като с депозирането на молба с искане за приключване със спогодба били изяснили напълно предмета на делото, който не бил спорен и не се нуждаел от допълнителни уточнения. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първата инстанция с указания за приключването му със съдебна спогодба.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа оплакванията в частната жалба, въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Т.д. № 2215/2023 г. на СГС, VI-6 състав е образувано по искова молба на ЕТ „Т.

- С. Д.“ против „Сити Хотел Мениджмънт“ ЕАД с твърдения, че ищецът извършил транспортни услуги в полза на ответника, който не извършил плащане по описани в исковата молба фактури, съдържащи посочване периода на услугата и стойността на всяка фактура. Посочено е в исковата молба и какво обезщетение за забава се дължи и съответно претендира по всяка фактура и за какъв период. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 55 392.64 лева, представляваща сбор от неплатените транспортни услуги, както и мораторна лихва в общ размер на 921.91 лева, считано от падежа на всяка фактура до датата на исковата молба, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

С разпореждане от 04.12.2023 г. първоинстанционният съд, след като е намерил 1 исковата молба за нередовна, е дал указания на ищеца да уточни в 7-дневен срок от съобщението, какви точно услуги от транспортно естество е извършвал за ответника, поради каква причина – един договор или отделни договорни връзки, като ги опише и индивидуализира чрез основните им елементи. Отправено е предупреждение до ищеца относно последиците от неизпълнение на указанията. Това разпореждане е връчено на ищеца на 22.12.2023 г.

След това, на 20.12.2023 г. по делото е постъпила молба от двете страни с изявление, че са постигнали споразумение и желаят да приключат делото със съдебна спогодба, като са изложили условия на същата. Поискано е също отмяна на допуснатото обезпечение на иска и връщане на внесената от ищеца гаранция.

С разпореждане от 04.01.2024 г. СГС, след като е установил, че ищецът не е изпълнил указанията от 04.12.2023 г., е прекратил делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Произнесъл се е и по искането за отмяна на обезпечението и връщане на гаранцията по него. Това разпореждане е връчено на ищеца на 15.01.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начина за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания. (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д.

№ 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) В случая действително исковата молба се е нуждаела от уточнения – твърденията на ищеца за извършени транспортни услуги, във връзка с които има непогасени вземания, са неясни и не позволяват правилно да бъде квалифицирано спорното вземане. Не става ясно за извършен превоз ли става дума и какъв вид е същият, доколкото за някои видове превоз са приложими специални закони или дори международни конвенции, или пък става дума за друг вид услуги, съпътстващи извършен превоз. Не е ясно също дали между страните е имало един договор, във връзка с който са извършвани многократни транспортни услуги, или пък такъв не е имало и всяка услуга е извършвана въз основа на отделна поръчка, обективирана във всяка издадена фактура. Последното обстоятелство има значение най-малкото за родовата подсъдност на предявения иск, доколкото при един договор, при който страните са имали дълготрайни отношения, цената на иска би била формирана от сбора по всички фактури или 55 392.64 лева, съотв. делото би било родово подсъдно на СГС, 2 а при отделни договорни връзки, всяка обективирана в посочените фактури, биха били налице множество обективно съединени искове, всеки с цена под 25 000 лева, съответно делото би било родово подсъдно на СРС (арг. от чл. 103 ГПК и чл. 104 ГПК).

Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя, че след постигане на спогодба между страните указанията на съда и тяхното изпълнение ставали ирелевантни. На първо място, по искането за спогодба трябва да се произнесе родово компетентният съд, като определянето му би могло да стане само след уточнение на исковата молба в указания от съда смисъл. На следващо място, изпълнението на задължението на съда да следи за законосъобразността на спогодбата, която следва да утвърди и преценката дали постигнатото споразумение е по спорния по делото предмет или е за нещо различно, изисква да е изяснен спорният предмет, а това в случая не е сторено (защото свързаните от закона последици на сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на одобрената съдебна спогодба може да има само спогодбата върху спорния предмет, не и върху нещо различно).

На ищеца е указано ясно какви биха били последиците от неизпълнение на дадените от съда указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, но той ги е игнорирал и дори не е счел за необходимо да даде някакъв отговор на съда. За процесуалното бездействие на страната при изпълнение задължението й да уточни исковата молба процесуалният закон (чл. 129, ал. 3 ГПК) предвижда като санкция връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото, поради което в случая първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно като е прекратил производството по делото.

Предвид изложеното и поради достигане от двете инстанции до идентични крайни изводи, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2244/22.01.2024 г. по описа на СГС, депозирана от ЕТ „Т. - С. Д.“ чрез адв. М. против разпореждане № 128/04.01.2024 г. по т.д. № 2215/2023 г. на СГС, VI-6 състав в частта му за прекратяване на производството.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3