Решение № 770 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002100056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. ЕГН **********, от гр.

Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 40, чрез пълномощника му адв. П. Б., против Решение №151 от 05.08.2024г. по в. гр. д. №259/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е отменено Решение № 650 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 651 от 16.05.2023г. и с Решение № 431 от 28.03.2024г., трите постановени по гр. д. № 2746/2022г. по описа на ОСПловдив, в частта за определения режим на лични отношения на детето Лилия И.ва Д.а, ЕГН **********, с бащата И. Г. Д., ЕГН **********; в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка над размера от 350.00 лева месечно до размера от 500.00 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка за минало време, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., като вместо това е бил определен режим на лични отношения на детето Лилия И.ва Д.а, ЕГН **********, с бащата И. Г. Д., ЕГН **********, както следва: за 2024 г.: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН **********, или на друго пълнолетно лице, определено от нея;

1 от 10.00 ч. до 13.00 ч. на 29.12.2024 г., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН **********, или на друго пълнолетно лице, определено от нея; за 2025 г.: до 30.09.2025 г., включително- всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00ч. до 12.00ч.; от 01.10.2025г. до 31.12.2025г., включително всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00 ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; от 10.00 ч. на 29.12.2025 г. до 12.00 ч. на 31.12.2025 г., с преспиване; за 2026 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; една седмица през лятото (от 22.06.2026г. до 31.08.2026г.), която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН **********, и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 28.12.2026г. до 12.00 ч. на 31.12.2026г., с преспиване; за 2027 г. и следващите: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; две седмици през лятото (от 22.06. до 31.08.), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН **********, и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 26.12. до 12.00 ч. на 30.12., с преспиване; всяка четна година за рождения ден на детето (01.08.) за времето от 16.00 до 20.00 часа; И. Г. Д. ЕГН **********, е осъден да заплаща на Лилия И.ва Д.а ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН **********, сумата от още 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща месечна издръжка, считано от 20.10.2022г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане, както и издръжка в размер на 500.00 лева месечно за периода от 01.12.2021г. до 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото по същество, като на бащата бъде определен разширен режим на лични отношения с детето и в негова тежест се присъди заплащане на издръжка в размер на 350 лв. месечно.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Н. Х. К. от гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ №39, ет.4, ап.12, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г. Б., с 2 който се изразява становище за недопустимост на същата в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му за издръжката. В останалата й част се твърди неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. По възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата в частта й за присъдената издръжка съдът се е произнесъл с определението по чл.288 от ГПК.

С определение №2545 от 20.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за обстоятелствата, имащи отношение към преценката за найдобрия интерес на детето при определяне режима на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител.

Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:

Съгласно формираната многобройна и последователна практика на ВКС при определяне на режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта и пола му; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките за лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да 3 поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК , включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

По касационната жалба:

С необжалваната и влязла в сила част на Решение №650/16.05.2023г., поправено с Решение № 651/16.05.2023г. и с Решение №431/28.03.2024г., трите постановени по гр. д. № 2746/2022 г. по описа на Окръжен съд4 Пловдив, е признато за установено, че И. Г. Д., ЕГН **********, е биологичен баща на детето Лилия Невенова К. ЕГН **********, родено на 01.08.2021г. в гр. Пловдив от майка Н. Х. К. ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 1701/02.08.2021 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при район „Западен“ на Община Пловдив, тъй като то е заченато и произхожда от него; постановено е презимето и фамилното име на детето Лилия да бъдат Лилия И.ва Д.а; предоставено е упражняването на родителските права върху детето Лилия И.ва Д.а ЕГН **********, на майката Н. Х. К. ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 39, при която детето да продължи да живее и занапред, и И. Г. Д. е осъден да заплаща на Лилия И.ва Д.а ЕГН **********, чрез нейната майка Н. Х. К.

ЕГН **********, издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., както и от датата на завеждане на делото до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

В касационната жалба на И. Г. Д. срещу решението в частта му за определения режим на лични отношения и издръжката на детето се излагат доводи, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК не е провел изслушване на родителите преди да се произнесе по въпроса за режима на лични отношения на бащата с детето, и не е допуснал съдебнопсихологична експертиза, която да изследва наличието на емоционална връзка между тях. Поддържа се и че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с интересите на детето е определил твърде стеснен режим на лични отношения с бащата и при определянето му не е изследвал възпитателските качества на родителите, техния морален лик, желанието на родителите и по-специално изявената готовност от страна на бащата да отглежда и възпитава дъщеря си, възможността да получава помощ от трети лица и социалното му обкръжение. Оспорва се и размерът на издръжката, която касаторът е бил осъден да заплаща на детето, като се твърди, че не е съобразен с доходите му и нуждите на детето.

Доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото са неоснователни. В проведеното на 05.07.2024г. открито съдебно заседание 5 пред въззивната инстанция страните са се явили лично и са били изслушани от съда, с което е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК. Отделно от това изслушване на страните бе проведено и в касационното производство.

Доколкото по делото са били събрани достатъчно писмени доказателства, вкл. социален доклад, и свидетелски показания за обстоятелствата, които са от значение за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и бащата, то не е било необходимо допускане на съдебно- психологична експертиза, която да изследва наличието на емоционална връзка между тях. Изготвянето на такава съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6, изр.2 от СК е задължително само при данни за родителско отчуждение, каквито по делото не са налице.

Доводите на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон при определяне на режима му на лични отношения с детето са основателни. В практиката на ВКС последователно се приема, че поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя, а правото на лични отношения с родителите е самостоятелно основно човешко право и на детето- чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл.

Разпечатката съдържа 27 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46771550-ff5d-4207-ab14-0cc0d2d1a019