Определение № 552 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. ВЕ.ко Търново, 28.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Д.ов

АнгЕ.на Богданова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20244100500314 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано е по частна жалба на Д. Й. А., ЕГН: **********, от с.

Д. Л., общ. П., против Разпореждане № 232 от 23.02.2024год. по гр. д. № 157/2024год. по описа на Районен съд гр. Павликени в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Й. А. по чл.83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане държавна такса и разноски.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Пред Районен съд гр. П авликени е образувано гражданско дело по искова молба на Д. А. от с. Д. Л., общ. П. по КЗ. В исковата молба е инкорпорирано искане за освобождаване ищеца от заплащане на ДТ и разноски. Районен съд гр. Павликени е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст и има възможност да се снабди със средства - притежава имущество.

Липсвали доказателства, които да изхождат от ищеца за твърдяната невъзможност. Районен съд гр. Павликени е оставил без уважение искането.

По принцип на основание чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основанието 1 по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83, ал.1, т.1 – т.6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

С молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, ищецът Д. А. не е представил документи, удостоверяващи невъзможността му да заплати дължимата държавна такса. Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е регламентирана от Закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК и като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително – само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие. Имущественото състояние на ищеца следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл.83, ал.2, изр.1 ГПК е проекция на чл.60, ал.1 КРБ). В настоящия случай не са представени документи, от които да е видно, че положението на ищеца е от такова естество. Ищецът не е доказал онези обстоятелства, които го затрудняват да я плати. От приложената декларация е видно, че ищецът притежава недвижими имоти и МПС.

За уважаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Разпореждането на ПвРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, съставът на Окръжен съд гр. В. Търново ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 232 от 23.02.2024год. постановено по гр. д. № 157/2024год. по описа на Районен съд гр. Павликени в обжалваната част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3