Решение № 446 от 28.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Кърджали, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100747 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове н а „****” AД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представляванo от управителя М.Г.А., чрез адв. Р. Д., против И. А. К., ЕГН **********, адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 200 ( двеста ) лв. – главница, представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит № ****, както и сумата 4.62 ( четири лева и 62 ст.) лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.02.2024 г. до 12.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** по гр.д. **** на РС-Кърджали.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****, с който на ответника е дадена в заем сумата от 600 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в цялост поетите по договора задължения.

Ответникът И. А. К., чрез адв. Д., в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като възразява, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Възразява, че е заплатил дължимата по договора главница и възнаградителна лихва, като сочи, че ищецът е претендирал суми за неустойка, произтичащи от неравноправна клауза. Обоснова, че по кредита не са налице дължими суми с оглед последиците на недействителността по чл. 22 ЗПК.

Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, но неоснователни, като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за паричен заем/кредит потребителски кредит № ****, по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 600 лева, платима по погасителен план на месечни погасителни 1 вноски. Страните са договори също така и заплащането на суми под формата на неустойка, ако ответникът не предостави в срок обезпечение на задълженията си по договора.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че вземанията за неустойка не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР е 706,15 % на годишна база.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за неустойка, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен и на връщане само на главницата, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.

Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

В разглежданата хипотеза ответникът е заплатил сумата от 660 лева, с която е погасил в цялост дължимата по договора за кредит главница, която представлява единственото дължимо в полза на ищеца вземане.

При този изход на правния спор ответникът има правно на разноски за адвокатско 2 възнаграждение за исковото и заповедното производство, както и на разноски за експертиза.

Разноските, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК възлизат общо на сумата от 1640 лева, като следва да се отбележи, че възнаграждението за адвокат е договорено в минимален размер с включен ДДС и се доказва от приложените договори за правна защита и съдействие, които имат характер на разписка. .

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове на „****” AД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представляванo от управителя М.Г.А., против И. А. К., ЕГН **********, адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 200 ( двеста ) лв. – главница, представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит № ****, както и сумата 4.62 ( четири лева и 62 ст.) лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.02.2024 г. до 12.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** по гр.д. **** на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „****” AД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представляванo от управителя М.Г.А., да заплати на И. А. К., ЕГН **********, адрес: **** сумата от общо 1640 ( хиляда шестстотин и четиридесет ) лева – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3