Решение № 376 от 16.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000826 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх. № 271010/10.07.2025г. от Т. Й. С. и В. Д. С. срещу решение № от 13.06.2025г. по т.д. № 1941/2018г. по описа на СГС в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 от ЗЗД, предявени от „Инвестбанк“ АД, с ЕИК 831663282, солидарно против „Инженерконсулт“ ООД (н.), с ЕИК 121325959, Т. Й. С. и В. Д. С., че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), 1 ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 1671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав.

Във въззивната жалба жалбоподателите Т. Й. С. и В. Д. С. твърдят, че обжалват постановеното решение и молят то да бъде отменено. Твърдят, че в решението не са обсъдени всичките им възражения относно неизпълнение от страна на банката на условията по допълнителните споразумения. Твърдят, че по отношение на поръчителите последващи споразумения между длъжника и банката след споразумение № 6 нямат действие. Твърдят, че съдът не е взел предвид, че погасяването на задължението от главния длъжник има действие и по отношение на поръчителите. Твърдят, че съдът не е обсъдил възражението им, че договорът е бил обявен за предсрочно изискуем, но въпреки това банката е продължила да начислява възнаградителни и наказателни лихви.

Сключеното на 26.03.2012г. споразумение било сключено, след като банката вече е обявила, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, като със споразумението единствено се уговаря разсрочване на вече установения дълг и начина на неговото погасяване. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал единствено заключението на вещото лице С., а не и това на вещото лице М..

Твърди се, че след обявяването на делото за решаване са настъпили нови факти, като са постъпили суми, с които е погасено част от задължението и това не е взето предвид, като с оглед това погасяване те не дължат нищо.

Молят да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявения иск с произтичащите от това последици. Представят, като нови писмени доказателства определение по т.д. № 2327/18г, ведно с частична сметка за разпределение; разпределение по и.д. № 206/20 от 16.02.2024г. и молят въз основа на тях да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В срок е постъпил отговор от „Инвестбанк“ АД, с който се оспорва жалбата. Излага подробни съображения по оплакванията срещу решението.

По отношение на направеното доказателствено искане, твърди че същото е неотносимо, тъй като съгласно константната практика на ВКС, цитирана в отговора, съдът следва да вземе предвид твърдени правопогасяващи факти 2 настъпили след издавеното на заповедта за изпълнение, освен събирането на суми от принудителното изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист. Това касаело и плащанията извършени в производството по несъстоятелност, които имат характер на такава събрани в принудителното изпълнение. Твърди, че вече постановените съдебни решения са формирали сила на присъдено нещо по отношение на факта на съществуването на договора за кредит, изменен с изброените споразумения и договорите за поръчителство. Твърди, че твърденията на ответниците за предсрочна изискуемост на договора за кредит преди споразумение № 6/26.03.2012г. са отречени със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшавана съгласно чл. 299 от ГПК. Твърди, че възражението за шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД по отношение на обявения за предсрочно изискуем кредит по отношение на поръчителите е преклудирано, тъй като се прави за първи път с въззивната жалба.

С определение № 800/17.12.2025г. , потвърдено с определение № 1035/06.04.2026г. по ч.т.д. № 504/26 по описа на ВКС, ТК, първо отделение, е оставена без разглеждане въззивната жалба от Т. и В. С.и в частта, в която е постановено решението за признаване за установено на вземането по отношение на „Инженерконсулт“ ООД, по който иск тези двама жалбоподатели не са страни.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

Решението е влязло в сила, като необжалвано в частта, в която на основание чл. 422 ал.1 от ГПК е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ и чл.92 ЗЗД, предявени от „Инвестбанк“ АД, с ЕИК 831663282, срещу „Инженерконсулт“ ООД (н.), с ЕИК 121325959, че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата от: 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума 972 3

931,04 евро е формирана от двадесет и шест погасителни вноски и части от вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл.), ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху главница 972 931,04 евро, за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав.

В останалата обжалвана част, същото подлежи на разглеждане по отношение на постановеното осъждане на ответниците Т. Й. С. и В. Д. С., тъй като в тази част, солидарният длъжник „Инженерконсулт“ ООД (н.), макар да е бил уведомен, най-късно в първото с.з. пред въззивната инстанция, не се е присъединил към тяхната жалба, в качеството му на необжалвал обикновен другар.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 21.12.2007 г. бил сключен договор за банков кредит № 106407/21.12.2007 г, между Търговска банка „Виктория" ЕАД (тогава с наименование „Емпорики банк - България" ЕАД (в момента преобразувана чрез вливане в „Инвестбанк" АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2018 г) и „Инженерконсулт" ООД, по силата на който банката следвало да предостави на кредитополучателя инвестиционен банков кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 4 200 000 евро, от които били усвоени 4 170 970,95 евро, както следва: 89 470,95 евро - усвоени на 21.12.2007 г. в съответствие с молба за усвояване от „Инженерконсулт" ООД вх. № 07-CD-2688/21.12.2007 г. и 4 081 500 евро - усвоени на 17.01.2008 г. в съответствие с молба за усвояване от „Инженерконсулт" ООД вх. № HO-INC-2175/16.01.2008 г., с която е поискано усвояване на сумата 4 050 000 евро и изрично е формулирано искане таксата за управление да бъде за сметка на кредита. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за банков кредит кредитополучателят дължи такса за управление в размер на 0,75% върху сумата на кредита /31 500 евро/, която следвало да бъде платена в деня на подписване на договора. На 17.01.2008 г. по 4 разплащателната сметка на „Инженерконсулт" ООД били преведени 4 081 500 евро Част в размер на 4 050 000 евро от усвоената сума била преведена на продавачката на имота, В. Б., уговорено в чл. 3, ал. 3, изр. 1 от договора за банков кредит, а с останалата част, в размер на 31 500 евро, от усвоената сума е платена таксата за управление.

Кредитът бил предоставен за срок от 12 месеца, с краен срок на издължаване – 20.12.2008г., чрез еднократно плащане на падежа. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от три пункта, като заплащането на лихвата следва да става на 25-то число от месеца. При неспазване сроковете за погасяване на главницата, просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9%, в добавка към основания лихвен процент. Уговорено е в чл. 9 от договора, че кредита ще бъде обезпечен с ипотека, със запис на заповед и с поръчителство от лицата Т. Й. С. и В. Д. С., както и с особен залог по реда на ЗОЗ.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за банков кредит, усвояването на кредита за сумата от 4 050 000 евро се извършва само за плащания към продавача В. Б. като сумата ще бъде преведена по банковата й сметка.

Към договора за банков кредит са сключени Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., с което е удължен срока на договора до 31.01.2009г., както и е променена възнаградителната лихва на тримесечния EURIBOR, но не по-малко от 3,5% плюс надбавка от 4,5 пункта.

Споразумението влиза в сила от 19.12.2008г.

С Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., срокът на кредита е продължен до 31.12.2009г., както и че непогасената до момента главница в размер на 3 170 971 евро, ще бъде погасявана по определен в параграф 2 погасителен план на три вноски. За новия срок на кредита, кредитополучателят следва да заплати такса за управление в размер на 18 158 евро. Уговорени са допълнителни обезпечения. Споразумението влиза в сила от 30.01.2010г.

С Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.02.2010 г., е удължен срока за погасяване на непогасената до този момент част от първа вноска с главница в размер на 539 811,10 евро до 30.11.2009г., като задълженията за заплащане на лихви е до 25 число на месеца. Споразумението влиза в сила от 07.08.2009г.

5

С допълнително споразумение № 4/01.03.2010г. е уговорено, че срокът за изплащане на главницата от 2 170 000 евро са продължава до 15.12.20210г., като погасяването ще се извърши на две вноски за главница. Променена е възнаградителната лихва на тримесечния EURIBOR, плюс надбавка от 4,5 пункта, но не по-малко от 8%. Споразумението влиза в сила от 01.01.2010 г.

С Допълнително споразумение № 5 от 21.12.2010 г., с които е удължен срокът за погасяване на първа вноска от остатъчната главница до 31.12.2010г.

Споразумението влиза в сила от 30.11.2010г.

С Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към договора за банков кредит страните са се съгласили да капитализират натрупаните до момента просрочени възнаградителни лихви и наказателни лихви в размер на 105 947,53 евро, като са ги добавили към остатъчната главница по кредита, която станала 2 275 947,53 евро, продължили крайния срок за погасяване на кредита до 25.03.2017 г., определили гратисен период и приели нов погасителен план. В споразумението предвидили сключването на договори за поръчителство за целия размер на остатъчния дълг по кредита с Т. С. и В. С., както и издаване на запис на заповед от кредитополучателя, който да бъде авалиран от поръчителите.