Решение № 567 от 19.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503194 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника „Застрахователно дружество ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу Решение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 234/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за горницата над 20 000 лв. до присъдените 50 000 лв. Въззивникът счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдените размери, поради което моли съда да отмени Решението в обжалваната му част, да постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли предявения от И.Л. иск в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – да намали размера на исканото застрахователно обезщетение, поради неговата необоснована прекомерност, която не е в съответствие с трайната съдебна практика в областта на неимуществените вреди.

Твърди се, че въззивникът е заплатил по банковата сметка на сина на ищцата като единствен неин наследник, след настъпила смърт на същата на 17.01.2021 г. /такава не се установява след извършена служебна справка и вероятно се касае за техническа грешка във въззивната жалба/, сумата от 1

20000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на дата 17.09.2018 г. и законната лихва върху тази главница в размер на 1400 лв. за периода от 31.07.2020 г. до датата на извършеното плащане. Поддържа се, че с това плащане застрахователят е изпълнил законоустановеното си задължение като е обезщетил увреденото лице. Въззивникът счита, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства. Твърди, че по делото безспорно се е установило, че застрахователят е платил вече извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., но първоинстанционният съд само формално е обсъдил този факт и е определил общо крайно завишено обезщетение за реално претърпените вреди.

Въззивникът-ответник поддържа, че при процесното ПТП И. е получила травма на таза, като по делото няма данни да са настъпили усложнения в процеса на лечение на причинените й травматични увреждания. Твърди се, че ищцата се е възстановила по-бързо от предвиденото и едва шест месеца след произшествието се е върнала на работа, факт който не е обсъден от съда.

Поддържа се противоречие на извода на съда за търпени болки от ищцата и към момента със заключението на вещото лице д-р И.. Твърди, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице, оспорено в тази част от ответното дружество, че травмата не може да се възстанови напълно и ще става все по-зле. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради неправилно проведено лечение. Поддържа неправилност на извода на съда, че няма предписания за последваща рехабилитация, като едностранчиво е обсъдил показанията на свидетелите на ищцата. Поддържа и че неправилно е отхвърлено възражението за принос от страна на пострадалата, поради липса на колан. Твърди неправилност и на извода на първоинстанционния съд за изостряне на съпътстващо заболяване в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поддържа и че неправилно в тази връзка съдът е уважил искът за имуществени вреди за сторените разходи /в тази част решението на МОС не се обжалва и е влязло в сила/. Счита също така, че съдът е определил размерът на дължимото обезщетение в противоречие на чл.52 от ЗЗД.

Претендира направените разноски първоинстанционния и въззивния съд.

2 в производството пред

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата и чрез своя процесуален представител депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че определеното от съда обезщетение не е прекомерно и същото е в съответствие с трайната съдебна практика. Твърди, че правилно съдът не е уважил възраженията на ответника за принос от страна на пострадалата.

Моли съда да приеме, че жалбата е неоснователна и да присъди направените от страната разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ищцата предявява насрещна въззивна жалба срещу Решение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 234/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над размера от 50 000 лв. до предявения такъв от 75 000 лв. Поддържа, че така определеният от съда размер не отговаря на принципа на справедливостта и на съдебната практика в подобен род случаи.

Твърди, че съдът не е отчел правилно степента на търпените болки и страдания, продължителността на оздравителния период, остатъчните явления, както и сложността и специфичността на проведеното лечение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в пълния претендиран размер от 75 000 лв. и да се присъдят разноските. Претендират се разноските направени във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната по насрещната въззивна жалба страна, не представя отговор.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество, поддържа насрещната си жалба по съображения подробно изложени в писмени бележки, представени по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество. След приключване на съдебното заседание, е докладвана молба на ответника с бележки по същество на спора и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на 3 страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд – Монтана е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от И. Л. Л. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

В исковата си молба ищцата е твърдяла, че на 17.07.2018 г. около 18 часа в гр. Монтана, на бул. „Ал.Стамболийски“, кръстовището с ул. „Димитър Подвързачов“, водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ***, на регулирано кръстовище, при включени светофари в нормален режим, преминава на червен, забранителен сигнал, нарушава правилата за движение по пътищата, като управлява с превишена скорост от 117,50 км/ч, при разрешена минимална скорост от 50 км/ч и блъска л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от ищцата. Твърдяла е, че вината на водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *** е установена с влязло в сила на 30.06.2020 г. решение по н.а.х.д. № 675/2020 г. по описа на РС Монтана. Ищцата е твърдяла, че веднага след произшествието е откарана в болница, където са установени следните травматични увреждания: счупване на дясна срамна кост на таза, счупване на двете ставни ямки на таза, счупване на кръстцовата кост, контузия на гръдния кош в дясно. Твърдяла е, че на 17.09.2018 г. претърпяла оперативна интервенция, по време на която и под местна упойка е извършено закрито наместване на счупванията на тазовите кости. Поддържала е, че за периода от 17.09.2018 г. до 14.05.2019 г. била временно нетрудоспособна, а за периода от 30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. била в отделение по физиотерапия. Ищцата е твърдяла, че след произшествието била в тежко общо състояние, два месеца била на легло, нуждаела се от чужда помощ за всички хигиенни и битови нужди. Твърдяла е, че и към настоящия момент са налице ограничения в движенията на тазобедрените и коленните стави, че в резултат на преживения стрес от ПТП се обострило и заболяването й на щитовидната жлеза подостър тиреодит, което довело до увеличаване на дозата и продължителността на приеманите медикаменти. Претърпяла и имуществени вреди в размер на 510,49 лв., изразяващи се в разходи за лечение.

Поддържало се е, че към момента на настъпване на произшествието, за л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество със полица № BG/30/118001429225, валидна от 14.05.2018 г. до 14.05.2019 г., както и че на 31.07.2020 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за имуществени и неимуществени вреди, във връзка с която на 02.10.2020 г. застрахователят изплатил на ищцата сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 258,09 лв.-за имуществените вреди.

Пред първоинстанционният съд ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 75 000 лв., представляваща разликата над изплатената й сума от 15 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 90 000 лв. и за сумата от 252,40 лв.-имуществени вреди, представляваща разликата над вече изплатената сума от 258,09 лв. до пълния претендиран размер от 510,49 лв. Претендирана е и законната лихва върху двете главници, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

В определения му от съда срок, ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдял е, че искът е допустим, но неоснователен. Признал е съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Поддържал е, че в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изпълнил своето задължение като е определил и изплатил обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в размер на общо сумата от 15 258,09 лв. Оспорил е като необоснован прекомерно завишен претендирания от ищцата размер от 90 000 лв. Оспорил е и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, тяхната продължителност. Оспорил е твърдението, че вече наличното съпътстващо заболяване подостър тиреодит се е обострило в следствие на процесното ПТП, поддържайки, че едва около година след инцидента пострадалата е провела лечение за съпътстващото заболяване, както и че същото е свързано с вирусна инфекция. Оспорил е също така да е налице ограничение в движението на тазобедрената и коленните стави и към момента. Въвел е възражения за принос от страна на пострадалата изразяващи се в твърдения за внезапно навлизане от ищцата на пътното платно, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, за движение с несъобразена скорост и без да подаде необходимия сигнал за извършваната от нея маневра, с потегляне на светофар 5 преди за нея да бъде зелен сигнал, пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, което довело до настъпване на травмите й. Оспорил и претендираните имуществени вреди. Оспорил и акцесорния иск за лихви с твърдението, че такива се дължат от крайното произнасяне по претенцията02.10.2020 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С влязло в сила на 30.06.2020 г. Решение № 160/12.06.2020 г., постановено по н.а.х.д.№ 675/2020 г. по описа на РС-Монтана, Г. И. Г. е признат за виновен в това, че на 17.09.2018 г. на бул. „Ал.Стамболийски“, кръстовището с ул. „Димитър Подвързачов“, при управление на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал с превишена скорост от 117,50 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Л. Л., изразяваща се в счупване на костите на таза, което представлява трайно затруднение на движенията на двата долни крайника заедно и поотделно с оздравителен период от порядъка на 8-12 месеца.