Определение № 1150 от 17.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20238003101612 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Н. М., чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 41/07.03.2023 г. постановено по в. т. д. № 149/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отказано изменение в частта на разноските на решение № 162/22.11.2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по същото дело.

Правят се доводи за неправилност на атакуваното определение.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Апелативен съд – Велико Търново е оставил без уважение депозираната от частния жалбоподател молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 162/22.11.2022 г. по в. т. д. № 149/2022 г. в частта за разноските, с която се иска присъденото с решението адвокатско възнаграждение да бъде преизчислено съобразно промените в Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата), обн., ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. и влезли в сила на 08.11.2022 г. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са приложими разпоредбите от 1

Наредбата в редакцията, действаща към момента на приключване на устните състезания, а именно 11.10.2022 г. и преди измененията обн., ДВ, бр.

88/04.11.2022 г.

До същия извод стига и настоящият съдебен състав . Според съдебната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 50370 от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 35/2022 г., IV г. о., определение № 118 от 17.03.2022 г. по ч. т. д.

№ 390/2022 г., II т. о. и др., за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.

2, т. 1-3 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (в този смисъл е определение № 465 от 15.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4206/2015 г., I г. о., определение № 178 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., определение № 118 от 17.03.2022 г. по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о. и др.). В случая такъв договор е сключен на 19.08.2020 г. и е представен в първоинстанционното производство, като устните състезания по делото пред въззивната инстанция са приключили в о.с.з. на 11.10.2022 г., т.е. и към двете посочени дати са приложими разпоредбите на Наредбата в редакцията й след измененията, обн. в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. и преди измененията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 Конституцията на РБ нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Освен това според разпоредбите на чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА, когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок, като същият изтича в 24.00 часа на последния ден. В настоящия случая не е предвиден различен от посочения в чл. 5, ал. 5 КРБ срок, следователно се прилага общото правило и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г., е влязла в сила на 08.11.2022 г.

Освен това не е предвидено и обратно действие на промените, каквото може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба (чл. 14, ал. 1 ЗНА).

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/07.03.2023 г. постановено по в. т.

2 д. № 149/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3