Решение № 1146 от 17.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1146 / 17.8.2020г. 17.08.2020г. Град

П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На десети август Година

2020

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Антония Стоева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00282 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу С.М.З. с адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200,65лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, с абонатен №***, за периода от 15.07.2016г. до 29.05.2019г., сумата от 160,48лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.10.2016г. до 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3733/18.09.2019г. по ч.г.д.№05345/2019г. на ПРС.

С

Определение №1391/12.03.2020г. на ПРС, постановено по настоящето дело, вместо починалия ответник С.М.З. като страни по делото са конституирани дъщерите и В.С.С., Д.С.С. и З.С.С..

В законоустановения срок ответниците не са подали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание на ПРС ответниците признават, че майка им С.М.З. е била собственик на процесното жилище, същите са приели наследството оставено от майка им, като всяка от тях дължи по една трета от претендираните вземания.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3733/18.09.2019г. по ч.г.д.№05345/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира че исковете са процесуално допустими.

По основателността:

Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата такава.

За да бъде уважен иска ищецът следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, както и реално извършена доставка на водоснабдителните и канализационните услуги, включително и по отделните компоненти, а ответникът- плащане на извършените услуги.

Не се спори, че ответниците са съсобственици на процесния имот по наследство, поради което и облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от

ДКЕВР.

По делото е приета и справка- извлечение от счетоводството на ищеца, неоспорена от ответниците, видно от която на ищеца се дължи сумата от

1200,65лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, с абонатен №***, за периода от 15.07.2016г. до 29.05.2019г., сумата от

160,48лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.10.2016г. до 07.08.2019г. Съгласно чл.33 от Общите условия ищецът ежемесечно издава фактури за стойността на потребените водоснабдителни и канализационни услуги, като потребителите са длъжни да ги заплатят в тридеседневен срок от датата на фактуриране. В процесния случай съдът изрично е указал на ответниците, че същите носят тежестта да докажат плащане на процесните суми, но по делото няма събрани такива доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от приетите по делото доказателства, неоспорени от ответника, е видно, че ищецът е доказал, че ответниците му дължат по една трета част от претендираната главница, поради което и искът следва да бъде уважен.

На основание чл.84