Решение № 4605 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4605 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507030 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от 15.03.2021г., постановено по гражданско дело № 22414/2020г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, с което е уважен изцяло предявения от ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД иск с правно основание чл. чл. 410, ал.1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 372. 39 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 04.06.2020г. до окончателното изплащане.

Въззивникът – ответник обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото не е доказано, че процесните вреди са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на дупка на процесното платно, както и факта на настъпилото ПТП. Сочи, че от заключението на приетата САТЕ не се установява и механизма на ПТП, тъй като същото е изготвено въз основа на уведомление – декларация за настъпилото ПТП на водача на увредения автомобил. Излага доводи, че по делото не е доказано и наличието на дупка на пътното платно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

1

Въззиваемият – ищец „Б.В.И. Г.“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че искът е изцяло основателен и доказан и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Въззиваемият - ищец „Б.В.И. Г.“ АД претендира заплащане на сумата 372. 39 лв. по щета № 470419191935240/2019г., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „Опел Астра“, рег. № ******* от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.07.2019г. в гр. София, при движение на водача Д.К. на локална улица в жк *******

За да уважи изцяло предявения иск, първоинстанционният съд е приел, ч е са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на размера СРС е кредитирал заключението на приетата по делото САТЕ.

С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За възникване на суброгационното право, е необходимо да се докажат предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, 2 какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен начин. Следователно за уважаване на иска в случая следва да е налице следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; претендираните вреди, които да са в причинна връзка с процесното ПТП, заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; както и факта, че ПТП е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът; противоправно поведение - действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.

В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Столична община, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от общински път.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на договор за застраховка „Пълно Каско“, сключен на 09.01.2019г., както и че ПТП е настъпило поради попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди – предна лява гума, предна броня и преден ляв калник.

Тези обстоятелста се установявават от представените по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“ от 03.07.2019г. и от показанията на разпитания свидетел Д.К. - водач на увредения автомобил. Не се спори също, а е установено и от представените доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 372. 39 лв., както и че застрахователното събитие е настъпило на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Ето защо е налице задължение на ответника да осъществява дейностите по поддържането му, респ. по сигнализацията на дупката с 3 необходимите пътни знаци, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата.

Поддържаните в жалбата доводи за липса на доказване на фактическия състав за възникване на претендираното регресно право са неоснователни.

Изложените в уведомлението за щета обстоятелства, че процесните щети са настъпили при потегляне на автомобила при опит за паркиране и попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, са подкрепени от събраните гласни доказателства чрез разпит на водача Кунева.

Същите не са опровергани от други доказателства по делото. Не се налага различен извод от обстоятелството, че не е съставен протокол за ПТП.

Съгласно чл. 125, ал.1, т. 8 ЗДвП, службите за контрол на МВР имат задължение за посещение на мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди. В случая не са причинени вреди на друго ППС, поради което, в съответствие и с нормата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, издадена на основание чл.

125а, ал. 2 ЗДвП, не се изисква посещение на органите на МВР за установяване на произшествието, освен ако МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. По делото не се твърди и доказва подобно обстоятелство, поради което липсва задължение за уведомяване на органите на МВР, респ. за посещение на последните на място на ПТП.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и показанията на разпитания свидетел, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния лек автомобил, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и представляват спукана предна лява гума, предна броня и преден ляв калник.

Ето защо следва извод, че процесните щети са настъпили в пряка причинна връзка от противоправното бездействие на ответника да обезопаси и сигнализира дупка на участък от общински път. Изводите на вещото лице в тази връзка не са опровергани от други доказателства по делото.

По отношение на определения размер на обезщетение СРС е кредитирал заключението на вещото лице, съгласно което стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни цени е в размер на сумата 446. 87 лв. /по – 4 висока от заплатената и претендирана/. Заключението не е оспорено от въззивника досежно определения размер и липсва основание да не бъде кредитирано.

Други релевантни доводи не са релевирани в жалбата.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция, които възлизат на сумата 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2021г., постановено по гражданско дело № 22414/2020г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ЕИК *******, ул. „******* да заплати на ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 360 лв. –разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5