Решение № 579 от 30.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Перник, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720101301 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 чрез ю.к. Б., срещу Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.10.2024 г., сключен със „Вива Кредит“ ООД, сумата в размер на 2201,04 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1125,37 евро – главница по Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5946411 от 24.07.2023 г., сумата от 456,96 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 233,64 евро – договорна лихва за периода от 07.08.2023 г. до 22.07.2024 г., сумата от 261,96 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 133,94 евро – лихва за забава 1 за периода от 23.07.2024 г. до 02.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.08.2025 г, до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 1304 от 22.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1694/2025 г. на Районен съд - Ботевград.

Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът Р. А. Г. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по исковете.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмена молба чрез ю.к. Б., заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника в съдебно заседание не се явява, не се представлява, и не взема становище по исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1304 от 22.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1694/2025 г. на Районен съд - Ботевград, срещу която, ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение, поради което съдът намира, че установителните искове са допустим, и следва да бъдат разгледани от съда.

По основателността:

Предявените искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено електронно ч.гр.д. № 1694/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград, от което се установява, че по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, е издадена заповед № 1304 от 22.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. А. Г., за вземане, предмет на предявените искове. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание 2 чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

От приложения Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5946411 от 24.07.2023 г., се установява, че на 24.07.2023 г., между „Вива Кредит“ ООД и ответника е постигнато съгласие, „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на заемодател, да предаде в собственост на ответника, в качеството му на заемател, на сумата в размер на 2350,00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 5177,90 лева, на 52 седмични анюитетни вноски, с падеж на първа вноска съгласно представения погасителен план на 07.08.2023 г. и падеж на последна погасителна вноска на 12.07.2024 г., при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,01 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. Доколкото ответникът не е оспорил положения под договора подпис, и не се твърди да не го е подписвал, то и следва да се приеме, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40006189280 от 13.10.2021 г. В тази връзка съдът намира, че страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им, възникнало на основание процесния Договор за паричен заем.

От приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.10.2024 г., се установява, че заемодателя „Вива Кредит" ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си спрямо ответника - потребител по процесния договор за кредит, като ответникът е уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

От съдържанието на приложените към исковата молба Договор за паричен заем, се установява, че в същия изрично е предвидена възможността заемодателя да прехвърли правата си по договора на ищеца, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.26 от ЗПК. По смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това, какъвто е и настоящия 3 случай, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. От приложеното към исковата молба известие за доставяне, се установява, че ответника на 07.10.2024 г. е получил известие за доставяне, което е удостоверил с полагане на подписа си в известието.

Кредиторът „Вива Кредит“ ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответника е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действал извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между 4 търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако в разходите се включи договорената такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем в размер на 1379,40 лева, оскъпяване поради непредоставено обезпечение в размер на 919,36 лева, договорна лихва в размер на 529,50 лева за периода от 24.07.2023 г. до 22.07.2024 г. и главница в размер на 2350,00 лева, то изчислен годишния процент на разходите, би бил в размер на 514,83 %, а ако ГПР се изчисли, при включени разходи за договорената такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем в размер на 1379,40 лева, договорна лихва в размер на 529,50 лева за периода от 24.07.2023 г. до 22.07.2024 г., и главница в размер на 2350,00 лева, то изчислен ГПР би бил в размер на 269,50 %. В заключението вещото лице е посочило, че допустимия ГПР, към датата на сключване на процесния договор – 24.07.2023 г. е от 65,60 %.

С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – икономическата експертиза, следва извода, че такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем, както и уговорената сума за оскъпяване поради непредоставено обезпечение, са разходи, които е следвало да бъдат 5 включени при изчисляване ГПР по процесния Договор за паричен заем, тъй като макар и уговорени като такса и оскъпяване на кредит, по съществото си, последните представляват част от съществените особености на договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при отпускането им, респ. преценка на риска при отпускане на кредита. Същевременно включването на тези разход при изчислението на ГПР, води до промяна на неговия размер.

Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително надвишаващ законово допустимия, като при посочването му в договора не е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата цялост.