Определение № 49 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002901758 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. К.-Й. срещу решение № 124 от 16.05.2025 г. по в. гр. д. № 86/2025 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 122 от 01.10.2024 г. по гр. д. № 627/2023 г. на Районен съд – Балчик в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу Кооперация „Изобилие“, гр. Балчик иск за разликата над 320, 53 лв. до претендираните 20 485, 17 лв., съставляващи неизплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022 г. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 320, 53 лв., представляваща неизплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022 г. между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Касационната жалбоподателка излага доводи, че съставът на въззивния съд не е осъществил необходимото тълкуване на клаузите на процесния договор за наем в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и не е изяснил действителната воля на страните към момента на сключване на договора.

Сочи, че съдът не е съобразил многогодишните отношения между ответната кооперация и наемодателите и създадената практика на разплащане, а именно извършването на две плащания за наемната цена/арендната вноска за наетите 1 и арендуваните земеделски земи – едно плащане, уговорено в писмения договор, което е определяемо, а именно в размер на 30 % от получената продукция, и второ плащане, чийто размер се определя с решение на УС на кооперацията. В жалбата се поддържа, че между страните по делото с конклудентни действия е било постигнато съгласие да се процедира именно по този начин по отношение на заплащането на наемната цена и по процесния договор за стопанската 2021/2022 г. Касационната жалбоподателка счита, че въззивният съд не е отдал нужното значение на правните и фактическите действия на всяка от страните по сделката. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да тълкува клаузите на сключения между страните договор в тяхното единство и взаимовръзка, във връзка с преследваните с договора цели, поведението на страните преди и след сключването му и тяхната добросъвестност, особеностите и конкретиката на случая?; 2. Длъжен ли е той да съобрази създадените обичайни отношения между тях, може ли при тълкуването да излезе извън текста на самия договор и да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, създадените обичайни отношения и практики на плащане, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната им воля?; 3. Допустимо ли е наемната цена на земеделска земя за една стопанска година да бъде договорена, както с писмен договор /твърда компонента, формирана като процент от реализираната продукция/, така и с конклудентни действия /добавка, гласувана и изплащана по решение на Управителния съвет на кооперацията – наемател и приемана от лицата – наемодатели/?; 4. Какъв е характерът на допълнителните плащания, извършвани ежегодно по решения на Управителния съвет на кооперация – наемател и приемани от собственика-наемодател на земеделска земя, които надхвърлят уговорената в писмения договор наемна цена – плащания без основание или плащания на допълнително уговорена, при сключването на договора с конклудентни действия, добавка към основната наемна цена, на база предходна обичайна практика на изплащане на наемната цена?; 5. Може ли добавка над основната писмено договорена годишна наемна цена на земеделска земя, за която е постигнато съгласие между страните с конклудентни действия при сключване на договора /поредица от решения на Управителния съвет за изплащане на добавката в предходни години и 2 приемане на тази добавка от наемодателя/, да бъде отменена по причина, че наемодателят е отказал да поднови договора за наем за следващата стопанска година? Важи ли тази уговорка за текущата стопанска година, в която кооперацията е използвала земята на наемодателя? Може ли наемателят едностранно да отмени договорената с конклудентни действия добавка към основната наемна цена на земеделска земя, установена в писмения договор?“ Твърди, че въпросите по т. 1 и т. 2 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 134 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 6886/2013 г., III г. о., решение № 1 от 24.07.2011 г. по гр. д. № 777/2010 г., I г. о., решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о. и решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г., I г. о. Останалите въпроси са въведени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът Кооперация „Изобилие“, гр. Балчик е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Окръжен съд – Добрич е приел, че валидното възникване на твърдяното материално правоотношение по договор за наем на земеделска земя е установено със сила на пресъдено нещо предвид влязлото в сила решение по спора, с което искът за реално изпълнение на договорното задължение за плащане на наемна цена е частично уважен.

Въззивният съд е установил, че процесният договор за наем е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., като уговорената наемна цена е определяема – в размер на 30 % от получената продукция от предоставената земеделска земя от общо 241, 002 дка, като е платима след реализацията на продукцията. Посочил е, че страните са уговорили, че договорът може да бъде изменен писмено по взаимно съгласие 3 на двете страни чрез анекс.

Съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че 30 % от реализираната продукция на декар за стопанската 2021-2022 г. възлизат на 101, 33 лв. на декар, съответно наемната цена за 241, 002 дка земеделски земи, опредЕ. съобразно уговорката на страните е в размер на 24 420, 73 лв., от която преди завеждане на делото ответникът е заплатил на ищцата 24 100, 20 лв. с преводно нареждане от 15.12.2022 г. Неизплатената част от дължимата наемна цена – 320, 53 лв. е предмет на присъждане с влязлото в сила като необжалвано решение на първоинстанционния съд.

Съставът на окръжния съд е посочил, че спорният въпрос пред въззивния съд се свежда до това съществува ли задължение на кооперацията, произтичащо от сключения между страните договор за наем, за заплащане на претендираната разлика над присъденото с влязлата в сила част на първоинстанционното решение. Установил е, че в представения по делото протокол № 230/22.03.2023 г. от заседание на управителния съвет на ответната кооперация е обективирано решение относно изплащане рентата за 2021/2022 г., както следва: по 180 лв./дка за масиви над 3 дка и от по-висока категория земя (плодородна), по 60 лв./дка за маломерни парцели (1/0, 5 дка) и по 100 лв./дка за всички останали. Приел е, че съгласно протокол от извънредно събрание на същия орган на кооперацията от 19.05.2023 г. е взето решение за установяване на точния размер на рентното плащане на наемодатели/арендодатели съгласно сключените договори в размер на 30 % от реализираната продукция по разчети, както и на напусналите и напускащите кооперацията контрагенти рентата или наемът да се изплащат в размер на не повече от паричната равностойност на 30 % от средния добив на произведената продукция, съгласно сключения индивидуален договор, т. е. да не се изплаща рента над дължимата по сключения договор.

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели решаващият състав е приел, че всички сключвани от кооперацията за процесната и за предходни стопански години договори за наем са били едногодишни и с идентично съдържание относно уговорения размер на наемната цена - стойността на 30 % от получената продукция от предоставената земеделска земя, както и, че наемната цена се е заплащала на два пъти - около Коледа след приключване на стопанската година и около 4

Великден през следващата година. Съгласно гласните доказателства на наемодателите, които решили да не сключат договори за 2023/2024 г., втората вноска не била платена; във връзка с конкуренцията със съседни арендатори в кооперацията било установено диференцирано плащане, като първата вноска била еднаква за всички наемодатели, а втората се определяла след окончателните разчети и в зависимост от приноса на кооператорите, като се давала за лоялност.

Въззивният съд е приел, че съгласно цитираното експертно заключение за стопанската 2021/2022 г. в кооперацията е била съставена ведомост за начислена и изплатена рента по 100 лв./дка – първа част; наред с това са съставени три списъка на собственици, получаващи рента – втора част, съответно по 60 лв./дка, по 80 лв./дка и по 100 лв./дка, като името на ищцата е записано във втория списък на собствениците с по 80 лв./дка и задълженията за рента са осчетоводени с едно общо записване.

Въззивният съд е установил от събраните писмени доказателства, че: между страните е сключен договор за наем на земеделската земя и за следващата стопанска 2022/2023 г., като условията по него съвпадат с тези по процесния договор; на 31.03.2023 г. между ищцата и Кооперация „Черно море – Балчик“ е сключен договор за аренда на земеделската земя, предмет на процесния договор, за срок от 10 стопански години; с решение на общото събрание на ответната кооперация от 22.04.2023 г. ищцата е освободена като член на кооперацията с оглед подадено от нея уведомление за напускане.

При тази фактическа установеност в обжалваното въззивно решение е прието, че със сключване на процесния договор за наем ответната кооперация е поела задължението да плаща наемна цена в размер, съответстващ на 30 % от получената продукция от предоставената за временно ползване от ищцата земеделска земя от 241, 002 дка, който възлиза общо на 24 420, 73 лв.

Въззивният съд е счел, че няма основание да се приеме, че наемното възнаграждение по договора се дължи в по-голям от този размер. Изтъкнал е, че в договора страните не са препратили към решение на управителния съвет на кооперацията за определяне размера на паричното задължение на наемателя или към качеството на наемодателката на член-кооператор.

Изяснил е, дори и когато наемодателят е член-кооператор, отдаването на земеделската земя за ползване от кооперацията се извършва по силата на 5 сключения договор – за наем, за аренда или за съвместно обработване и правата и задълженията на страните по него се уреждат според клаузите на конкретния договор. Счел е за неоснователно твърдението на ищцата, че договорът е бил изменен от страните с конклудентни действия в частта за уговорената наемна цена чрез включване на втори формиращ размера компонент, определен с решение на управителния съвет на кооперацията.