Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1930 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 542/2026
Вид
Определение № 1930
Подписан
15.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Емил Томов, Геновева Николаева, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1930 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20268002100542 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Народно събрание на Република България срещу решение № 5479 от 27.08.2025 г. по в. гр. дело № 20241100509239/2024 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 12588 от 25.06.2024г. по гр. дело № 10367/2024 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца С. П. А., извършено със заповед № 848 от 28.12.2023 г. на Главния секретар на Народното събрание на Република България; ищецът А. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „техник – климатични инсталации“ в Отдел „Техническа поддръжка и ремонти“, Дирекция „Управление на собствеността“ в Народното събрание на Република България и ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 12 084 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.12.2023 г. до 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Налице ли е идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?“ и 2. „В кои случаи ще е налице „съществена разлика" в трудовите функции, с оглед характера и естеството на възложената работа при положение, че целта и на двете длъжности е една и съща, но й се придават нови функции?", които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 231 от 12.06.2013 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1353/2013 г., IV ГО; решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 7170/2014 г., IV ГО; решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 5342/2013 г., IV ГО; решение № 268 от 21.11.201 1 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1414/2010 г., III ГО; решение № 117 от 23.04.2012 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 967/2011 г., III ГО; решение № 182 от 13.06.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 479/2014 г., IV ГО, и решение № 243 на ВКС, постановено по гр. д. № 1429/2011 г., III г. о.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК поставя въпроса: „Когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови задължения и се създава нова с други трудови функции, която се заема по служебно правоотношение, съкращаване в щата ли е налице или основание за уволнение по чл. 325. ал. 1, т. 12 КТ?". Релевира бланкетно и очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – С. П. А. подава писмен отговор в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в хипотезата на чл.

38, ал. 2 ЗА.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ), поради което тя е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на трудов договор № 93 от 20.06.2012 г., между страните е възникнало трудово правоотношение за неопределено време при 8-часов работен ден за длъжността „младши специалист майстор – подови настилки“ в Дирекция „Управление на собствеността“, като с допълнително споразумение № 399 от 30.07.2013 г. заеманата длъжност е променена на „старши специалист“ в Дирекция „Управление на собствеността“, а с допълнително споразумение № 141а от 27.02.2020 г. – на длъжността „техник – климатични инсталации“ в Дирекция „Управление на собствеността“. Процесното трудово правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, със заповед № 848 от 28.12.2023 г. на Главния секретар на Народното събрание на РБ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен 2 служител. Решаващият съд е счел, че решението за определяне на длъжността за заемане от държавен служител е взето от компетентния орган – Председателя на Народното събрание на РБ, при обосновано основание с обстоятелството, че след извършен ремонт в сградата на Народното събрание, съществуващите климатични системи, които жалбоподателят е поддържал, са подменени с автоматизирана система за управление BMS, чието управление изисква специални знания и умения, както и изпълнение на управленска дейност. Посочил е, че видно от представените щатни разписания, трансформацията на длъжността „техник – климатични инсталации“, заемана по трудово правоотношение, в длъжността „главен експерт“, заемана по служебно правоотношение, е била извършена към датата на заповедта за уволнение, като в длъжностното разписание от 28.12.2023 г. длъжността „техник – климатични инсталации“ е престанала да съществува и щатната бройка за тази длъжност е трансформирана в още една щатна бройка за длъжността „главен експерт“. На 28.12.2023 г. е съставена и нова длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“. При извършения анализ на тази длъжност, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2 НПКДА длъжността "главен експерт" е свързана с разработването на експертни анализи и оценки, с изготвянето на становища, с участието в разработването на проекти на нормативни актове, с разработването на методологии, методики и механизми, с предоставянето на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с дейността на администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания на физически и юридически лица, с изготвянето на експертни анализи и оценки във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията и подобряване на административното обслужване, като главният експерт носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения. Посочил е, че от съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“, приета по делото, се установява, че заемащият я изготвя справки и анализи за текущата работа и отклоненията в BMS системата, изготвя експертни становища и доклади относно решаване на текущи задачи и проблеми в работата на системите за сградна автоматизация, участва в комисии за одобряване на оферти за доставки и услуги, свързани с експлоатацията и ремонта на системата и мандатния фонд на Народното събрание, упражнява контрол при извършване на СМР по част ОВК и приема резултатите от изпълнението, като установява неговото количество и качество, участва в технически съвети на обекти и координира действията между строителя, авторския и строителния надзор, следи за изпълнение на сключени договори, организира ремонти и съгласува проекти за тях. При изследване на горепосочените функции, второинстанционният съд е заключил, че длъжността „главен експерт“ представлява експертна длъжност с аналитични и контролни функции по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 НПКДА, поради което и на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 НПКДА тя подлежи на заемане от държавен служител. Намерил е, обаче, че предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ не са били налице поради това, че основните трудови функции на длъжността „техник - климатични инсталации“ не са запазени. При извеждането на този извод е съобразил трайната съдебна практика, според която длъжността може да бъде определена за заемане от държавен служител, когато са 3 запазени основните й трудови функции, определящи за длъжността, дори наименованието й да е променено. Посочил е, че при предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции, но за да е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ длъжността следва да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, а не да е създадена нова по основното си съдържание длъжност. Въззивният съд е съпоставил заеманата от ищеца длъжност и предназначената за заемане от държавен служител такава, след което е намерил, че приликите между двете длъжности се изчерпват с целта им - обезпечаване на климатизацията в сградата на Народното събрание. Посочил е, че основните трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ са извършване на прегледи и текущи ремонти на климатичните инсталации, отстраняване на възникнали течове по охладителните и отоплителни пити и магистрали, извършване на прегледи и текущи ремонти и зареждане с хладилен агент на хладилните машини и агрегати и изготвяне на заявки за необходимите резервни части и консумативни материали, т.е. фактическото съдържание на тези трудови функции се изразява в преглед и почистване на климатичните тела – вътрешни и външни, както и на охладителната техника. Същевременно основните трудови функции на длъжността „главен експерт“ са извършване на текуща поддръжка и преглед на системите за сградна автоматизация – BMS, управляващи ОВК инсталациите и съоръженията, водене на дневник за ежедневните прегледи на системите и сигнализиране за отклонения от нормалните експлоатационни параметри, извършване на проверки на място при отклонения в системите за сградна автоматизация и отстраняване на повреди в автоматиката и управляващата техника на ОВК съоръженията и инсталациите, изготвяне на справки и анализи за текущата работа и отклоненията при експлоатацията на системите за сградна автоматизация и даване на предложения за подобряване на тяхната ефективност, изготвяне на доклади и експертни становища, упражняване на контрол на СМР и приемане на изработката, контрол на изпълнение на договори, участие в технически съвети, контрол на изпълнението на сключени договори, организиране на ремонти и съгласуване на проекти, както и координиране и контролиране на цялостната дейност по правилната експлоатация на системите. Решаващият съд е заключил, че основните трудови функции на длъжността „техник - климатични инсталации“ са изцяло технически и изпълнителски, свързани с фактическия преглед, почистване и извършване на дребни текущи ремонти по климатичните тела и охладителните съоръжения, както и тяхното зареждане с консумативи, и тези функции не са се запазили при длъжността „главен експерт“, защото не са запазени ОВК системите, които са били предмет на тази поддръжка. Напротив от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че съществувалите към този момент климатични тела и инсталации за охлаждане са били подменени с въвеждането на система за сградна автоматизация, управлявана централизирано чрез компютър със специализиран софтуер от експерт с високо ниво на квалификация, за когото не е предвидено да извършва подобни чисто технически дейности. Останалите трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ по извършване на товаро-разтоварни работи, снегопочистване и 4 други общи работи по възлагане на работодателя (почистване на килими, мебели и др.), също не са запазени, а вместо тях са въведени изцяло нови аналитични и контролни функции по съставяне на експертни становища, контрол и приемане на СМР, контрол на обекти, на изпълнение на сключени договори, планиране на ремонти и съгласуване на проекти и др.