Решение № 221 от 01.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Ловеч, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500545 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.127,ал.2,чл.143,чл.149 СК.

С Решение №55/15.07.2024г.,пост.по гр.д.№527/2023г., РС-**** е предоставил упражняването на родителските права върху детето Г. Ц.в В. с ЕГН **********, на майката С. Г.

Н.,при която е определил и местоживеенето на детето-на адрес *****. На бащата Ц. В. Ц. с ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване. Бащата е осъден да заплаща на детето Г. Ц.в В.,чрез майката месечна издръжка за напред в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.149 от СК бащата е осъден за заплати и издръжка за минало време в размер на 220лв. месечно или общо сумата 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева за периода от 27.09.2022 г. до 27.09.2023г. Ц. В. Ц. е осъден на основание чл.78,ал.6 вр.чл.69,ал.1,т. 7 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -по сметка на РС **** сумата от 451,20лв. – държавни такси, и 5лв.за служебно издаване на изпълнителен лист. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. В. Ц. от гр.***** , срещу решението.Обжалва го изцяло и обяснява,че поради отсъствието му от страната в първата инстанция не могъл да си 1 ангажира адвокат,който да го представлява и адекватно да защити правата му на родител на малолетното дете Г. Ц.в В..Оспорва приетото от районния съд,че се е дезинтересирал от детето.Напротив-твърди,че е правил многократни опити да се срещне с него,но майката не му позволявала, отказвала да приеме финансови средства за издръжката на детето и го заплашвала, че „ще го вкара в затвора“. Многократно е искал от нея да му предостави банкова сметка,за да внася парите за издръжка на сина си, но тя отказвала. Сочи,че причина за края на съжителството им е връзката,която майката започнала с друг мъж-разпитаният в първата инстанция свидетел,с когото заживяла в последствие. Обяснява,че по настояване на майката подписал декларация за съгласие детето да напуска страната с майката, като последната обещала,че ако го стори ще оттегли исковата молба.Въпреки,че дал съгласието си и извадили международен паспорт на детето, ответникът не оттеглила иска си.

Възразява,че в хода на първоинстанционното производство социалните служби не са го потърсили и посетили за установяване на условията,при които живее.Твърди,че има добри условия и може да отглежда детето,подпомаган от приятелката му и родителите му. Не е разпитван пред съда,за да се прецени родителския му капацитет. Не им е разяснявана възможността за постигане на споразумение за упражняването на родителските права.

Категоричен е,че не дължи издръжка за минало време,както е постановено с решението,тъй като многократно е предлагал на майката да получава издръжка за детето, но тя създавала обективни пречки и не желаела да я приеме,със заплахи,че така „ще го вкара в затвора“.В този смисъл били и заплахите от мъжа,с когото живее.

Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което да се отхвърлят изцяло исковете и постанови той да упражнява родителските права върху детето Г. Ц.в В., да живее с него на адрес гр.*****,ул.**** да се определи посочен режим на лични контакти с майката и бъде осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 240лв. Моли да се отмени решението и в частта,с която е осъден по претенцията с правно основание чл.149 от СК,тъй като не дължи издръжка за минало време.Претендира направените разноски.Има доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от С. Г. Н. ,чрез пълномощника й адв.Р. М.ЛАК,в който моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Счита,че първоинстанционният съд е аргументирал задълбочено правните си изводи и е посочил относимите нормативни разпоредби. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.Моли да не се допускат доказателствените искания на въззивника.

По допустимостта.

При проверка на постъпилата въззивна жалба съдът намира,че е подадена е в срок, от страна с интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Своевременно е подаден и отговор по чл.263 от ГПК.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им и поддържат заявените от първата инстанция,във въззивната жалба и отговора позиции.

По реда на чл.123,ал.2 от СК въззивният състав изслуша родителите.

При съобразяване на приложените по гр.д.№527/2023г.по описа на РС-**** и приетите по настоящето дело писмени доказателства, въззивният състав намира следното от фактическа страна:

2

От представеното удостоверение за раждане се установява,че страните са родители на детето Г. Ц.в В.,родено на *****г.,в гр.****. Не се спори,че нямат сключен граждански брак и са живеели на семейни начала първоначално в гр.*****,а в последствие в с.Торос,Ловешка област.

Признават,че се разделили през м.юни 2022г.,когато ищецът останала в с.Торос,а ответникът в гр.*****. Представено е удостоверение за раждане на дете Н.С.Г.-роден на *****г.,в което е вписана само майка-ищецът С. Н.. Последната твърди,че ответникът е баща и на това дете,което той отрича.

Майката твърди,че бащата не желае да се грижи за детето Г. и не й съдейства с необходимото пред социалните институции съвместно съгласие за отпускане на социални помощи и издаване на документи на детето.Твърди,че не й дава и издръжка,от която се нуждае,тъй като самата тя не работи,защото отглежда и второто си малолетно дете Н. При изслушването й пред въззивния състав Н. отрече да е търсена от бащата ,за да й дава издръжка за Г.. Твърди,че вече 2 години ответникът не го е посетил и не се интересува от него. Обяснява,че при отглеждане на децата е подпомагана от съжителя й и от родителите й,които работят в чужбина.Искала да пътуват с детето при тях,но ответникът дал разрешение само за 1 година и отказал продължаване на срока,също задържа и паспорта на детето. Майката иска издръжката да й се изплаща чрез пощенски запис на адреса, където живее-с.Торос,ул.“Бреза“№3,Ловешка област. Представя Декларация за материално и гражданско състояние,в която сочи,че не притежава движимо и недвижимо имущество, семейството й се състои от 4 лица,няма доходи-издържа се с помощта на родителите и съжителя й,който е с месечен доход от около 2000лв.

Ответникът не се явява и не изразява становище при разглеждане на делото в първата инстанция. Пред въззивната инстанция заяви,че желае да отглежда детето, като ще бъде подпомогнат от родителите и съжителката му. Твърди,че има нужда да общува с детето,а до момента е възпиран от майката. Работи като музикант и смята,че ще може да се грижи за сина си.Представя декларация за семейно и материално положение,в която декларира годишен доход от 6000лв. от работа в строителството и като музикант,притежава лек автомобил. Няма други деца освен Г..

Пред първата инстанция ищецът е ангажирала показанията на един свидетел-мъжът,с когото съжителства -св.Е.М.И.,който потвърди, че живеят на семейни начала след раждането на второто дето. Заедно и се грижат за двете деца. Обяснява,че бащата на Г. не е идвал и не се е интересувал от детето,не е предлагал или изплащал издръжка.

Пред първата инстанция е изготвен социален доклад от ДСП-****. След посещение на майката и детето в жилището им в с.Торос социалните работници са установили,че жилището,в което живеят е обзаведено с вещи от първа необходимост, водоснабдено, електрифицирано и отоплено е. Обезпечени са нуждите на детето и на останалите членове на семейството.Майката е подпомагана при отглеждане на Г. и по-малкия му брат Н.от съжителя й и финансово от родителите й,които работят в чужбина. Детето е обгрижено,не боледува, поставени са всички задължителни имунизации. Емоционално е привързано към майката и създаденото сега семейство.

При посещение на адреса на бащата не е открит,като негови близки са обяснили на социалните работници че работи в чужбина.

Изготвеният пред настоящата инстанция социален доклад потвърждава тези констатации.

Съдът е сезиран с иск по чл.127,ал.2,вр.с чл.143 и чл.149 от СК.

3

При така установената фактическа обстановка, съставът намира,че преценката на РС**** да предостави упражняването на родителските права на майката, е правилна. От събраните по делото доказателства-писмени и гласни, категорично се обосновава извода на съда,че тя е поподходящият родител за упражняване на родителските права и най-добре може да обезпечи нуждите на детето Г.. Установява се, че след раздялата на родителите единствено майката се е грижела за детето-както за физическото му израстване,така и за емоционалното-социалните работници потвърждават,че между тях е създадена емоционална близост и доверие.Отговорна е и загрижена за отглеждането и възпитанието на детето. Въпреки,че е родила и второ дете,майката е успяла да организира ежедневието си и да се грижи добре и за двете. Създала е добри битови условия и подпомагана от съжителя й и финансово от родителите й, справя се с отглеждането им.

Г. е вече на 3 години,посещава детска градина в селото и е адаптиран в тези условия.

За бащата не се доказа да е полагал грижи за детето след раздялата с майката. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението му че е предлагал издръжка,но майката е отказвала да я приеме.Не се доказва и да се е интересувал от детето, да го е търсил,но да е бил възпрепятстван от майката. С оглед на това му поведение на дезинтересираност,не може да се приеме,че би могъл да се грижи за детето,дори и подпомогнат от роднини и близки.Необходимо е първо да се възстанови контактът между баща и син, с оглед ниската възраст на детето е нужно ново опознаване и създаване на доверие помежду им.

При тези данни съставът напълно споделя извода на първоинстанционния съд за детето да продължи да се грижи майката,при която е живяло до момента. Същата се грижи добре и въпреки трудностите е обезпечила нуждите му,възпитава го добре и го отглежда в спокойна и подходяща обстановка.Изцяло в интерес на детето е да запази този начин и място на живеене,а при желание на бащата би могло да се започне със създаване на връзката и общуването с него.В т.см.правилно родителските парва са предоставени на майката С. Н.,в чието жилище да е местоживеенето на детето Г.. Съобразен с възрастта на детето е и определеният режим на лични отношения с бащата,чрез който да се компенсира отсъствието му до момента в живота на детето.

По отношение на издръжката също се установи,че от момента на раздялата им през м.юни 2022г.бащата не е осигурявал никакви средства за обезпечаване разходите по отглеждане на детето. От представените декларации се установява,че и двамата родители нямат постоянна работа.Майката не може да работи тъй като се грижи за по-малкото дете Н.но въпреки това успява да обезпечи издръжката им,макар и с чужда помощ.Тя полага и непосредствените ежедневни грижи за Г.. Бащата има сезонен доход,който също не е висок. Не се установи да има физически затруднения или друга обективна невъзможност за осигурява повече средства,за да обезпечи част от издръжката на детето си. Издръжката в случая е безусловна и родителите я дължат независимо от имуществото и доходите си. Размерът от 240лв., определен от районния съд, е адекватен на критериите на чл.142,ал.2 от СК, на нуждите на детето и възможностите на родителите.

Основателна е и претенцията за заплащане на издръжка за минало време,тъй като се потвърди,че от момента на раздялата на родителите през м.юни 2022г. бащата не се е интересувал от детето и не е осигурявал никакви средства за издръжката му. С оглед подаване на исковата молба на 27.09.2022г., на основание чл.149 от СК, правилно е присъдена такава считано от тази дата до 27.09.2023г. Размерът отново е съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителите- 220лв.месечно,или общо за периода от 1 година 2640лв.