Определение № 3449 от 28.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3449 гр. София, 27.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20231100606666 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК .

Образувано е по постъпил протест на СРП срещу определение на СРС , НО , 95 с – в от 09.10.2023 г .по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в , с което на осн. чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство , описани в обстоятелствената част на определението .

В протеста се излагат доводи , че определението на СРС , НО , 95 с – в от 09.10.2023 г .по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в , с което на осн. чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство , описани в обстоятелствената част на определението о е незаконосъобразно , поради което от настоящия съд се иска неговата отмяна и връщане на делото в СРС за неговото разглеждане .

Съдът като обсъди обжалваното определение на СРС , доводите в протеста , както и съдържащите се данни и материали по делото, намира за установено следното :

Протестът е неоснователен .

Съдът намира ,че подадения протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение ,тъй като обжалваното определение на СРС , НО , 95 с – в от 09.10.2023 г .по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в , с което на осн. чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по Н 1

.О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство , описани в обстоятелствената част на определението ,е законосъобразно , като правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК ,първоинстанционния съд е направил извода си ,че са налице основания за прекратяване на съдебното производство , поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила , довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия по делото . Доводите в протеста въззивният съд намира за неоснователни, тъй като правилно е прието от първата съдебна инстанция , че при описанието на извършеното деяние обвинението е допуснало несъответствие в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт , съобразно всички елементи от състава на обвинението за извършеното престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК, за чието извършване е внесен обвинителен акт по делото . Видно е както правилно е посочил СРС ,че е налице несъответствие относно мястото, на което се твърди, че пострадалият е бил въведен в заблуждение, в резултат , на което въведено заблуждение се е разпоредил с парична сума в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лв. в полза на подсъдимия , а именно в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено ,че срещите помежду им са проведени в гр. София, а в диспозитива на обвинителния акт това е посочено като Република Италия, Милано. Налично е и несъответствие относно времето, в което се сочи, че се е случило въвеждането в заблуждение и е настъпила вредата, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен времево лимитиран период, докато в диспозитива на обвинителния акт се сочи, че цялата вреда е била причинена на 21.11.2016 г. , при което не са индивидуализирани съгласно изискванията на цитираната норма на чл.

246 ал.2 от НПК всички елементи от състава на престъплението , за което спрямо обвиняемия е внесен обвинителет акт по делото . Въззивният съд намира във връзка с доводите изложени в протеста , с които прокурора се мотивира , че не е допуснато съществено процесуално нарушение , че е допуснато такова , доколкото при посочената неяснота в обвинението , в каквато насока са и мотивите на първата инстанция , е налице ограничаване правото на защита на обвиняемия .

Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира , че изводите й обуславят оставянето на подадения протест без уважение като неоснователен и потвърждаване на определението на СРС .

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение на СРС , НО , 95 с – в от

09.10.2023 г .по Н .О. Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в , с което на 2 осн. чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по Н .О.

Х .Д . № 9076 / 23 г., по описа на СРС , НО, 95 с – в и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство , описани в обстоятелствената част на определението .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3