Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 21.07.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 1055/2025
Вид
Решение № 251
Подписан
21.07.2026
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Ловеч, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310201055 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №24-0906-000409/23.07.2024 г. издадено от Д. П. Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на Б. Л. К., ЕГН ********** от гр. София, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 26.09.2023 г. в 11:52 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № ПП 1-4 като Водач на лек автомобил, Ф. Т., ** **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: За това, че на 26.09.2023 г. в 11:52:23 часа на ПП I-4, км. 24+500, с. Сопот, с посока на движение към гр. Варна, е управлявал лек автомобил Ф. Т. с peг. № ** **** **, собственост на П. Л. ** ****, ЕИК ********* и с ползвател Н. И. ****, ЕИК ********* със скорост 105 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ ч, съгласно чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0168559 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 25230 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП., с което е извършил:

1. ВОДАЧ ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ЗА

НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 1 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б. Л. К., който го обжалва в срок чрез адв. М. В. от САК и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон, в която насока излага подробни аргументи, както и предвид на това, че към датата на съставяне на процесният АУАН е бил изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН давностен срок. Моли на доверителят и да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно 1 призована, не се е явила и процесуалният му представител адв. М. В. от САК, която е депозирала молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното НП като присъди и направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.

Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Р.

Д., С. И. С. и Т. А. И., от писмените бележки на процесуален представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.05.2024 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №174173 от св. Т. А. И., в присъствието на св. В. Р. Д. и св. С. И. С. против Б. Л. К., ЕГН ********** от гр. София, за това, че на 26.09.2023 г. в 11:52:23 часа на ПП I-4, км.

24+500, с. Сопот, с посока на движение към гр. Варна, е управлявал лек автомобил Ф. Т. с peг. № ** **** **, собственост на П. Л. ** ****, ЕИК ********* и с ползвател Н. И. ****, ЕИК ********* със скорост 105 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0168559 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 25230 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.21 ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателят на 13.06.2024 г., когато му е бил връчен и препис от последния г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Съдът намира, възражението, че АУАН е съставен след изтичане на предвиденият в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН 3 месечен срок за основателно. Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушение, каквото е настоящето. Оттук следва, че по-дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала 2 известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаде при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя. Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 26.09.2023 г. Видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, попълнена от К. Б. К.., се установява, че последния е попълнил тази декларация на 24.11.2023 год., в която е посочил, че на процесните дата, час и място процесното МПС е управлявано с превишена скорост от жалбоподателя Б. Л. К., като обстоятелството кой е управлявал процесното МПС на процесната дата е станало известно на актосъставителя на 24.11.2023 год. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 13.05.2024 г. не е спазен от актосъставителя. Действително на жалбоподателя е била предоставена възможност да попълни декларация по чл.188 от ЗДВ, каквато същият е попълнил на 17.04.2024 година, в която е посочил, че на процесните дата и час именно той е управлявал процесното МПС, но това обстоятелство, не опровергава данните по делото, че обстоятелството кой е управлявал процесното МПС на процесната дата е станало известно на актосъставителя на 24.11.2023 год. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че не е спазен преклузивният срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на процесния АУАН.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че дължи произнасяне и по съществото на спора, в тази връзка, съдът намира, че:

Процесните АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение.

Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в тази насока.

3

Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. Р. Д., С. И. С. и Т. А. И., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал № 120cd3d /0168559 заснет с техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, заснемащо и записващо дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че процесното МПС на посочените в акта дата, място и час се е движило с превишена скорост от 105 км.ч., при максимално разрешена за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП - 50 км. ч. Към датата на извършване на нарушението – 26.09.2023 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – справка от АИС АНД; заверено ксерокопие на АУАН серия АД бл. №174173/13.05.2024г.; декларация за предоставяне на информация – 1 л.; покана за съставяне на АУАН – 1 л.; снимков материал – 1 л.; справка от АИС-КАТРегистрация на МПС; протокол от проверка №069-СГ- ИСИС/19.05.2023г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч; протокол за използване на Автоматизиращо техническо средство или система; схема на републикански път I-4 „Кортина – о.п. Севлиево“ от км 24+500 до км 25+046; снимков материал; справка за нарушител/водач; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; копие на Протокол с рег. №906р448/17.01.2022 год. по описа на СПП – Ловеч, Заповед с №8121з-205/27.02.2018 год. на Министъра на МВР и Организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта.“; писмо с рег. №906000-1425/10.02.2026 год. /наш вх. №1621/10.02.2026 год./ от ОД на МВР – Ловеч, сектор ПП, ведно с Удостоверение за заеманата длъжност на мл. а-р С. И. С., служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч към дата 26.09.2023 год., писмо с рег. №906000- 3704/31.03.2026 год. /наш вх.

№3830/01.04.2026 год./ от ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“, ведно със заверено копие на протокол за запознаване на служителите от сектор „Пътна полиция“, група „ОДПКПД“ със Заповед №8121з-46/12.01.2022 год. на Министъра на МВР, относно Утвърждаване на „Организационни-технологичните правила за работа с мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта, модел „ARHCAM S1”, с рег. №906р-448/17.01.2022 год. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.