Решение № 3813 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3813 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги С. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги С. Въззивно гражданско дело № 20221100509390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20044351/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 17501/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 с-в, са отхвърлени предявените от В. П. Д., ЕГН **********, срещу „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

1

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1 КТ.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, с което се прекратило процесното трудово правоотношение.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че В. Д. към момента на уволнението е заемала длъжността „Пощенски Раздавач (Пощальон)“ по безсрочно трудово правоотношение с ответника. Заповедта за уволнение, № ОД-02-20/22.02.2021 г. на директора на РУ „Западен регион“, е връчена при отказ на ищцата на 25.02.2021г., в присъствието на трима свидетели. В мотивите на заповедта са изложени твърдения, че Д. е нарушила виновно трудовата дисциплина, тъй като е осъществила четири закъснения, всяко от които с продължителност повече от един час, в рамките на един календарен месец, като са посочените датите 13.01.21г., 14.01.21г., 15.01.21г. и 21.01.2021г., за което не е уведомила прекия си ръководител. На ищцата с писмо, изх.№ 65-23-145/11.02.2021г., са поискания обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина, но единствено за датите 13.01.21г., 14.01.21г., 15.01.21г., поради което настоящият състав ще преценява законосъобразността на уволнение спрямо посочените три дати, т.е. без 21.01.2021г.

След анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че от формална страна са спазени изискванията във връзка с наложеното дисциплинарно наказание.

Относно оплакването във въззивната жалба, че заповедта е връчена в периода, през който ищцата е ползвала отпуск поради времена неработоспособност.

Заповедта за уволнение е връчена при отказ на 25.02.2021г., това се установява от положените подписи на удостоверилите факта служители, както и от показанията на свидетеля П., която е в трудовото правоотношение с ответника на длъжност „ Главен специалист човешки ресурси“. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение между страните се счита за прекратено от момента в който служителят е получил писмено изявление за прекратяване на договора, т.е. от 25.02.2021 г. По делото са представени четири броя болнични листове, като първият е издаден на 26.02.2021г. и обхваща периода от 25.02.21г. до 01.03.21г., следователно на деня, следващ връчването на процесната заповед, ищцата е била прегледана, съответно е била констатирана временна неработоспособност.

Впоследствие процесните болнични листове са отменени с решение на ТЕЛК, което се установява от представено писмо изх.№ 64-07-80-1/09.06.21г., ведно с решението на комисията. Следователно правният довод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е връчена на ищцата в период, през който е ползван отпуск поради времена неработоспособност се явява изцяло неоснователен.

Относно втория релевантен за спора въпрос.

По иска по чл. 344, т. 1 КТ в тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника. Което означава, че следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи до извода за виновно нарушение на трудовата дисциплина.

Преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, като се вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, 2 доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към извършеното нарушение и последиците към него. В този смисъл Решение № 372/01.07.2010 г,, постановено по гр. д. № 1040/2009 г. и Решение № 167/15.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1102/2012 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата на датите 13.01.21г., 14.01.21г., 15.01.21г е започнала да осъществява трудовите си задължения в 9:15 ч.

Твърдените от ответника факти се установяват от 1) представените по делото извлечения от присъствената книга на пощенските раздавачи на станция „София 21“ за месец Януари, 21г., (стр. 60-65 от първоинстанционното дело) 2) както и от показанията на свидетеля Б., която към процесната дата е заемала длъжността „Офис мениджър“ на пощенската станция.

Съгласно изготвеният график за месец Януари, 21г., за който ищцата е надлежно уведомена, работното време за процесните три дати е 8:00 ч. – 17:00 ч. (стр.59 от първоинстанционното дело) Въпреки служебно установените от съда зачерквания и добавки в извлеченията от присъствената книга, настоящият състав кредитира представените писмени доказателства с оглед останалия събран по делото доказателствен материал, както и с оглед на всички обстоятелства по делото на основание чл. 178, ал. 2 ГПК. В тежест на работодателя е да докаже твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като работникът е имал възможност да оспори представените доказателства, което не е сторено в производството.

От представените по делото доказателства се установява, че на ищцата регулярно е нарушавала трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на 20.11.2020г., както и множество наказания по реда и на основание Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставяни от „Б.П.“ ЕАД и Инструкция за отчитане качеството на работа в производствено-експлоатационната дейност на „Б.П.“ ЕАД.

С оглед съвкупния анализ на доказателствения материал съдът приема за установено наличието на осъществени три закъснения в рамките на един календарен месец, всяко от които с продължителност повече от един час – чл. 190, ал, 1, т. 1 КТ. Следователно е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо и съответстващо на наложеното дисциплинарно наказание.

Поради изложеното исковете претенции следва да бъдат отхвърлени и доколкото правните и фактически изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, но последната не е представила доказателства за извършени такива в настоящото производство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20044351/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 3

17501/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4