Решение № 16150 от 27.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16150 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110150887 по описа за 2023 година

Ищцата Д. Х. Т. твърди, че с изпълнителен лист от 18.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 16214/2013 г. на СРС, тя и ...... са били осъдени да заплатят солидарно на „..... (..........)“ ..... различни суми. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ...../2013 г. при ЧСИ ...... Ищцата заявява, че след последното плащане по това дело на 24.04.2014 г. , не са извършвани валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Поради това делото е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Въпреки това, през 2020 г. е образувано ново изпълнително дело № .../2020 г., по което са предприети действия по принудително изпълнение. В хода на този процес са удържани и преведени по сметка на ЧСИ ..... суми от банкови сметки на ищцата и на ......, които суми впоследствие са постъпили по сметка на взискателя.

Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 31770/2019 г. на СРС, 42 състав, потвърдено от СГС и ВКС, е признато за установено, че Д. Т. и ...... не дължат сумите по изпълнителния лист от 18.04.2013 г., поради настъпила погасителна давност.

Ищцата твърди, че удържаните суми са получени от банката на отпаднало основание , тъй като са събрани след като вземането е било погасено по давност. Счита, че това е неправомерно и противозаконно действие, което е причинило вреди. Освен това, ...... е прехвърлила своите вземания към банката на Д. Т. с договор за цесия от 29.08.2023 г.. В тази връзка, ищцата претендира следните суми: сума в общ размер на 1272.62 лева, удържани от сметката на ......, ведно със законната лихва; Мораторна лихва в размер на 150.49 лева и 237.21 лева върху главниците по т. 1. ; Суми в общ размер от 602.52 лева, удържани от сметката на Д. Т. ; Мораторна лихва върху главниците по т. 3 в общ размер на 175.43 лева.

1

Сума в размер на 1200 лева за разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело, ведно със законната лихва.

Ответникът ..... оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищцата не е уведомила банката за цесията. Счита, че редът за събиране на сумите е чрез снабдяване с обратен изпълнителен лист, какъвто не е поискан.

Освен това, твърди, че искът е неоснователен, тъй като към датата на принудителното изпълнение е имало издаден изпълнителен лист, който не е бил обезсилен. Според него, длъжниците не са използвали възможността да поискат спиране на изпълнителното дело чрез обезпечителна заповед. По отношение на разноските за адвокатски хонорар, ответникът твърди, че такива не се дължат в изпълнителното производство, че не са представени доказателства за плащането им, и че ангажирането на адвокат е лично решение на длъжниците. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Приети по делото без възражение на страните са следните писмени доказателства: Препис от изпълнително дело № .../2020 г. по описа на ЧСИ ...... В него се съдържа справка за постъпилите суми от Д. Т. и ...... и тяхното разпределение. От справката е видно, че суми в размер на 1585.78 лв. са преведени на взискателя „..... (..........)“ ...... Сумите са принудително събрани чрез преводи към ЧСИ по наложени запори с първи превод на 18.09.2020г. От Решение № 20225935 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 31770/2019 г. на СРС, 42 състав, е видно, чсъдът е признал за установено, че Д. Т. и ...... не дължат сумите по изпълнителния лист от 18.04.2013 г.. Решение от 03.12.2021 г. на СГС, потвърждава решението на СРС, като определя дата, на която СГС е приел вземането попроцесния ИЛ за погасено по давност - а именно: 26.06.2020г. и Определение № 50170 от 15.03.2023 г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решението на СГС.

Предсатвени и приети са още Договор за цесия от 29.08.2023 г. между ...... и Д. Т. и договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020 г., сключен между Д. Т. и адв. Е. Г. за сумата от 1200 лв.. за защита в изпълнителния процес.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Първо, по отношение на допустимостта на исковете. Ответникът твърди, че исковете са недопустими, защото ищцата не е уведомила банката за извършената цесия и че единственият път за връщане на сумите е чрез обратен изпълнителен лист. Тези възражения са неоснователни. С исковата молба, подадена от Д. Т. в качеството на цесионер, банката е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от ....... Законът не изисква уведомлението да бъде изрично от цедента, а е достатъчно то да достигне до длъжника.

Освен това, искът по чл. 55 от ЗЗД е допустим, тъй като ищцата твърди, че сумите са платени на отпаднало основание, което е правно релевантен факт за връщане на полученото.

Редът за обратен изпълнителен лист е приложим, когато събраните суми са по изпълнително 2 основание, което впоследствие е отменено. В настоящия случай обаче, се твърди, че сумите са събрани въз основа на погасено по давност вземане, което прави изпълнението неправомерно, а искът по чл. 55 от ЗЗД е подходящ правен способ за защита.

Второ, по отношение на основателността на исковете. След като исковете са допустими, съдът разглежда тяхната основателност.

В хода на производството се установи, че по гр.д. № 31770/2019 г. на СРС, 42 състав, с решение от 15.10.2020 г., е признато за установено, че Д. Т. и ...... не дължат на „..... (..........)“ ..... сумите по изпълнителен лист от 18.04.2013 г.. Това решение е потвърдено от СГС с решение от 03.12.2021 г. Мотивите на съда се основават на факта, че давностният срок за вземането е изтекъл на 26.06.2020г., и е оставено в сила от ВКС с определение от 15.03.2023 г.

От справката по изпълнително дело № .../2020 г., представена от ЧСИ ....., е видно, че суми са удържани от банкови сметки на Д. Т. и ...... и преведени на взискателя „..... (..........)“ ....., правоприемник на която е ...... Удържаните суми са постъпили през 2020 г. и 2021 г., след като с решението на СРС от 15.10.2020 г. е установено, че вземането е погасено по давност.

Дори към момента на удържането на първата сума на 18.09.2020 г., вземането е било погасено по давност, както е прието с решението на СРС и СГС.

Към момента на първото действие по запора - ответникът е бил уведомен за това, че длъжниците се противопоставят на принудителносто събиоране чрез упражняване правото си на иск.

С оглед на тези факти, съдът счита, че удържаните суми са получени от ответника на отпаднало основание. Ищцата, в качеството си на цесионер, има право да получи обратно и сумите, удържани от ....... Общият размер на тези суми е от двамата длъжника са в размер на обща стойност от 1985,78 лева.

По-конкретно: От Д. Х. Т. са постъпили 703,16 лева., а от ...... са постъпили 1282,62 лева. От общата сума, събрана от двамата длъжници, на взискателя „..... (..........)“ ..... са преведени 1585,78 лева и толкова следвад а бъде осъден да върне. Останалата сума от 400 лева е удържана от ЧСИ за такси, поради което доколкото не е постъпвала в патримониума на ответника, съдът не може да уважи иска за тази част, а следва да го отхвърли по отношение на предявения като главен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Ищцата обаче е предявила и иск под условията на евентуалност с правна обосновка чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД като дължи, че същата сума, доколкото е отнета без оснвоание, представялва вреда и следва да бъде възставовена като такава. И действително сумите в размер на 400 лв., които са напуснали патримониума на длъжниците за заплащне ан такси и разноски по изпълнителен процес, който не следва да е воден, доколкото вземането не е защитено вече със силата на държавната принуда, следва да бъдат възстановени.

Настоящият съдебен състав е обвързан от влезлите в сила съдебни решения, които са установили, че вземането на банката е погасено по давност. Събраните по изпълнителното 3 дело суми са получени от банката след този момент, което ги прави недължими и подлежащи на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД.

С оглед принципа на диспозиотивното начало, съдът не може да постанови повече, от колкото е поискано. Следва да се изясни следното: в исковата молба се претендира, че от сметките на двамата длъжници са удържани общо 1875,14 лв . - от ...... да са удържани 1272,62 лв., а от Д. Х. Т. да са удържани 602,52 лв. В данните от удостоверението на ЧСИ ..... потвърждава, че общата сума, събрана от длъжниците, е

1985,78 лв., като от ...... са събрани 1282,62 лв., а от Д. Х. Т. са събрани 703,16 лв. Разликата между двете суми е 110,64 лв., които са удържани в повече, отколкото е претендирано в исковата молба. Установено по делото е още че от общо удържаната сума, на взискателя са преведени 1585,78 лв., а остатъкът от 400 лв. е задържан от ЧСИ за такси.

Поради това, главните искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1875.14 лв. , следва да бъде уважен до сумата от 1585.78лв., доколкото това е размерът на сумата, която взискателят е получил на отпаднало основание, а за сумата над уважения от 1585.78 лв. до 1875.14 лв. размер - следва да бъде отвхърлен иска, за която разлика в размерът е 289,36 лв.

Доколкото е отхвърлен главния иск, пораид това, че сумата, макар да е принудително преведено от сметките на длъжниците по сметка на ЧСИ, не е получена от взисактеля, а е останала по сметка на ЧСИ като разноски по ИД, то следва да бъде разгледан иска за тази част като вреда, причиена на длъжника от визскателя /евентуално предявения иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 , ал. 1 ЗЗД/ като последният следва да бъде уважен до този размер на оснвоанията изложени по - горе.

По отношение на претенцията за възстановяване на разходите сторени за заплатен адвокатски хонорар за защита на длъжника по процесното ИД, ищцата доказа, че е заплатила сумата в размер на 1200 лв. за защита по изпълнителното дело. Представен е договора, от който е виден размерът на сумата, основанието, както и че е платенов брой.

Съдът намира, че адвокатският хонорар е пряка последица - вреда, от неправомерно проведеното принудително изпълнение, след изчерпване на възможността сумите да бъдат събирани чрез принуда. С оглед на това, искът за заплащане на сумата от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение е основателен, доколкото същият се доказа да е реално платен, с представените писмени доказателства, а ищцата има право на защита и в ипълнителното производство, а аргуменът на ответника, че в последното защитата не била задължителна не е основателен, доколкото всеки и има право на защита, а разноските за същото подлежат на обезвреда, макар да не е задължителна защитата, доколкото всеки трябва да възстанови вредите, които е причинил другимо със своето виновно поведение.

Не се обори презумпцията за вина, като се доказа с гореописаното противоправността на деянието, вредата, размера, причинно - следствената връзка, поради което искът е изцяло основателен.

По иска законната и мораторната лихва, съдът приема, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при 4 неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За задължението за връщане на платената н а отпаднало основание цена не е налице уговорен или определен в закона срок за изпълнение. Ето защо забавата настъпва след получаване на покана, а ако в поканата кредиторът е дал срок за изпълнение, забавата ще настъпи след изтичането му. Тъй като се касае за задължение за възстановяване на получена сума на правно основание, което вече не съществува, то това задължението е без срок. Следва да се прави разлика между изискуемост и забава, дори и да е изискуемо обратно от момента на получаване това вземане, за да бъде поставен длъжникът в забава, законът /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ изиска отправяне на покана от кредитора до длъжника.

От събраните по делото доказателства не се установява, да е получавана от ответника покана, макар да бе разпределено в тежест на ищеца, както и ирично да му бе указано, че не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за доказване на този факт.