Решение № 15 от 21.06.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Б.С., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20231410200269 по описа за 2023 година

И. Ц. Р. от с.Б., обл.В., ул.“Ц.М.“ №38А, ЕГН **********, е обжалвал НП № 13/2021г./05.11.2021г. на Началник Група при РУ-Б.С. при ОД на МВР-В., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл.212 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за нарушение на чл.87, ал.1 от същия закон.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата си жалбоподателят, излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което желае неговата отмяна. Жалбоподателят И. Ц. Р. се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител адв.К. К. от АК-В., който оспорва изцяло издаденото НП.

Административно наказващия орган в с.з. изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.

От фактическа страна е установено, че на 08.10.2021 г. в гр.Б.С., на ул. „Гимназиална” № 1, 1 в сградата на РУ-Б.С. при подаване на заявление вх.№24800097323/07.10.2021г. за продължаване на срока на разрешение за съхраняване и носене на ловно огнестрелно оръжие № 20160254137, валидно до 18.10.2021 г., жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде писмено или по електронен път заявление за продължаването на срока в едномесечен срок преди изтичането на срока на разрешението. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13/22.10.2021г., в който е пресъздадената установената фактическа обстановка. АУАН е съставен от св. Й. Д. Й.

/МлПИ КОС при РУ-Б.С./, в кръга на служебните му правомощия, както и в присъствието на нарушителя и свидетелите – Х. Р. Ц. и Т. В. Т. - служители в РУ-Б.С., надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, подписан, без да упоменава възражения. Въз основа на акта е издадено оспореното пред районния съд НП, където фактическата обстановка кореспондира изцяло с фактическата обстановка, описана в съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 13/22.10.2021г., НП № 13/2021/05.11.2021г., връчено на жалбоподателя на 01.06.2023г., Заповед № 8121з595/26.05.2015г. на МВР, Заявление от И.

Р., вх.№248000-7323/07.10.2021г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Й.

Д. Й. – актосъставител, Х. Р. Ц. и Т. В. Т. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта. Съдът възприема гласните доказателства като обективни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи на събраните по надлежния ред писмени доказателства

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени.

При съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на чл. 42 ал.1 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата, на която е констатирано нарушението и датата, до която е било валидно издаденото разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие и боеприпаси, но не и датата, на която жалбоподателят е осъществил с бездействието си състава на нарушението. Това следва да е първият присъствен ден след последния ден, на който е трябвало да бъде подадено заявлението.

Съобразно разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ жалбоподателят е следвало да подаде необходимите документи за продължаване срока на издаденото му разрешително в едномесечен срок преди изтичане срока на текущото му разрешително. Видно от посоченото в акта и НП е, че в същите е отразено, че разрешителното, което притежава е валидно до 18.10.2021 г., т.е. едномесечния срок преди изтичане срока на текущото му разрешително е изтекъл на 18.09.2021 г., поради което следва да се приеме, че датата на която е осъществено нарушението е 19.09.2021 г. - първият присъствен ден след последния ден, на който е трябвало да бъде подадено заявлението. Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП. Липсата на този реквизит поставя нарушителя в невъзможност за 2 правилна организация на защитата, а в определени случаи препятства съда при проверка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и изтичането на абсолютната давност. Непосочване на датата на извършване на нарушението, или посочване на неправилна такава, е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяна на последното.

Предвид така констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На следващо място Разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ е бланкетна и не съдържа конкретно правило за поведение, неизпълнението на което да води до реализирането на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. С оглед бланкетния характер на тези норми, извършеното от жалбоподателя деяние не се покрива с конкретен състав на административно нарушение, съобразно разпоредбите на чл.6 от ЗАНН.

Видно от нормата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, същата урежда процедурата по подновяване на разрешението за носене на оръжие: „В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от...“. В случая, при тълкуване на тази разпоредба, се установява, че е регламентирана единствено възможността, която е предвидена пред собственик на огнестрелно оръжие, но не и задължение към него, защото цитираната правна норма е диспозитивна, не императивна, понеже подновяването на вече издаденото разрешение е изцяло предоставено на волята на правоимащото лице, то да решава дали да поднови или не действието на съответните разрешителни. Т.е. ако един собственик на оръжие реши да подновява своето разрешение, то следва да се съобрази с разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Но в същото време тази разпоредба не въвежда такова задължение, тя е просто една правна възможност. При евентуално несъобразяване с нея, едно лице не осъществява състава на административно нарушение, а просто остава без валидно разрешение за носене на оръжие. И тогава, ако все още използва оръжието, осъществява състав на административно нарушение или предвидено в НК престъпление, но не и на такова по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Т.е., видно е, че разпоредбата на чл.87, ал.1 от цитирания закон, няма как да бъде нарушена. Тя се отнася само до една правна възможност за отделния гражданин, с която той трябва да се съобрази - единствено ако иска да поднови разрешителното си за носене на оръжие. В същото време лицето не е длъжно да го стори, като последицата от това е невалидно разрешение за носене на оръжие и последиците свързани с това във връзка с неговото съхранение носене или употреба.

В случая законодателят не е предвидил изискването на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ да се приема като административно нарушение на този текст. Бездействието на жалбоподателя може и да осъществява признаците на административно нарушение, но не и на такова по чл.87, ал.1 от този закон, тъй като както бе описано по-горе, тази разпоредба не може да бъде нарушена в настоящия случай. Изложеното мотивира извод, че е налице неправилно 3 приложение на относимия към установената фактическа обстановка материален закон.

На последно място, настоящият съдебен състав намира, че дори да бъде прието, че има извършеното нарушение на разпоредбите на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, то същото представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус се отличава от обикновените случаи на нарушение на разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, т.к. нарушителят до настоящия момент няма данни за извършени нарушения във връзка със съхранението и носенето на оръжието, като не на последно място обстоятелството, че към момента е пенсионер, подал е и заявлението по-малко от двадесет дни, след предвидения в разпоредбата срок.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото в с.з. от защитника на жалбоподателя – адв.К. да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 500.00 лева. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 13/2021/05.11.2021г. на Началник Група при РУ-Б.С. при ОД на МВР-В., с което на И. Ц. Р. от с.Б., обл.В., ул.“Ц.М.“ № 38А, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.212 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за нарушение на чл.87, ал.1 от същия закон, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя И. Ц. Р. от с.Б., обл.В., ул.“Ц.М.“ № 38А, с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 500.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

4