Решение № 10304 от 15.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61593/2021
- Вид
- Решение № 10304
- Подписан
- 15.06.2023
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 10304 гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110161593 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от 17.12.2021 г., от ..... ЕАД с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Т. Г. Г. ЕГН ********** и П. Г. Г. ЕГН ********** в качеството им на наследници на В. М. Г. ЕГН **********, поч. на ........., и С. М. С. ЕГН **********, Т. М. И. ЕГН **********, С. М. В. ЕГН **********, Л. М. А. ЕГН ********** и Й. М....... И. ЕГН **********, за заплащане разделно при квоти от по 1/12 за първите двама ответници и по 2/12 за останалите ответници на сумата от 5307,44 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 628,91 лв. за периода от 15.09.2020 г. до13.10.2021 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 24,34 лв. главница за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 4,93 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
Ищецът твърдени да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Т. Г. Г., С. М. С., Т. М. И., С. М. В., Л. М. А. и Й. М....... И. не са подали отговор на исковата молба.
1
В срока по чл.131 ГПК ответницата П. Г. Г. е депозирала чрез адв.Л. В. от САКособен представител, отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че от ищеца не са представени писмени доказателства ответницата да притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, респ. да е приела наследството на ......... И.
Османов да са едно и също лице. Оспорва за исковия период ищцовото дружество да е доставило в процесния недвижим имот топлинна енергия в посоченото количество и на претендираната стойност, като излага подробни доводи за неравноправни клаузи в приложимите за исковия период общи условия на ищцовото дружество. Оспорва да е налице валидно сключен договор с дружеството, осъществявало дялово разпределение в имота. Оспорва редовността на воденото счетоводство от ищеца. Оспорва ответницата да е изпаднала в забава. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице- помагач -........ ЕООД, счита исковете за основателни и доказани и моли да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия при посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за наследници №РИС17-ФИ17-420/30.10.2017 г. /л.10-11/ се установява, че наследници по закон на ...... ЕГН **********, поч. на ...... г. като вдовец, са ответниците С. М. С. ЕГН **********, Т. М. И. ЕГН **********, С. М. В. ЕГН **********, Л. М. А. ЕГН
********** и Й. М....... И. ЕГН ********** и В. М. Г. ЕГН **********. Не се спори и от представеното удостоверение за наследници изх.№ 9669/10.12.2021 г. /л.55/ се установява, че В. М. Г. ЕГН ********** е починала на ........., като нейни наследници по закон са ответниците Т. Г. Г. ЕГН ********** и П. Г. Г. ЕГН **********.
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 17.02.2023 г.
/л.132/, видно от което имената ...... ЕГН ********** и ............. са имена на едно и също лице.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда Наредбата за държавните имоти от 05.06.1992 г., видно от който наследодателят на ответниците ...... и съпругата му П. ........... са придобили правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот- апартамент №........
Следователно съдът приема за доказано, че ответниците в качеството си на наследници по закон на ......, поч. на ...... г., са съобственици на процесния топлоснабден имот при квоти от по 1/12 ид.ч. за първите двама ответници и по 2/12 3 ид.ч. за останалите, по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на "................. ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели. Ответниците не са оспорили приемането на наследството, не се твърди, нито се доказва евентуален отказ от наследство.
От писмените доказателства, представени от ищеца и третото лице – помагач, става видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният недвижим имот, е топлофицирана и присъединена към топлопреносната мрежа. Видно е от представения протокол от 05.08.2002 г. от общо събрание на етажните собственици /л.23/ и договор от 08.08.2002 г./л.21/, че Етажната собственост на адрес гр................ е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице- помагач -„............ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции. Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответниците не са осигурили на дружеството, осъществявало дялово разпределение, достъп за отчет в имота, като по време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са били монтирани топлоразпределители. В процесния имот се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 4 броя потребители при норма на 140 литра на потребител за денонощие. Дружеството, осъществяващо дялово разпределение в сградата, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода.