Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 4 от 10.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 197/2022
Вид
Присъда № 4
Подписан
10.02.2023
В сила
10.02.2023
Състав
Татяна Андонова, Маргарита Коцева, Величка Пандева

Цитирани разпоредби

  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 325 · Наказателен кодекс
  • чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 301, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда № 4 от 10.02.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 197/2022 г. по описа на ОС – Б.:

Производството пред Б.ски окръжен съд е образувано по протест на РП – Б. срещу постановената по н.о.х.д. № 869/2021 година по описа на Районен съд – Б. Присъда № 5 от 26.01.2022 г., с която подсъдимия Я. К. е признат за невинен в това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Б. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигал силен шум посредством озвучителна уредба и пеел на висок глас, в последствие слязъл пред кооперацията на ул. Я. С. № * и нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на М. И. К., държал се арогантно към пристигналите на място полицейски служители на 02 РУ на МВР – Б. И. Д. Д. и М. И. Х., като им отправил следните реплики „Какво се занимавате с глупости, нямате ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме занимавате джанъм, няма да ти дам личната карта джанъм“ и деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като буйствал след като бил повален на земята от полицейските служители – борел се с тях, дърпал се, опитвал да се изправи и да противодейства на опита им да го задържат, включително скъсал якето на полицейския служител Д., като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. с ал.

1 НК, и на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 НПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указ за борба с дребното хулиганство, е наложил на подсъдимия Я. К. административно наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 ч в гр. Б., на ул. „Я. С.“ № * е извършил проява на дребно хулиганство като на публично място пред повече хора се е държал оскърбително към М. И. К., която е ударил с юмрук по лицето, като по този начин е нарушил обществения ред и спокойствие. Със същата присъда районният съд е признал подсъдимата О. С. за невинна в това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Б. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигала силен шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас, в последствие слязла пред кооперацията на ул. Я. С. № * и блъснала с две ръце в гърба М. И. К., като след това, крещейки, отправила реплики към госпожа К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, като е оправдана за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал.

6 вр. с чл. 301, ал. 4 НПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указ за борба с дребното хулиганство, съдът е наложил на подсъдимата О. С. административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 ч в гр. Б., на ул. „Я. С.“ № * е извършила проява на дребно хулиганство като на публично място пред повече хора се е държала оскърбително и обиждала М.

И. К. с думите „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, като по този начин е нарушила обществения ред и спокойствие.

Сочи се в протеста и допълнителните съображения по него, че макар и 1 съдът да е приел за установена посочената в обвинителния акт фактическа обстановка, част от събраните доказателства е тълкувал превратно и им е придал значение, каквото нямали – макар и да е приел, че е имало шумна музика, нивото на шума не било силно и нарушаването на нощната тишина било краткотрайно, като се твърди противоречие в мотивите на районния съд и неяснота поради какви причини са оправдани в тази част на обвинението, доколкото не е прието вдигането на силен шум като проява на дребно хулиганство, а доказателства за силния шум били показанията на св. К. и полицейските служители Д. и Х., като не следвало да се приеме, че не е нарушено общественото спокойствие. Изтъкват се и доводи за това, че на подс. К. било повдигнато обвинение за съпротива срещу орган на власт, като липсвали мотиви за оправдаването на подсъдимия в тази част на обвинението, като било посочено само, че подс. К. скъсал якето на полицейския служител Д., според прокурора това било съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В протеста се твърди неправилно приложение на материалния закон с определяне на деянията на двамата подсъдими като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, тъй като в случая не били налице непристойни прояви на подсъдимите, а натрупване на непристойни действия, като не можело извършеното от тях да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Сочи се, че извършеното от подс. С. неправилно било прието от районния съд като такова при личен мотив, доколкото били налице силен шум, заради който К. подала сигнал, саморазправа на подс. С. с К. на публично място и пред полицейските служители, като с тези действия не била засегната само пострадалата К., а било демонстрирано неуважение към обществото и незачитане на обществения ред, като въпреки добрите характеристични данни за подсъдимите, обстановката, при която са извършени действията, според прокурора давали основание извършеното от подсъдимите да бъде определено като престъпление по чл. 325 НК. Навеждат се и доводи, че с определяне на поведението на подс. К. като дребно хулиганство районният съд е приел мотивиране на поведението му по нанасянето на телесна повреда на пострадалата К. по хулигански подбуди, поради което е следвало да квалифицира телесната повреда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, а не да го оправдава за извършено престъпление от общ характер.

С протеста се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от РС – Б. поради липса на мотиви за обвинението срещу подс. Я. К., касаещо квалифициращия признак; или постановяване на нова присъда след отмяната на атакуваната, като двамата подсъдими бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като се наложат наказания за това; алтернативно се прави искане да се приложи закон за полеко наказуемо престъпление по отношение на подс. К., като на същия се наложи административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – Б. заявява, че присъдата на РС – Б. е неправилна и незаконосъобразна, 2 като макар съдът да е установил фактите по обвинението е направил неправилни правни изводи, приемайки, че деянията на двамата подсъдими са дребно хулиганство, а не извършено престъпление по чл. 325 НК; според прокурора ескалирането в поведението на подсъдимите, макар и да е бил налице отпреди това конфликт между подсъдимите и св. К., сочи на грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение на обществото.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им се наложат предложените пред първоинстанционния съд наказания.

Частният обвинител К. чрез нейния повереник – адв. У., поддържа изложеното в протеста на прокурора, като счита, че присъдата не е съобразена с материалния закон и пледира за нейната отмяна и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.

Защитникът на подсъдимите О. С. и Я. К. – адв. Д., пледира за потвърждаване на присъдата на РС – Б.. Излага подробни доводи, че след задълбочен и прецизен анализ районният съд е направил обосновани изводи за несъставомерност на поведението. Сочи се, че силата на шума е попречила само на св. К., като след подаденото от нея оплакване полицейските служители са предприели неадекватни действия на деяние, което е било с ниска степен на обществена опасност, като това било довело до ескалиране на обстановката и заради предходните неприязнени отношения на подсъдимите със св. К., които са били извикани заедно пред блока, като след блъскане на К. подс. С., която тогава е празнувала рождения си ден, е била задържана в присъствието на подс. К., с който същата живее на семейни начала, разговорът на подс. К. с полицаите и употребата на думата „джанъм“, която не е обидна, но след блъскане на подс. К. от полицейския служител е скъсано якето на последния. Заради изкуствено създаденото напрежение от съседката и полицейските служители, се е стигнало до поведение, което според защитника на подсъдимите е с ниска степен на обществена опасност и поради това правилно е било преценено от районния съд, че е дребно хулиганство.

Подсъдимите С. и К. се явяват лично на насроченото пред въззивната инстанция заседание, но не изразяват лична позиция по обвинението, различна от тази на адвоката им.

Пред Б.ски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в протеста, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие от районния и окръжния съд, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не са налице противоречия в събраните гласни доказателства за това, че подсъдимите С. и К. към датата на обвинението живеели на съпружески начала в жилището на подс. С. в гр. Б., ул. Я. С. 23, вх. Б, ет. *, ап. 7, като в този жилищен вход на втори етаж в апартамент 5 живеела частният 3 обвинител - св. К., и малолетното й дете. На 01.11.2020 г. подс. О. С. решила да организира празненство в посоченото по-горе жилище по случай рождения й ден, като по това време заради пандемията заведенията в града не работели.

Подс. С. уведомила за това някои от съседите, с които била в близки отношения, както и професионалния домоуправител на блока. Компанията била от подсъдимите, синът на подс. С. и две приятелски семейства /вж. показанията на свидетелите П., К. и А./, събрали се привечер около 19:30 часа, като на празненството и двамата подсъдими употребявали алкохол. Около 22:00 часа празненството било значително шумно – компанията слушала силно музика, като пеели, защото в този час пуснали поздрав към подс. С. като рожденичка, този поздрав вече бил след 22 часа, макар и в рамките на десетина минути след този час. Шумът от силната музика, пеенето и тропането не пречили на другите съседи и същите тази вечер не се оплакали на домоуправител, полиция или на самите подсъдими, но св. М. К. /същата към този момент често се оплаквала от дразнещия я шумове в апартаменти на съседи и не била в добри съседски отношения с подсъдимите/ била подразнена от силната музика, виковете и пеенето, които слушала и когато тези шумове продължили и след 22 часа, същата се обадила /в 22:20 часа/ по телефона в полицията и подала оплакване за нарушаване на нощната тишина.

Около 22:25 часа дежурният във 02 РУ Б. изпратил на място по повод сигнала полицейски патрул - свидетелите Д. и Х.. Св. К. отворила на полицейските служители входната врата на жилищния блок и когато полицейските служители се качили пред жилището на подсъдимите възприели силен шум – музика от озвучителна уредба, пеене на висок глас, тропане. Заради силния шум в апартамента подсъдимите веднага не чули позвъняванията на вратата /пръв чул синът на подс. С./, след което подс. С. първа се показала на вратата и казала на полицейските служители, че празнува рожден ден, на вратата излязъл и подс. К.. Полицаите поискали личните карти на двамата подсъдими /за които установили, че живеят в жилището/, но само подс. С. дала личната си карта /подс. К. заявил, че документът му е в колата – вж. обясненията на този подсъдим/, свидетелите Д. и Х. й казали да слезе пред блока, за да й бъде съставен акт за нарушаване на нощната тишина. Полицаите слезли пред блока, като извикали за съставянето на акта и св. К. като подател на сигнала, тримата били пред блока, когато слязла подс. С.. Последната видяла св. К. и между двете в присъствието на двамата полицейски служители възникнал конфликт, като подс. С. /същата била видимо повлияна от изпития алкохол на празненството и така е възприета от полицейските служители/ блъснала с ръце в гърба св. К., започнала да крещи към нея, казвайки й какво иска от тях, и да я обижда с думите „Циганка, курва, кефалка", а когато св. К. казала, че иска да си почива, отговорът на подс. С. бил, че ще си почива в гробищата.