Решение № 781 от 22.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Варна, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110200440 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Л. К. против наказателно постановление №22-8703-000693/02.12.2022г. на Началник Група, Сектор специализирани полицейски сили в ОДМВР - гр.

Варна, с което на А. Л. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на осн. чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението, за което е санкциониран въззивника. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил, на който не е собственик, е била прекратена служебно към съответната дата .

Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В с.з. въззивника А. К. редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Ш., като поддържа жалбата, оспорва нарушението и прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез ю.к. К.Л., редовно призована, не се явява, излага писмени бележки за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за 1 установено от фактическа страна следното:

На въззивника А. Л. К. е издадено НП, за това, че на 26.09.2022 г. около 14:00ч. в гр. Варна, ул. „Тролейна“ срещу пицария Тримата Мускетари центъра на града е управлявала л.а „Микро Компакт Кар Смарт“ с рег. номер В 62-16 НС, собственост на лицето М.Й., като към момента на проверката процесния автомобил е бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от дата 09.09.2022г., поради непререгистриране на автомобила в двумесечен срок от страна на собственика. В РП - Варна били изпратени материали по случая от Трето РУ при ОД на МВР – Варна за преценка относно престъпление по НК и с Постановление №15442/2022 от 18.11.2022г. прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2 от НК, поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът А. К. не е знаел за служебно извършената дерегистрация, като не е било негово задължението за пререгистрирането на автомобила, поради това че негов собственик е М.Й., за когото не е установено да го е управлявал. Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на Трето РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача на автомобила.

Направените от АНО констатации били възпроизведен

Прието е за установено от АНО, че нарушението е извършено на 26.09.2022г. на описаното по - горе място. Деянието е било квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

На 02.12.2022г. е съставено процесното НП №22-8703-000693, в което е прието за осъществено от страна на въззивника, описаното по-горе нарушение, изразяващо се управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от приобщените документи – НП №22-8703-000693 о т 02.12.2022 г., справка нарушител-водач, Заповед рег.№812 з-1632 от 02.12.2021 г., постановление за отказ за образуване на ДП , копия от справка за промяна на регистрация на МПС, така и от гласните доказателства, а именно показанията на свид. Б., които съдът кредитира и приема като безпристрастни, обективни, логични, непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група Сектор специализирани полицейски сили в ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

2

Издаденото на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление с съобразено със сроковете по чл.34 ЗАНН и не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

В конкретния случай за съда безспорно е установено, че въззивника А. К. е управлявал процесното МПС без същото да има надлежна регистрация.

Този факт не се оспорва от страните в процеса. По същество се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС за което от 09.09.2022 г. била отразена служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Това деяние покрива обективните признаци на приложения административно-наказателен състав по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. Видно от Постановление на РП Варна и др. писмени доказателства приобщени по делото, въззивникът не е собственик на съответното превозно средство и не е знаел за прекратената служебно регистрация. Същевременно при извършване на проверката, управлявания от същата автомобил е бил в движение и няма информация да е бил с премахнати регистрационни табели, поради което и за неговия ползвател не са били налице обективни данни за знанието на липсата на регистрация по надлежния ред.

Съдът споделя заключението на актосъставителя и АНО, че въззивникът К. формално е извършил нарушението, за което е санкциониран, но в случай, следва да се отбележи, че същия не е собственик на съответното превозно средство и не е знаел за прекратената служебно регистрация.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Знанието на дееца, че управлява нерегистрирано по надлежния ред превозно средство е елемент от субективната страна на нарушението и при приетата за установена фактическа обстановка, няма как да се сформира безкритичен извод, че у въззивника е било налице знание, че управлява служебно дерегистриран автомобил, имайки в предвид, че същия не е собственик на автомобила. Водачът, който не е собственик на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията му. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът, 3 респективно водачът на моторното превозно средство е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията му и с породените от нея правни последици, съответно да предаде това знание, заедно с предаването на МПС на друг водач.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство не е пререгистрирано в двумесечния срок , което води и до служебно прекратяване на регистрацията му, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност на несобственик като водач на процесното МПС - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тоест е на лице незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за което няма доказателства по делото, да е било известно по някакъв начин на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, без да е собственик, съответно същия няма как да съобрази поведението си с обстоятелство, което не знае.

Въз основа на горното се налага извод за незаконосъобразно издадено наказателно постановление, което следва да бъде отменено на това основание.

При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в близък до минималния размер 400.00 лв, за който е представен договор за правна защита и който съответства на параметрите по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22-8703-000693/02.12.2022г. на Началник Група, Сектор специализирани полицейски сили в ОДМВР - гр. Варна, с което на А. Л. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.

4

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. К. с ЕГН **********, с у м а т а 400.00лв. (четиристотин) лв., представляваща стойност на възнаграждение за адвокат, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5