Решение № 3597 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3597 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110104040 по описа за 2023 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна отговорност на И. С. А. и К. С. А.а да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 589,86 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 173,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., сумата 42,08 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 7,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., които касаят апартамент № 42, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, ул.. „... 34, вх. „Г“, ет. 2, ап.42, аб. №88568 при следните квоти:

И. С. А. за 1/2 или за сумите: 794,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.

К. С. А.а К. за 1/2 или за сумите: 794,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 1 от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответник за заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците И. С. А. и К. С. А.а, представлявани от назначен на основание чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в законоустановен срок по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорват твърдението, че през процесния период притежават качеството потребител на топлинна енергия, като сочат, че макар и собственици, не са ползватели на имота. Сочат, че трето за процеса лице е титуляр на вещно право на ползване в процесния период. Поддържат, че претендираните от ищеца суми са неправилно изчислени, неотговарящи на действително доставената и потребена ТЕ. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца

"Директ"

ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл.

86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 2 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото Протокол от 15.12.1988г. по гр.д. № 555/1988г. по описа на Ленински районен съд, 5 състав, се установява че е постигната съдебна спогодба, по силата на която в дял и изключителна собственост на С.И. А. е поставен процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, жк. ... 34, вх. Г, ет. 2. От съдържанието на така постигнатото споразумение се установява още, че за уравняване дела на съделителката Е.Г. А.а е учредено пожизнено правото на ползване върху същия имот. Видно от представен по делото препис – извлечение от 3 акт за смърт № 0280/20.05.1999г., издаден от Столична община, район Слатина“, Е. А.а е починала на 19.05.1999г., с което на основание приложимата норма на чл. 59 ЗС се е погасило учреденото вещно право върху имота. Същевременно от прието удостоверение за наследници изх. № 222/07.07.2017г., издадено от Столична община, район „Слатина“ се извежда, че С.И. А. е починал на 16.10.2008г., като е оставил за свои наследници по закон И. С. А. и К. С. А.а, ответници по делото. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което по силата на наследствено правоприемство децата на починалия И. С. А. и К. С. А.а са придобили по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. В качеството си на собственици на процесния апартамент № № 42, находящ се в гр. София, общ.

„Слатина“, ул.. „... 34, вх. „Г“, ет. 2, ап.42, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 06.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през исковия период, не е начислявана ТЕ за отопление, а топлата вода, поради неосигурен достъп е начислявана, както следва: за сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. по разход от предишен период, за сезон 2021/2022г. на база бр. 1 лице/потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, за което са съставени протоколи с подпис на свидетел, показанията от които са правилно нанесени в подробните изравнителни сметки. От заключението се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1589,87 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и 4 сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.