Решение № 4591 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4591 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20261100502477 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23725/29.12.2025г. по гр.д. № 19676 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 153-ти състав „Г. Инженеринг“ООД, ЕИК 200678992 е осъдено да заплати на „Свои-2000“ООД, ЕИК 128508945 на основание на чл. 266 , ал.1 вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 20770,96лв ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.04.2024г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение о договор от 26.09.2019г. за извършени и приети СМР на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с.Зимница, община Стралджа“ , за които са издадени фактури № 1845/20.12.2019г; № 1873/28.05.2020г; № 1808/26.08.2020; сумата от 7016,63лв., представляващи мораторна лихва за периода 04.04.2021г до 04.04.2024г., като е отхвърлен иска за горница над 20770,96лв. до 21490,96лв. като погасен чрез прихващане с вземане по чл.

265 от ЗЗД за сумата от 720лв., представляващи разходи по отстраняване на авария съгласно Протокол № 1/2020г. и иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата над 7016,63лв. до 9359,96лв. и за периода от 26.12.2019г. до 03.04.2021г. като погасен по давност; Г. Инженеринг“ООД, ЕИК 200678992 е осъдено да 1 заплати на „Свои-2000“ООД, ЕИК 128508945 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4264лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 19074/22.01.2026г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „Ги Камп“ООД / с предишно наименование Г. Инженеринг“ ООД/ в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че ищецът следвало да изпълни 850 водопроводни отклонения, изпълнени били само 183, тоест ищецът не бил изпълнил възложената му работа. След 26.08.2020г. ищецът не работил по договора, срокът изтекъл на 29.06.2021г., тоест изпълненото било минимално. Изпълнението следвало да се преценява спрямо общото възложено. Подписването на протоколите установявало само количество изпълнение към определен момент, но не било равнозначно на приемане на изпълнение цялостно, нито било признание че работи са изпълнени качествено и в срок. Ищецът следвало да отчита работата ежеседмично, но го правел на значително по-дълги периоди, налице била системна забава на ищеца , при такъв темп на работа обективно не било възможно в договорения срок работата да бъде изпълнена Аварията поради некачественото изпълнение било установена по делото. Това установявало, че ищецът е неизправна страна по договора, изпаднал е в забава още при първото отчитане на работата, евентуално такава била настъпила при отчитането на дейностите по протокола от 11.11.2019 и от 20.12.2019г. Неправилно районният съд приел, че за въззивника не било възникнало вземане за неустойка за забава и не уважил възражението за прихващане със същата. Не било в негова доказателствена тежест да установи че е изправна страна по договора, за да бъде уважено това му възражение. Ищецът не развалил договора, не направил възражение по чл.

90 от ЗЗД, на уведомил въззивника за спиране на работи или за отказ от изпълнение. Ищецът едностранно преустановил изпълнението на 26.08.2020г. без да уведоми въззивника, още тогава ищецът вече нямал намерение да изпълнява. Това се установявало от сметка 22 № 4 и фактура 1873/28.05.2020г. с които авансът е приспаднат изцяло, а следвало да се приспада пропорционално на извършената работа. Районният съд не изследвал дали ищецът не бил изпаднал в забава първи и дали ответникът е бил в готовност да изпълни задълженията си. За вземането по чл. 92 от ЗЗД без значение било 2 дали кредиторът е престирал със забава, защото поведението му не било каузално спрямо договорената вреда. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец–„Свои-2000“ООД, ЕИК 128508945 в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че актовете обр. 19 били подписани от въззивника, те били за приемане на работа и възнаграждение за същата се дължало. Фактурите били осчетоводени от въззивника и така задължението било признато. Недостатъците не освобождавали възложителя от задължението за плащане на възнаграждението. Тези недостатъци съществували в частта за приетото за основателно от районния съд възражение за прихващане. Други не били установени по делото. С договора била уговорена неустойка за забава, но ищецът не бил изпаднал в забава.

Договорът между страните бил рамков, ищецът изпълнил действително възложените му конкретни СМР. Възложените отклонения били 183 и толкова изпълнил. Затова и не развалил договора, нито уведомявал възложителя че спира работа или се отказва от изпълнение. За неустойка ответникът заговорил едва с отговора на исковата молба, което не било коректно търговско отношение на бивш търговски контрагент. СРС отхвърлил възражението за прихващане с неустойка по други съображения, но крайния му извод бил правилен. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 113773/05.04.2024г. по регистъра на СРС изпратена на 04.04.2024г. от Свои2000“ООД, ЕИК 128508945 срещу „Г. Инженеринг“ООД, ЕИК 200678992, с която е поискало от съда на основание на чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД за осъди ответника да му заплати сумата от 21490,96лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение о договор от 26.09.2019г. за извършени и приети СМР на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с.Зимница, община Стралджа“ , за които са издадени фактури № 1845/20.12.2019г; № 1873/28.05.2020г; № 1808/26.08.2020г; сумата от 9359,69лв., представляващи мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение по фактурите, съответно 26.12.2019г., 03.06.2020г. и 01.09.2020г. до 04.04.2024г. Навело е твърдения, че с ответника сключили договора за изработка , общата стойност 3 на работите по договора била 255000лв. без ДДС, ответникът платил авансово сумата от 20 000лв. В началото ответникът плащал редовно задълженията си, но след декември 2019г. спрял плащанията на приети работи и осчетоводени такива, каквито били и процесните. Първата от процесните фактури била частично платена, непратеният остатък бил 6598,14лв. Останалите две фактури били изцяло неплатени. Срок за плащане бил 5 работни дни след подписването на протокол за реално извършени работи. Не бил изпаднал в забава на изпълнението на задълженията си по договора. Изпълнил в пълен обем договорените работи, част от тях били платени, за неплатената част предявил исковете. Със становище от 24.11.2025г. е признал задължението си към ответника за сумата от 720лв. представляващи разходи за отстраняване на авария. Претендирало е разноски.

Ответникът Г. Инженеринг“ООД, ЕИК 200678992, в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че с договора с ищеца му бил възложил изработка на 850 сградни водопроводни отклонения в срок до 29.06.2021г., но ищецът изпълнил само 183 от тях, което било незначителна част от работата. Работата била некачествено изпълнена и в следствие на същото настъпила авария за отстраняване на която направил разходи от 720лв. Тези обстоятелства установявали, че ищецът се отклонил значително от възложеното и ответникът претърпял вреди от същото, за обезщетяване на които правел възражения за прихващане, както следва и последователно при условията на евентуалност едно спрямо друго: със сумата от 30600лв. представляваща неустойка по чл. 14 от договора за забава за изпълнението на работите по договора; със сумата от 720лв. за вреди от некачествено изпълнение. Неустойка се дължала, защото договор бил за 850 отклонения, а изпълнени били само 183 , а срок на договор изтекъл на 29.06.2021г. Ищецът не бил развалил договора, нито упражнил правото си по л. 90 от ЗЗД, което доказвало че ответникът е изправна страна по договора. Евентуално задълженията били погасени по давност. Претендирало е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните договор от 26.09.2019г. с приложение 1 и приложение 2 носещ подписи за страните по него, съгласно който Г. Инженеринг“ЕООД е възложило на Свои-2000“ООД срещу възнаграждение от общо 255 000лв. без ДДС да изпълни СМР на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с.Зимница, община Стралджа“: изграждане на

850 бр. сградни водопроводни

4 отклонения:хоризонтално сондиране и полагане ПЕВП тръби ф 25/ф63, монтаж на водовземна скоба, ТСК и връзка със съществуващо водопроводно отклонение при единична цена от 300лв. без ДДС на отклонение. Съгласно чл.

4 от договора възложителят заплаща авансово сумата от 20 000лв., което ще се приспада пропорционално от стойността на всеки протокол за изпълнени и подлежащи на плащане работи до окончателното му възстановяване, като и да извършва междинни плащания в срок от 5 работни дни от подписването на протокол за реално изпълнени работи., като отчитането на изпълнените работи ще се извършва ежеседмично. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора при констатирано реално изпълнение различно от договореното, окончателната цена по договора се коригира. Съгласно чл. 6 от договора срокът му е до 29.06.2021г. Съгласно чл. 5 от договора началото на действието му е 5 дни след плащане на аванса при осигурен фронт за работа от възложителя.

Съгласно чл. 7 от договора възложителят осигурява готов изкоп за СВО по главното трасе, всички водопроводни материали – тръби, фасонни части и арматури; трасиране на съществуващите подземни комуникации. Съгласно чл.

7, ал. 4 от договора възложителят има право да промени обема на работа по свое усмотрение при условие, че установи в хода на изпълнението на възложената работа, че поради причина, за която възложителят не отговаря, изпълнителят няма да е в състояние да изпълни възложените работи в срок.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора при нарушаване на сроковете по договора от изпълнителя , той дължи неустойка от 0,2% на ден но не повече от 10% от стойността на договора. Съгласно чл. 14, ал.2 от договора при забава на плащането възложителят дължи неустойка от 0,2% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора . Съгласно чл. 11 от договора изпълнителят се е запознал с проекти, схеми и чертежи на крайния възложител.

Приети по делото са неоспорени от страните фактура № 1845/20.12.2019г., протокол акт обр. 19 № 3/20.12.2019г., констативен протокол от 20.12.2019г., сметка 22 № 3, носещи подписи за представители на страните, съгласно които на 20.12.2019г. ответникът е приел изпълнението на ищеца на 44 бр. водопроводни отклонения на стойност от 13200лв. без ДДС , от тази сума е приспаднат част от платен аванс от 1034,88лв. и така за плащане е начислена сумата от 14598,14лв.

По делото са приети неоспорени от страните фактура № 1873/28.05.2020г., сметка 22 № 4, акт обр. 19 по протокол № 5/28.05.2020г, акт обр. 19 по 5 протокол № 4 /28.05.2020г, констативен протокол от 28.05.2020г. носещи подписи за представители на страните, съгласно които на 28.05.2020г. ответникът е приел изпълнението на ищеца на 97 бр. водопроводни отклонения на стойност от 29100лв. без ДДС, от тази сума е приспаднат част от платен аванс от 18024,32лв. и така за плащане е начислена сумата от 19290,82лв.

По делото са приети неоспорени от страните фактура № 1808/26.08.2020г, сметка 22 № 5, акт обр. 19 по протокол № 6/26.08.2020г, констативен протокол от 26.08.2020-2бр. носещи подписи за представители на страните, съгласно които на 26.08.2020г. ответникът е приел изпълнението на ищеца на 2 бр. водопроводни отклонения и на 21 бр. присъединяване ново ТСК към СВО вкл. изкоп и насип на стойност от 1335лв. без ДДС, от тази сума не е приспадан аванс, и така за плащане е начислена сумата от 1602лв.