Решение № 242 от 06.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5732/19.05.2025 г. от Р. Д. Ц. чрез пълномощника й адв. А. В., насочена против Решение № 517 от 28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 838/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Р. Д. Ц. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005 г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на КРС, както следва:

1382.40 лева – главница, 102.19 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17.56 лева, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението. Осъдил е, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, Р. Д. Ц. да заплати на ответното дружество сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивницата релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност. Сочи, че е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон, като е и необоснован. Възразява срещу изводите на първостепенния съд, че процесните суми не са погасени по давност. Счита, че той не е съобразил, че давността е започнала да тече най-късно от 25.08.2010 г., в който момент изп. д. № 61/2006 г. по описа на ЧСИ Х. е прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя. Допълва, че 1 новото изпълнително дело с процесния изпълнителен лист, издаден на 21.12.2005 г. е образувано 13 години по-късно, през който период взискателят е бездействал и изпълнителни действия не били извършвани. Изтъква, че срокът за предявяване за изпълнение на съдебните листове е до 3 години. Акцентира върху обстоятелството, че ищцата не е солидарен длъжник, а поръчител, което останало необсъдено от решаващия състав в мотивите, като твърди, че по делото липсват доказателства първият взискател “ОББ“ АД, както и правоприемникът му „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да са я уведомили в 6 месечния срок, като поръчител, за обявената предсрочна изискуемост на получения от В.М.Л. заем. Счита, че представеното по делото споразумение за разсрочване на парично задължение от 07.04.2022 г., сключено между страните по делото, не поражда правни последици, доколкото същото е сключено след изтичане на погасителната давност на вземането. Заключава, че първоинстанционният съд не взел предвид, че прекъсването на давността е обусловено от поведение на кредитора-взискател, и не зависи от поведение на трети лица, като съдебен изпълнител. Аргументира се, че давността по чл. 117 ЗЗД е изтекла, доколкото релевантният период в случая е от последното искане на взискателите за извършване на принудителни действия по изп.д. № 61/2006 г. на ЧСИ Х., до следващото искане за извършване на такива по изп. д. № 309/2023 г. на ЧСИ А., а не периода между фактическите действия на съдебния изпълнител.

При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявеният иск бъде уважен.

Претендират се разноските по делото.

Доказателствени искания не се ангажират.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт М.М., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се оспорват изложените в нея твърдения.

Въззиваемата страна счита, че доколкото между страните има подписано споразумение, с което задълженото лице е упражнило правото си на отказ от последиците на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, ирелевантно е обстоятелството, че изп. д. № 309/2023 г. е образувано 13 години след първото изпълнително дело, тъй като образуването му е законосъобразно с оглед направения отказ. Аргументира се с уредбата в чл. 113 ЗЗД и навежда подробни съображения в подкрепа на становището си, че сключеното споразумение между страните е породило действие.

Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност, в случай на отмяна/изменение на първоинстанционното решение, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатски хонорар.

Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

2

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Р. Д. Ц., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.*** и съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул. *** адв. А. В., против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6, представлявано от управителите си - Р.И.М.-Т. и Т.В..

С нея е било заявено искане, прецизирано с допълнителна молба, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005 г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на КРС, както следва: главница в размер на 1382.40 лева, договорна лихва в размер на 102.19 лева, считано от 08.06.2005 г. до 14.12.2005 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 17.56 лева, считано от 08.06.2005 г. до 14.12.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2005 г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендирани са и направените разноски.

Заявено е било и особено искане за спиране на принудителни действия по изпълнително дело 202374220400309 на ЧСИ В. А. до решаване на делото в съда, което съдът e отхвърлил с Определение № 464/05.04.2024 г. по описа на КРС.

Поддържано е било, че въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 2033/2005 г. по описа на Районен съд-Кюстендил и издаден изпълнителен листо 21.12.2005 г., ищцата била осъдена като съдлъжник, солидарно с В.М.Л., ЕГН **********, да заплати сума в общ размер на 1502,15 лева, представляваща задължение към 14.12.2005 г. по договор за кредит от 31.03.2004 г., от които 1382.40 лева – главница, 102.19 лева - договорна лихва от 08.06.2005г. до 14.12.2005 г., 17.56 лева - наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2005 г. до окончателното погасяване на задължението. Изпълнителният лист бил издаден в полза на "Обединена българска банка" АД, като вземането произтичало от Договор за потребителски кредит от 31.03.2004 г., а от 05.04.2017 г. до 31.03.2023 г. кредиторите били бездействали.

Ищцата е посочила, че за периода от 2005 г. до 23.02.2024 г. не била получавала никакви съобщения за принудително изпълнение, поради което смята, че не дължи процесните суми, тъй като изпълнителният лист от 21.12.2005 г. бил предявен на ЧСИ през 2023 г. и била изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, като взискателите били бездействали повече от десет години. Освен това, от издаването на изпълнителния лист до получаване на поканата за доброволно изпълнение били изминали повече от 5 години, поради което била налице изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който е застъпено становище за неоснователност на иска.

Не се отрича наличието на сключен на 31.03.2004 г. договор за предоставяне на потребителски кредит между В.М.Л. като кредитополучател и Р. Д. Ц. – поръчител, от една страна, и „Обединена българска банка“ АД, като кредитор, от друга страна.

Посочено е било, че поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, банката била инициирала процедура по събиране на вземането си по принудителен ред, в резултат на което били издадени заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист, въз основа на който първоначално било образувано изпълнително дело № 61/2006 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, производството по което било прекратено на 25.08.2010 г. поради настъпила перемпция.

3

На 10.12.2007 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена българска банка“ АД като цедент и „ЕОС Файнънс“ ООД като цесионер, по силата на който процесното вземане било прехвърлено. Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането съгласно сключен договор за цесия с „ЕОС Файнънс“ ООД от 29.02.2016 г.

С оглед наведените доводи в исковата молба извършването на цесията било достигнало до знанието на ищцата и било породило действие спрямо нея.

Посочено е още, че на 07.04.2022 г. между "ЕОС Матрикс" ЕООД и ищцата било подписано извънсъдебно споразумение за разсрочено изплащане на процесното вземане, но поради неизпълнение на договорения погасителен план било образувано ново изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В. А.[1]А., рег. № 742, висящо към момента на депозиране на исковата молба. Със сключеното извънсъдебно споразумение обаче, ищецът бил признал процесното задължение по основание и размер, като съгласно чл.4, ал.4 от споразумението е упражнила правото си на отказ от последиците на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването му.

Смята се, че изпълнително дело № 309/2023 г. било образувано законосъобразно, предвид това, че нова давност е започнала да тече на 07.04.2022 г., когато било подписано споразумението с ищцата и в хода на изпълнителното дело били извършени редица изпълнителни действия, като погасителната давност била прекъсната на 31.01.2023 г. с входирането на молба за образуване на изпълнително дело, а на 16.04.2024 г., на 20.05.2024 г. и 21.06.2024 г. постъпили суми от принудително изпълнение и това били последните изпълнителни действия, прекъснали погасителната давност.

При посочените доводи е поискано съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В условия на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски, като се иска присъждането им за адвокатски хонорар да бъде в минимален размер, с посочване в решението на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца, разноски.

Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение.

С обжалвания първоинстанционен акт Районен съд – Кюстендил е отхвърлил претенцията на ищеца – настоящ жалбоподател, като я е намерил за неоснователна.

Разпределил е и отговорността за разноски като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в тежест на ищцата е възложил сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е приложен заверен препис от изпълнителен лист от 21.12.2005г., издаден по ч.гр.д.№2033/2005г. по описа на КРС (съгласно писмо изх. № 2033/09.04.2024г. от Служба „Архив“ към КРС, делото е унищожено с Протокол за унищожаване №396 от 30.03.2011г. поради изтичане срока му на съхранение), съгласно който В.М.Л. и Р. Д. Ц. са били осъдени да заплатят солидарно на „Обединена българска банка“ АД, сумата от 1 502,15 лева, представляваща задължение към 14.12.2005г. по Договор за кредит от 31.03.2004г., от които: 1 382,40 лева главница, 102,19 лева – договорна лихва дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., 4