Определение № 1536 от 23.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501416 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. З. Ц., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №2745/02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4925/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против М. П. И., ЕГН **********, в частта за сумите: 232.31 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622734273/08.01.2020 г. по вина на потребителя, и 97.09 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №623166362/14.05.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********, тъй като съответните клаузи на договора са неравноправни или има вероятност за това.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения относно наличието на основания за начисляване на неустойка. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите. Претендират се 1 и разноски за настоящето производство.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно сумите: 232.31 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги

№622734273/08.01.2020 г. по вина на потребителя, и 97.09 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №623166362/14.05.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********, тъй като съответните клаузи на договора са неравноправни или има вероятност за това.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. И. за няколко суми, включително и сумите – предмет на въззивното производство, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги. Самите договори са приложени към заявлението, но не и твърдените фактури, а само общите условия на мобилния оператор.

В договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му, той дължи неустойка за всяка симкарта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за оставащия срок 2 на договора, но за не повече от трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най – високият според условията на плана. В допълнение на посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – дали кореспондират със закона и добрите нрави, както и за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В заявлението се твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключени договори, което е ангажирало договорната му отговорност за заплащане на неустойки.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че е налице обоснована вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на районния съд.

3

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, като следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното производство на жалбоподателя не се присъждат разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№2745/02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4925/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против М. П. И., ЕГН **********, в частта за сумите: 232.31 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622734273/08.01.2020 г. по вина на потребителя, и 97.09 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №623166362/14.05.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4