Определение № 215 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело № 20241110153470 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Глобко“ ООД срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с искане да бъде установено съществуването в отношенията между страните на договори за наем относно 12 броя обекти, подробно описани в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2004г. е сключен договор за наем между "ГЛОБКО" ООД, в качеството му на наемател и ДП "ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", в качеството на наемодател, за отдаване на открита площ от 525 кв.м. срок от 3 години с търговско предназначение - базар. На 20.06.2006г. е сключено допълнително споразумение, с оглед на което горепосоченият договор е продължен с 5 години, считано от 25.10.2007г. до 25.10.2012г. На 26.08.2009г. е сключено още едно споразумение, с което се продължава срокът на действие на гореописания договор до 25.10.2014г. за наета площ, равняваща се на 625 кв.м., състояща се от петно № 1 - 555кв.м., петно №2-35 кв.м. и петно № 3-35 кв.м. Ищецът твърди, че на 01.08.2014г. след проведен търг, са сключени два нови договора за наем между същите страни за следните имоти: Открита площ - 10 кв.м., с местонахождение гр.

София, общ. Столична, обл. София град, кв. „Красна поляна", в района на околовръсната жп линия Захарна фабрика - Стан, на кв 4+400,, за търговска дейност ‘Открита площ - 10 кв.м. с местонахождение гр. София, общ.

Столична, обл.София град, кв. „Красна поляна“, в района на околовръстната жп линия Захарна фабрика-Стан, на км 4+400, за търговска дейност с хранителни стоки. Твърди се, че вследствие на проведения търг през 2015г. са преуредени отношенията между страните, като за целта са сключени еднотипни договори за наем от 01.07.2015г. Сочи, че срокът на действие на всички договори е 5 години. Твърди, че през август 2024г. управителя на ищцовото дружество е получил нотариална покана от ответното дружество, в 1 която се твърди, че осъществява фактическата власт върху посочените държавни имоти без правно основание, тъй като договорите за наем са прекратени. Излага твърдения, че ползването на процесните обекти е продължило след изтичане на наемния срок със знание и без противопоставянето на ответника, поради което договорите се считали за продължени за неопределен срок. Поради горното моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва наличието на валидно правоотношения между страните по договор за наем, като твърди, че такива са съществували, но са прекратени поради изтичане на уговорения срок.

Въвежда твърдения, че описаните открити площи са публична държавна собственост, която е предоставена за управление на Държавно предприятие „НКЖИ“. Позовава се на чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал.2 от ЗДС, като твърди, че с изтичане на уговорените в процесните договори срокове, същите са прекратени. Поддържа, че и до настоящия момент ищецът ползва 9 от процесните обекти без наличието на правно основание, като в период от изтичане срока на договор за наем за всеки от обектите до 01.12.2024 г. ищецът е заплащал дължимо обезщетение за лишаване от правото на ползване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема следното:

Предявени са исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 228 ЗЗД вр. чл. 236 ЗЗД с искане да се установи наличието на валидни договорни правоотношения по договор за наем.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по искове за съществуване и прекратяване на договор за наем цената на иска е наемът за една година.

Видно от представения по делото договор за наем от 01.10.2015г. по отношение на „открита площ – 557,60 кв.м., с местонахождение гр. София, общ. Столична, в района на околовръстната жп линия Захарна фабрика – Стан на кръстовището на бул. „Вардар“ и бул. „Въскресение“, наеманата цена е в размер на 3 111 лева месечно. Следователно цената на иска по този договор е 37 332 лева.

Според нормата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК), дори при липса на направено от страните възражение. При това положение, Софийски районен съд не е компетентен да разгледа исковата молба в частта по отношение на посочения договор за наем и открита площ.

2

Делото следва да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, а настоящото образувано производство в тази част - да се прекрати.

По допустимостта на останалите установителни искове съдът намира следното:

Според трайно установената съдебната практика, с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения, следва, че предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, той е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно.

Правният интерес от търсената с иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

Съгласно трайно установената съдебна практика с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, което на практика би довело до това съдът да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл. 8 и сл. от ЗЗД/. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. от ЗЗД/, при преценката за наличие, на което ще се преценява изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, освен при договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, което става по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Тези искове обаче не са установителни, а конститутивни. В посочения смисъл са решение № 127/29.10.2010 г., т. д. № 3

20/2010 г., І т. о. на ВКС, определение № 535/18.07.2013 г. по ч. т. д.№ 2472/2013 г., І т. о. на ВКС и решение № 35/01.09.12015 г. по т. д. № 407/2014 г.,.. т. о. На ВКС.

В настоящия случай ищецът моли съда да признае за установено, че между страните съществува действащи наемни правоотношения. От твърденията на страните се установява, че не се спори относно възникването на договорите за наем, а спорът се свежда до това дали същите са прекратени поради изтичане на уговорения в тях срок. С предявение установителни искове ищецът цели съдът да приеме, че договорът продължава да действа въпреки настъпилото прекратително основание. По този начин се иска съдът да признае съществуването на правоотношение, което ответникът счита за прекратено. Подобно искане излиза извън предметния обхват на чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото чрез него се цели преодоляване на последиците от прекратяването, а не само установяване на спорно право. Този въпрос може да бъде разрешен в исково производство по предявени с осъдителен иск спорни права, произтичащи от договора. Така в случая въпросът дали за ответника е било налице основание за прекратяване/разваляне на договора подлежи на изследване в производството по предявения от него иск за връщане на наетата вещ. Съдът не може с установително решение да „възстанови“ действието на срочен договор, прекратен с изтичане на срока. Съобразно практиката на ВКС, предявените установителни искове за съществуване на облигационно правоотношение са недопустими, когато договорите са прекратени, независимо дали прекратяването се дължи на едностранно волеизявление или на настъпване на уговорено прекратително основание.

Поради липса на правен интерес настоящото производство следва да бъде прекратено и по отношение на останалите установителни искове.

По разноските :

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски следва да бъдат присъдени на ответника. Последният претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед броя проведени о.с.з., определя в размер на 200 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 53470/2024г. по описа на Софийски районен съд по предявени от „Глобко“ ООД, ЕИК 831819297, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Княжево“, бул. „Цар Борис III”№314, срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, 4

ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 228 ЗЗД вр. чл. 236 ЗЗД с искане да се установи наличието на валидни наемни правоотношения по договори за наем за 12 броя открити площи.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Глобко“ ООД, ЕИК 831819297, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Княжево“, бул. „Цар Борис III”№314, да заплати на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110,, разноски по делото в размер на 200 лева.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото по подсъдност на Софийски градски съд в частта, с която е предявен иск по чл. 124 ГПК за установяване наличието на валидно наемно правоотношение по Договор за наем от 01.10.2015г. по отношение на „открита площ – 557,60 кв.м., с местонахождение гр. София, общ. Столична, в района на околовръстната жп линия Захарна фабрика – Стан на кръстовището на бул. „Вардар“ и бул. „Въскресение“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от получаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5