Решение № 1036 от 06.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100341 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К. Г. Б. с ЕГН ********** против Прокуратурата на Република ***.

Ищцата излага следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2020г. по Досъдебно производство № Д 900 / 2014 г. на Районна Прокуратура - Плевен, била привлечена като обвиняема по чл.210 ал.1 т.5, вр. с чл. 209 ал.1 от НК, затова, че с цел да набави за себе си имотна облага поддържала у Н.Р.Н. от *** заблуждение, че ще върне дадена й в заем от него парична сума в размер на 24000лв и с това на 11.07.2007 г. в *** му причинила имотна вреда в размер на 24000лв., като причинената вреда е в големи размери. Взета й била мярка „Подписка”, която я задължавала да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Излага се, че след приключване на разследването, ищцата била предадена на съд с обвинителен акт, като било образувано производството по НОХД № 1382/2020г. по описа на Районен съд - Плевен. След няколко заседания, разпити на свидетели, очни ставки, изслушване на вещи лица, делото 1 приключило, като била постановена от съда оправдателна присъда № 260030 от 30.03.2021г., потвърдена с решение №147 от 01.10.2021 г. по в. н. д. № 533/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

Твърди се, че вследствие воденото разследване и проведено съдебно производство, ищцата имала много негативни, мъчителни и унизителни преживявания. Пояснява се, че след като жалбоподателя Н.Н. подал жалба на 15.10.2014г., срещу ищцата започнали много процедури от органите на досъдебното производство. Тогава тя работела в *** и се наложило да се прибере в ***. Пътувала с автобус и на границата, след проверката от митницата, полицията я свалила с багажа. Задържали я пред всички пътуващи в автобуса, които започнали да я сочат като престъпник. Изживяла голям шок, защото не знаела какво ставало, никой нищо не й казал, освен, че имало заповед за задържане и я издирвали. Полицаите я завели в стая, където й направили обиск и проверили багажа й. Оттам я закарали в друга сграда, взели й отпечатъци и я регистрирали. След това я закарали в РУ ***. Там я заключили в килия до вечерта, като никой не й обяснил какво се случвало, а казали, че на другия ден щели да я закарат в ***, като престъпник. Изживяла истински ужас, станало й лошо и й донесли вода за пиене. Дали й да говори с адвоката си и след няколко часа разговори от негова страна с началника на Полицията, той я освободил. Дошли да я приберат от там дъщеря й, зет й и внучето й, което се наложило да излъже, че автобуса се бил счупил и затова идвали да я вземат от там. Ищцата излага още, че на 23.01.2020 г. - в деня на погребението на нейната майка, в дома й в *** дошли двама полицаи, които я уведомили, че трябвало да се яви при прокурора. На 27.01.2020 г. отишла с адвоката си в *** и там прокурора я уведомил, че срещу нея имало образувано Досъдебно производство за измама с предмет голяма сума. Обяснила, че това не било вярно и че била върнала сумата даже с лихви по сметката на жалбоподателя. Въпреки това ДП продължило срещу нея. Вече не работела в ***, защото трябвало да бъда на адреса си и да се явява на разпити по време на делото. Стояла си в къщи сама, изпитвала стрес от случващото се и ужас.

Тогава започнали разпити в ***, привлекли я като обвиняема и й взели сочената по-горе мярка за неотклонение; делото било внесено в съда; провеждани били очни ставки; изготвена била съдебно-графологична експертиза, за което предоставила сравнителен материал, пишейки седнала, права, с малки и големи букви, с цифри; явявала се няколко пъти в открито 2 съдебно заседание, като веднъж не се явила и мярката й за неотклонение била изменена в парична гаранция в размер на 500лв., която й била върната след приключване на делото. Ищцата твърди, че не можела да спи от стрес, непрекъснато сънувала кошмари, чувствала се негодна да работи, имала главоболие, не можела да излиза сред приятели, защото непрекъснато мислела за случващото се; започнала да изпада в нервни кризи и психопатии. Това наложило дъщеря й да идва при нея, за да й помага и да я успокоява.

Явяванията в съдебни заседания били мъчителни за нея; била в непрекъснат стрес, безпокойство и тревога. За воденото дело и факта, че била подсъдима разбрали близките й и приятелите й, мислели, че е измамничка; че била извършила престъплението за пари; отдръпнали се от нея. Започнала работа, за да можела да плаща на адвоката си, но непрекъснато се притеснявала да я не я уволнят, ако разберат, че била подсъдима; притеснявала се дали при осъдителна присъда можела да остане на заеманата позиция при условно осъждане, като се страхувала и от евентуална ефективна присъда.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 10225 евро, представляваща обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на решение № 147 /01.10.2021 г. по в. н. д. № 533 / 2021 г. на Окръжен съд - Плевен до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република *** е депозирал писмен отговор, с който ангажира становище за неоснователност на иска. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва за периода до 12.02.2023г.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №1382/2020г. по описа на РС-Плевен и съдържащото се в него досъдебно производство №900/2014г. по описа на *** се установяват следните обстоятелства:

На 15.04.2014г. е било образувано досъдебно производство срещу ищцата К. Г. Б., затова, че през месец май 2007г. в ***, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Н.Р.Н. от ***, с ЕГН **********, че ще му върне дадените й в заем 24 000лв. и с това му причинила имотна 3 вреда в размер на 24 000лв. – престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

На 20.06.2014г. ищцата К. Б. е дала писмени обяснения по образуваното досъдебно производство.

На 24.02.2015г. е бил проведен разпит на ищцата К. Б., в качеството на свидетел, а непосредствено след това е била проведена очна ставка между нея и Н.Р.Н..

На 19.03.2015г. е била изготвена съдебно-почеркова експертиза.

С изготвена призовка за явяване на 10.07.2015г. пред орган на досъдебното производство в качеството на обвиняем, ищцата е била търсена на адреса си в ***, като по събрани данни от съседи било установено, че не се намирала там.

С постановление на прокурор от 11.08.2015г. е било спряно наказателното производство по досъдебно производство №Д 900/2014г. по описа на ***, образувано срещу К. Б.. Впоследствие е възобновено с Постановление от 15.03.2016г. и отново спряно с Постановление от 17.03.2016г.

На 27.01.2020г. на ищцата е била връчена призовка за явяване пред прокурор на 31.01.2020г. за привличане в качеството на обвиняем.

На 31.01.2020г. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема, затова, че с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у Н.Р.Н.от *** заблуждение, че ще му върне дадена й в заем от него парична сума в размер на 24 000лв. и с това му причинила имотна вреда в размер на 24 000 лв., като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК. Непосредствено след това е бил проведен разпит.

Взетата на ищцата мярка за неотклонение е била „подписка“ На 20.07.2020г. ищцата е била предадена на съд с внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК, затова, че с цел да набави за себе си имотна облага поддържала у Н.Р.Н. от *** заблуждение, че ще му върне дадени й през периода 02.11.2005г. – 29.12.2005г. в заем от него парични суми в общ размер на 24 000лв., отразени в записи на заповед от дати 02.11.2005г., 09.12.2005г. и 29.12.2005г., и в запис на заповед от 10.05.2005г. за сумата от 24 000лв. с издател К. Б., платима на 11.07.2007г., и с това на 11.07.2007г. в *** му причинила имотна вреда в размер на 4

24 000лв., като причинената вреда е в големи размери.

Въз основа на обвинителния акт е било образувано производството по НОХД №1382/2020г. по описа на ПлРС. Развитието по същото е продължило от 20.07.2020г. до 30.03.2020г., като в хода на съдебното производство ищцата се е явила на проведени открити съдебни заседания на 01.09.2020г., 30.09.2020г., 28.10.2020г., 25.01.2021г., 09.03.2021г. и 30.03.2021г. Мярката й за неотклонение е била изменена в парична гаранция в размер на 500лв. в о.с.з. на 06.08.2020г., поради неявяването й пред съда.

В публичното съдебно заседание на 30.03.2021г. е била постановено от първоинстанционния съд присъда, с която ищцата е била призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест, въз основа на който е започнало производство по ВНОХД №533/2021г. по описа на ПлОС и по същото е било проведено едно открито съдебно заседание – на 21.09.2021г., на което ищцата се е явила.

С решение на въззивната инстанция от 01.10.2021г. постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда е била потвърдена.

Решението, като неподлежащо на жалба и протест, е влязло в сила на 01.10.2021г.

От приложеното свидетелство за съдимост и справка от регистър на прокуратурата се установява, че ищцата не е осъждана и срещу нея няма неприключени наказателни производства.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищцата. Свидетелката А.К.К. – дъщеря на ищцата, излага в показанията си, че през месец ноември 2019г. майка й се връщала в *** от ***, където дотогава работела. Пътувала с автобус и св.К. трябвало да я посрещне със съпруга си и детето си в ***. Твърди, че майка й се обадила по телефон притеснена и ревяща, че била задържана на границата и отведена в полицейско управление в ***, където се намирала в килия. Св.К. се свързала с адвокат, който ангажирала, а впоследствие той обяснил, че майка й трябвало да се яви на дело, но тя не знаела и неявяването станало причина за задържането. След това отишли през нощта да приберат ищцата К. Б. от ***.

Св.К. сочи, че тогава майка й цялата треперела, била срината психически.

Когато се прибрала в *** трябвало да се яви в полицейското управление, а 5 след това и при прокурора. Била притеснена от обвинението, т.к. сумата била голяма и се страхувала, че ще лежи в затвора. Не можела да спи, чувствала се отблъсната и казвала, че искала да си сложи край на живота, да се хвърли от последния етаж на блока. Свидетелката излага още, че майка й се явявала на всички заседания пред съда и всеки път се притеснявала, плачела. Не искала да контактува с никой, освен с дъщеря си. Когато била постановена оправдателна присъда от районния съд си помислила, че всичко било приключило, но се оказало, че делото продължило и в Окръжен съд, с което притесненията й продължили. Св.К. сочи също, че по време на разглеждане на делото в съда, майка й работела в ***, за да може да плаща хонорара на адвоката си, но всеки път идвала за съдебните заседания. Търсела работа и в ***, но се притеснявала от воденото наказателно производство. Свидетелката твърди, че наказателното преследване се отразило на психическото и физическо здраве на майка й – постоянно мислела за това, започнала да вдига високо кръвно, кръвната й захар се повишила, като тези здравословни проблеми продължили и до завеждане на настоящото дело, а преди това нямала такива оплаквания. В същото време била многократно заплашвана през периода от 2019г. до 2021г. от жалбоподателя Н.Н. с мутри и дружества, събиращи вземания.