Определение № 3457 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110146668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъдат уважени доказателствените искания и на двете страни за събиране на гласни доказателства, като на основание чл.159, ал.2 ГПК до разпит следва да бъде допуснат само по един свидетел. Втори свидетел ще бъде допуснат в случай, че призованите не установят спорните факти.

С оглед обективираното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба, при повторно разглеждане на същата съдът констатира, че в петитума се съдържа и искане за присъждане на „законна лихва“, считано от 07.07.2025 г. /датата на получаване на уведомлението за разваляне на процесния договор за СМР/ до датата на подаване на исковата молба в съда. Това искане е нередовно, тъй като представлява самостоятелен иск за обезщетение за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/, поради което следва да бъде посочен неговия размер и внесена държавна такса в размер съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Законната лихва е последица от подаване на исковата молба в съда и се присъжда върху главницата, считано от датата на предявяването й до окончателното изплащане.

Въпреки констатираната нередовност на акцесорната искова претенция, с цел процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ищцата, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да подаде молба до съда /с препис за ответника/, в която да посочи размера на предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.07.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /18.09.2025 г./, като в същия срок представи и доказателства за платена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер, определен съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, т.е. 4 на сто върху цената на иск.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение в срок на дадените указания производството ще бъде прекратено в частта по този иск.

ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка страна, при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в исковата молба и писмения отговор обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.03.2026 г. от 11:20 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

В исковата молба ищцата *** твърди, че на 03.06.2024г. закупила недвижим имот, представляващ офис *** в сграда, находяща се в ***, в лично качество (като физическо лице) и в качеството си на собственик и представляващ Еднолично адвокатско дружество ***. Тъй като офисът имал нужда от ремонт, тя решала да го възложи на познат човек, занимаващ се с ремонти и СМР, а именно ответникът ***, когато познавала от дете и нямало да злоупотреби. Твърди още, че след като се свързала с ответника по телефона, на 13.01.2025г. двамата отишли на оглед в офиса, където присъствали брата на ответника - ***, както и *** - юрисконсулт в адвокатското дружество. Ищцата поддържа, че с ответника се договорили, че ще се извърши цялостен ремонт на обекта, тъй като й заявил, че разполага с познания в сферата на строителството и бригада, която може да свърши всичко, като я уверил, че ще се погрижи да получи най - добра услуга, при съчетание на „цена - качество“.

Страните се разбрали, че в офиса не било необходимо да се сменят с нови старата дограма на всички прозорци, една външната врата и 4 други вътрешни, една вътрешна голяма алуминиева врата – към конферентната зала, да се сменят тръбите в баните, които да се изкъртят и направят наново, да се запази ламинатът в едната стая (единствената с тераса), защото бил нов и можело да се ползва, да се боядисат стените и да се поставят климатици, да се направи кухня, изчистване на трите склада и поставяне на нови входни врати. Срокът за изпълнение страните договорили да е края на м.май 2025г., но в последствие със съгласието на ищцата срокът бил продължен до края на м.юни 2025 г. Тогава на ищцата й станало ясно, че ответникът не възнамерява да довърши обекта. Според ищцата, ответникът не е имал първоначално категорична яснота колко ще струва ремонтът, а я уверил, че цялостният ремонт на офиса /описаните по-горе дейности, без врати, дограми и климатици, които се плащат отделно/, няма да е повече от 35,000 - 37,000 лева, която сума включвала труд и материали, извозване на строителни отпадъци, включително от складовете, доставка 2 и монтаж на материали. Ищцата поддържа още, че за извършване на всички описани по-горе строително – ремонтни дейности и закупуване на нужните материали, ответникът поискал да му се превеждат авансово суми, а той поел ангажимент да изпраща протоколи за начина, по който са изразходвани сумите. Страните се уговорили, че ако при приключване на работа се установи, че положеният труд и стойността на материалите е в по-малък размер от платените суми, разликата ще бъде възстановена, но ако е повече - ищцата ще доплати при приемане на работата с Акт 19. Ищцата сочи, че врати, дограми, трасета за климатици и климатици, били заплатени отделно - от сметката на адвокатското дружество, което е съсобственик в имота. Първата сума, която ищцата платила на ответника, била в размер на 7000 лева, предадени в брой на 20.01.2025г. в присъствието на брата на ответника. На 13.02.2025г. превела по банков път и сумата от 5000 лева с посочено основание „захранване за ***“. Поддържа, че през м.февруари ответникът поискал и допълнителни 3070 лева, преведени от ищцата на 26.02.2025г. На 20.03.2025г. ищцата твърди, че ответникът й поискал в телефонен разговор още 10 000 лева, като казал, че ще изпрати отчетен протокол, но така и не получила такъв до 14 май 2025г. На 22.04.2025г. ответникът поискал от ищцата и получил по банков път последните 10,000 лева, като в телефонен разговор я уверил, че всичко е почти готово и скоро ще може да поръча кухня за стаята, в която иска да се вгради такава. Така в периода януари – април 2025г. ищцата предоставила на ответника сумата от общо 35,070 лева, като възложените и авансово платени СМР в обекта не били готови дори наполовина. Освен неизпълнение на по-голямата част от възложената работа, ищцата твърди и съществени недостатъци в изпълнението. Тъй като до края на м.юни 2025г. в обекта не се извършвали никакви СМР, ищцата развалила договора с ответника, като му изпратила имейл, потвърждение за получаване на който получила отново по имейл на 07.07.2025г. Ищцата поддържа, че през целия период от време не е получавала протокол за отчет на извършени строително-монтажни работи, а само екселски таблици за един и същи период и дейности, но с различаващи се стойности. Твърди, че въпреки опитите да уреди извънсъдебно отношенията с ответника, същият й върнал само последно преведената през м.април 2025 г. сума от 10 000 лева. По изложените в исковата молба доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск като моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й върне сума в общ размер на 18 070 лева, получена от ответника на отпаднало основание – сключен между страните неформален договор за СМР от 13.01.2025г, развален на 07.07.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В условията на евентуалност ищцата предявява иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер на 18 070 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата в резултат на сключен между страните неформален договор за СМР от 13.01.2025г, развален на 07.07.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира сторените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на неформален договор за СМР с ищцата на 13.01.2025 г., получаването на посочените в ИМ суми и връщането на част от тях, 3 но се противопоставя на останалите твърдения, касаещи неизпълнение на задължения. Не се спори също, че всичко е било договаряно устно между страните, но не и при условията и параметрите, които сочи ищцата. Излага, че уговорката между страните се е изразявала в това ответникът, в качеството си на изпълнител, по изрично искане на ищцата, в качеството й на възложител, и след авансово предоставяне на съответната сума, е следвало да извърши съответните СМР, съгласно предварително уговореното и одобрено между страните. С оглед предходното се поддържа, че претендираните от ищцата суми всъщност са получени за вече извършеното от ответника по силата на сключения устен договор до 20.06.2025 г., когато ищцата му изпратила съобщение да преустанови дейност в обекта. Поддържа още, че страните не са уговаряли изрично срокове и изисквания по изпълнението на договора, като същият не е развален по вина на ответника. Ето защо, ответникът не е изпаднал в забава.

Излага още и доводи, че е изпълнил всичко, което е било предварително възложено, заплатено, а в последствие и прието от възложителя, поради което процесните суми не са получени поради неоснователно обогатяване. С оглед описаното и в исковата молба състояние на обекта, ответникът твърди, че още при първия оглед е обърнал внимание, че поради лошото му състояние е възможно в хода на работата да се появят и други, непредвидени дейности за ремонтиране и коригиране. Сочи, че при последващи посещение в обекта е констатирано, че стените във всички помещения в обекта са компрометирани – криви, със следи от теч и влага, което е породило необходимост от полагане на гипсокартон вместо шпакловане. Ответникът оспорва още и твърденията на ищцата относно договорените дейности и сума, като поддържа, че нито са уговаряли конкретни дейности, нито цялостен ремонт, какъвто за сумата от 35000 – 37 000 лева е невъзможен. Твърди, че уговорката между страните била да се извършват строителни дейности поетапно и единствено след одобрение от възложителя – настоящ ищец за стартирането им. След одобрението се извършва и съответното плащане, за да обезпечи нуждите за материали и труд. Оспорва също и твърденията на ищцата за забавено и некачествено изпълнение с доводи, че би могло да е такова, когато между страните са уговорени конкретни параметри и срок за изпълнение, каквито в настоящия случай липсват. Излагат се доводи, че с посочения от ищцата срок на изпълнение същата се опитва с неверни твърдения да му вмени забавено изпълнение на задълженията. Оспорва между страните да е имало уговорка за приемане на работата с Акт 19. По отношение на твърденията на ищцата за представяни й таблици за едни и същи дейности, но с различни стойности, ответникът излага, че таблиците от 14.05.2025 г. и от 18.06.2025 г. касаят уговорената и извършена доставка на материали и труд за съответните дейности, докато таблицата от 09.07.2025 г. е само за извършения труд, каквото е било и желанието на ищцата. По изложените в отговора подробни доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, предл.3-то ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.