Решение № 208 от 26.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Русе , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина И. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520200445 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И.Д. против Наказателно постановление /НП/ № 201085-004188/19.01.2021 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението, доколкото АНО неправилно е издирирл и приложил чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.

1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП вместо чл. 185 от ЗДвП, както и доколкото нарушението е следвало да се квалифицира като „случайно деяние“. В тази насока моли обжалваното постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в пледоарията си.

Административнонаказващият представител. орган,

1 редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 15.02.202 1 г., а жалбата е подадена на 15.02.202 1 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 26.12.2020 г. около 19:00 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Сърнена гора“ и ул. „Самодивец“, свидетелката Х.М. пресичала пътното платно, на нерегламентирано за тази цел място, в посока от дясно – „Еврофутбол“, наляво – магазин „Приятели“, находящ се на ул. „Самодивец“. Свиделката М. държала в ръката си мобилния си телефон.

По същото време И.Д., в условията на тъмнина, нормална видимост и мокро пътно платно, като правоспособен водач на лек автомобил „Фиат Панда“ с регистрационен номер Т8735МТ, собственост на Г.Г., предприел маневра – завиване наляво от ул. „Сърнена гора“ към ул. „Самодивец“, навлизайки в пътното платно, предназначено за насрещно движещите се МПС-та. Д. не забелязал пресичащата свидетелка М., вследствие от което настъпил сблъсък между предната лява част на управлявания от Д. лек автомобил и лявата предна гръдна половина на тялото на свидетелката М., след което последната паднала на пътното платно. При падането свидетелката М. изтървала телефонния си апарат, който държала в ръката си.

Свидетелката М. подала сигнал на телефон 112 за случилото се, като били изпратени екип на „Бърза помощ“ и свидетелите И.И. и П.А., служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. При извършения преглед на свидетелката М. било установено, че има наранявания в лява част на гръдния кош, с палпираща болка на ниво 8,9 и 10 ребро.

Във връзка със случилото се бил съставен Констативен протокол № 974/282 от 26.12.2020 г. и схема, в които неправилно бил отбелязано, че посоченото като пострадало лице е пресичала от ляво надясно.

2

Свидетелят А. приел, че с действията си И.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 20-1085-004188 от 26.12.2020 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 20-1085-004188 от 26.12.2020 г., който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, НП № 20-1085-004188/19.01.2021 г., Констативен протокол № 974/282 от 26.12.2020 г. и схема, справка за нарушител, два броя амбулаторни листи от 06.01.2021 г. и 11.01.2021 г. и лист за преглед на пациент от 26.12.2020 г., както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите И.И., П.А. и Х.М., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Съдът счита, че отбелязаното в АУАН, в констативния протокол и в изготвената схема относно посоката на придвижване на свидетелката М., а именно, че същата се придвижвала от ляво надясно, не следва да се кредитира. Съдът дава вяра на посоченото от свидетелката М., че преди настъпването на ПТП-то последната се е придвижвала от дясно наляво – от Еврофутбол към магазин „Приятели“, доколкото изложеното от нея намира потвърждение в представената медицинска документация, видно от която М. е получила увреждания в лявата част на гръдния кош. Посочените наранявания няма как да се получат, ако свидетелката М. се е придвижвала в посока от ляво надясно, като в този случай нараняванията би следвало да настъпят в дясната половина на тялото . Следва да се посочи, че свидетелката М. не е присъствала на съставянето на констативния протокол и схемата и впоследствие не са били снети обяснения, което обяснява и неправилното отразяване в тях. Съдът кредитира в останалата част АУАН-а, констативния протокол схемата, доколкото изложеното в тях намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и 3 материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв етно ч л . 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 о т ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя.

Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.

40, ал. 1 о т ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 о т ЗАНН, като изводите му от фактическа страна касателно съставомерните признаци на деянието напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. Що се касае до констираното разминаване между отбелязаното в НП и установеното от съда касателно посоката на движение на пострадалата, съдът счита, че същото макар и да се явява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 5, пр. четири от ЗАНН, не води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посоченото не е довело до ограничаване правото на жалбоподателя да разбере нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото същият не оспорва, че пострадалата е била блъсната от него, докато е пресичала ул. „Сърнена гора“ през пътното платно в посока ул „Самодивец“. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства. Съдът споделя и правните изводи на АНО.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 116 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. По делото се установи, че жалбоподателят е инициирал маневра – завой от дясна лента наляво с навлизане в пътното платно на насрещно движещите се МПС-та, вследствие от което е настъпило процесното ПТП с пострдал пешеходец – свидетелката М.. Констатираните условия – тъмнина и при мокро платно, не са довели до ограничаване на видимостта на жалбоподателя, но е следвало да бъдат отчетени. Същевременно от показанията на свидетелката М. се установи, че Д. е бил наясно, че предприема маневра в близост до хранителен магазин, което само по себе си е било достатъчно основание да предположи за вероятното наличие на пресичащи пешеходци. Нещо повече, навлизайки в пътното платно, предвидено за насрещно предвижващи се МПС-та, жалбоподателят е следвало да спре, да се огледа и едва при липса на МПС-та с предимство и пешеходци, да предприеме маневрата. В тази насока следва да се посочи, че дори пострадалата да беше възприела жалбоподателя и обстоятелството, че предприема маневра завой наляво, същата не би могла да знае, че целта на маневрата е навлизане в платното, в което се е намирала. С оглед на изложеното, съдът счита, че 4 жалбоподателят е имал обективната възможност да възприеме пресичащата пешеходка преди да започне маневрата си и поради това своевременно да съобрази поведението си на пътя.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като жалбоподателят е предвиждал вероятното настъпване на общественоопасните последици и е съзнавал общественоопасния му характер.

По делото не е налице спор, че ПТП-то е настъпило докато пострадалата пресичала на нерегламентирано за тази цел място. Същевременно по делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че действията на пострадалата са били в нарушение на закона – чл. 113 от ЗДвП. Изложената теза от жалбоподателя, че пострадалата е гледала в телефона си, докато е пресичала пътното платно, не намери потвърждение в доказателствения материал. За прецизност следва да се посочи, че дори действията на пострадалата да са били в нарушение на ЗДвП, това не би се отразило на отговорността му, а единствено би могло да ангажира нейната отговорност. Не се доказа и твърдението му, че свидетелката се появила внезапно иззад паркирано МПС, като посоченото не намира потвърждение в констативния протокол и схемата и следва да се разглежда като защитна теза.

Неоснователно е възражението, че нарушението следва да се квалифицира като случайно събитие съгласно чл. 15 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, предвиждащ, че не е виновно извършено деяние, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Както се посочи и по-горе, жалбоподателят е бил наясно, че навлиза в пътно платно предвидено за насрещно предвиждащи се МПС-та и че същото се намира в близост до хранителен магазин, което предполага и появата на пресичащи пешеходци. Въпреки това, жалбоподателят е предприел маневрата без да спре, да се огледа и изчака пресичащият пешеходец – свидетелката М..

Правилно е издирена и приложена съответстващата на нарушението санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева всяка. Съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно, доколкото същата е определена в абсолютен размер.

Съгласно чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП се наказва с административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева участник в движението, 5 който поради неспазване на правилата за предимство, е предизвикал ПТП. По делото се установи, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение, което е довело и до настъпване на ПТП с пострадала свидетелката М., в качеството на пешеходец. В тази насока съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, според който следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 185 от ЗДвП, доколкото между посочените в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП хипотези не попада нарушение на чл. 116 от ЗДвП. По делото се установи, че свидетелката М. е предприела пресичане на пътното платно при спазване на разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДвП, поради което същата е била с предимство спрямо управлявания от жалбоподателя лек автомобил – в тази насока Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Тоест АНО правилно е издирил и приложил разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП.