Решение № 2036 от 15.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110145365 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Тя С” ЕАД срещу Н. Д. П., подадена след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите от: главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 116,92 BGN /двe хиляди сто и шестнадесет лева и 92 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер на 287,46 BGN /двеста осемдесет и седем лева и 46 стотинки/, главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 55,00 BGN /петдесет и пет лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г. в размер на 9,93 BGN /девет лева и 93 стотинки/, държавна такса в размер на 49,39 BGN /четиридесет и девет лева и 39 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Тя С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответника са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда 1 да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за недоказани по подробно изложени съображения. Сочи, че през процесния период не е използвал топлинна енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Пг“ ООД излага становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорно по делото е обстоятелството дали реално е доставяно процесното количество топлинна енергия в процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна 2 енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния имот.

Същото се установява и от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том III, рег. № 4062, нот. дело № 497/1999 г. по описа на нотариус Валери Манчев, видно от който на 27.09.1999 г. ответникът Н. Д. П. е придобил собствеността на процесния имот, а именно ателие 18, намиращо се в гр. София, ж.к. "Зона Б-5" бл. 7, вх. В, ет. 15.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела, като на всички бил поставен ИРРО, и 2 бр. водомери за топла вода. За периода 2018/2019 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За сезон 2019/2020 било на база реален отчет, а за 2018/2019 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно Наредба 16-334/06.04.2007 г. Топлата вода за сезони 2018/2019 г. не е начислявана, а за сезон 2019/2020 г. била начислявана по реален отчет. ТЕ, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 07.12.2021 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение 2171,92 лв., от които 2116,92 лв. топлинна енергия и 55,00 лв. дялово разпределение.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от 771,51 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 297,39 лв., от които 287,46 лв. върху непогасената топлинна енергия и 9,93 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество. Неоснователно е направеното от процесуалния представител възражение в проведеното открито съдебно заседание от 10.03.2022 г. за разминаване между изчисления като дължим размер в заключението по СТЕ и ССчЕ, поради което е направено искане съдът да цени заключението по СТЕ. Видно от експертните заключения, и двете експертизи сочат 3 като дължим размер на главница сумата от 2116,92 лв.

Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Т.......” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.