Решение № 30 от 31.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Благоевград, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Търговско дело № 20201200900136 по описа за 2020 година Производството по настоящото т.д.№133/2020г. по описа на Окръжен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх.№2974/13.08.2020г. на „И.Б.” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.С.З., „Х.ш.” 30, представлявано от управителя Л.С.М., чрез адв. Л.Н., против “С.С.” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.П., „П.п.” №35, представлявано от управителя С.Г.Л..

В исковата молба се твърди, че ищецът „И.Б.” ЕООД извършва търговия на едро и дребно с крепежни елементи. Между същия, в качеството на продавач, и ответника “С.С.” ЕООД, в качеството на купувач, са налице валидни облигационни отношения, притежаващи белезите на договори за търговска продажба, съгласно чл.318 от ТЗ, като предмет на продажбите са различни видове крепежни елементи и индустриални консумативи. За всяка отделна продажба ищецът е издавал данъчни фактури, една част от които били получени лично от служители на ответното дружество, а друга част - били изпращани чрез куриер като съпровождащи доставката на стоките, предмет на конкретната продажба. Във всяка една от издадените фактури бил посочен начина на плащане – „по банков път“, както и банковата сметка, по която следвало да бъде извършен превода на дължимата сума. В издадените фактури била посочена и падежната дата – в срок до 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата. Сочи се, че до датата на подаване на исковата молба сумите по фактурите, описани в Приложение №1 към исковата молба били изискуеми. Същите били осчетоводени в счетоводството на ответника “С.С.” ЕООД и стойността на всяка фактура била включена в дневника за продажби за съответния месец. Стоките по фактурите били доставени на купувача “С.С.” ЕООД, който ги приел без забележки, както и приел без забележки издадените данъчни фактури.

Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ответното 1 дружество е в забава и дължи на ищеца сума в общ размер на 139 314.94 лв. на основание сключените договори за търговски продажби съгласно описаните в Приложение №1 към исковата молба данъчни фактури.

Ответното дружество дължало и сума в общ размер от 8113.83 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко едно задължение по процесните фактури /от деня следващ деня на падежа, посочен във всяка отделна фактура/ до датата на подаване на исковата молба в съда, описани подробно по фактури в Приложение №2 към исковата молба.

С оглед на гореизложеното, до съда е отправено искане да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 147 428.77 лева с ДДС, от които: сумата в размер на 139 314.94 лв. с ДДС, представляваща стойността на получените и незаплатени от ответника крепежни елементи по подробно изброените в Приложение №1 към исковата молба данъчни фактури; както и сумата в размер на 8113.83 лв., представляваща законна лихва за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски в производството.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество “С.С.” ЕООД, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че двете дружества са в търговски взаимоотношения от 2014г. Описват се начините на взаимодействие между страните. При първия начин на работа, служител на ответното дружество подавал заявка за доставка на крепежни елементи, като стоката пристигала в склада в гр.П.; при пристигане на стоката оторизиран служител подписвал протокол, че стоката е получена; получената фактура се завеждала във вътрешното счетоводство на дружеството и плащането по фактурата се извършвало по банков път. При втория начин на работа, техническият ръководител на дадения обект на “С.С.” ЕООД, в който следва да пристигне доставката, изпращал заявка към ответното дружество, което следва да я изпълни; заявката се изпращала от офиса на “С.С.” ЕООД в гр.София; доставената стока се взимала от склад или магазин на ищеца. Заявката представлявала бланка, в която се описвало – какво и колко се заявява; към кой доставчик е насочена; за кой обект е заявката; от кого се заявява доставката на материали; от кого се утвърждава заявката на материали. Сочи се, че лицата, които могат да изпратят заявка за доставка на материали са на следните длъжности: директор строителство; търговски директор; директор производство; управител, а когато оператор, опериращ от офиса на “С.С.” ЕООД в София подаде заявка, тя следва да се одобри от горепосочените длъжностни лица и едва след тяхното одобрение, заявката достигала до доставчика. На базата на изпълнената заявка, се издавала фактура, придружена с приемо-предавателен протокол, подписан от служител на ответното дружество.

Твърди се, че при извършена ревизия в счетоводството на ответника се установило, че голяма част от издадените от „И.Б.“ ЕООД фактури били без придружаващи заявки, а приемо-предавателните протоколи били подписани с подписи, различни от подписите на служителите, които действително работят в „С.С.“ ЕООД. Напълно възможно било всеки правен субект, посещаващ 2 магазина на ищеца свободно да заяви дадени материали, като пожелае да бъде издадена фактура на „С.С.“ ЕООД и то без да представи доказателство, че същият е служител в дружеството. Твърди се, че при установяване на горните обстоятелства, ответното дружество спряло да заплаща на „И.Б.“ ЕООД задълженията по издадени от същото фактури. Сочи се, че фактурите, които са издавани на името на „С.С.“ ЕООД, без знанието на дружеството или техните служители, са на обща стойност в размер на 70 739.22 лв., начислена за период от осем от 12-те месеца на 2019г. От общия брой фактури, заведени в счетоводството на дружество „С.С.“ ЕООД, неоснователни били претенциите за заплащане на фактури на обща стойност 70 739.22 лв. поради липса на заявки и приемо-предавателни протоколи. Ведно с посочената сума, съществувала и сумата в размер на 3 613.47 лв. по фактури, издадени по електронен път, които фактури били с липсващи основания за плащане. Те не били заведени в счетоводството на „С.С.“ ЕООД, от което следвало, че не са заявени по надлежния ред и не били заявени въобще от самото дружество или техен служител. Навежда се довод, че договорите за покупко-продажба, обективирани в горепосочените фактури, били нищожни поради липса на съгласие за сключването им. Твърди се, че лицата, посочени в приемопредавателните протоколи и във фактурите, не били материално отговорни лица и не били оправомощени да искат доставка на стоките, а самите документи били подписани от лица, които изобщо не са служители при ответника. Сочи се, че след като не е налице плащане по фактурите, то не са извършени доставки на стоките. Една част от фактурите не били подписани от получателя на стоките, липсвали и документи към тях, поради което сумите не били дължими от дружеството - ответник.

От страна на ищеца е постъпила допълнителна искова молба. Счита, че описаните в отговора методи на заявяване на стоките касаели вътрешната организация в ответното дружество и не били сведени до знанието на трети лица, вкл. и до ищцовото дружество. Едва на 24.03.2020г. ищецът бил уведомен за промяна в изпращането на заявки от страна на ответника, който бил поискал ищцовото дружество да преустанови приемането на заявки, ако същите са без подписа на г-н Ш.. Сочи, че до този момент отношенията между страните са се базирали на трайно установените дотогава търговски практики, според които заявки са се изпрашали по имейл, като служителите изпращащи заявката са уточнявали къде да се достави стоката и на кого да се изпрати фактурата. Настоява, че описаните от ответника методи на заявяване на стоките, не отговаряли на трайно установените между страните начини на изпращане на заявки, потвърждаването им, предаването на стоките и фактурите. Ирелеванто за настоящия процес било обстоятелството кое лице е подписвало фактурите, заявките и приемо-предавателните протоколи, след като стоките били доставени, фактурите били осчетоводени, което породило и задължението за заплащането на продажната цена.

В срок по делото е постъпил и подробен допълнителен писмен отговор от страна на ответника, в който се излагат доводи и съображения по всяка точка от допълнителната искова молба. Твърди се, че ответникът е осчетоводявал фактурите систематично поради големия им обем. Когато управителят установил, че разходите са повече от приходите и че не е естествено да има толкова много заявени стоки, както и толкова доставени стоки, разпоредил да се спре осчетоводяването на фактурите. В приложение към допълнителния 3 отговор ответникът е посочил изрично фактурите, които не са осчетоводени.

Настоява, че тези фактури изобщо не са получени от дружеството.

Пред настоящата инстанция ищцовото дружество „И.Б.” ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който пледира за уважаване в цялост на предявените искове и присъждане на разноските в производството.

Ответното дружество “С.С.” ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне по подробно изложени доводи в хода на устните състезания. Претендира сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че страните са в трайни търговски взаимоотношения от 2014г., изразяващи се в сключване на множество договори за търговска продажба, по силата на които ищцовото дружество „И.Б.“ ЕООД продавало на ответното дружество „С.С.“ ЕООД крепежни елементи и индустриални консумативи.

По делото са представени 596 бр. фактури, издадени в периода от 01.10.2019г. до 26.03.2020г. за доставени от продавача „И.Б.“ ЕООД на купувача „С.С.“ ЕООД стоки, описани по вид, артикулен номер, количество, единична цена, дължима сума. Във фактурите е посочено името на заявителя /служител на купувача/, мястото на доставката, срока за плащане, вид на плащане – „по банков път“, банковата сметка на продавача; в някои фактури е посочено името на получателя /служител на купувача/ и наименованието на обекта, за който са предназначени стоките. Част от фактурите са двустранно подписани или са придружени от двустранно подписани приемопредавателни протоколи или товарителници /когато са доставени чрез куриер/. За част от фактурите са приложени отправени заявки за доставка, както и имейл кореспонденция, посредством която тези заявки са били изпращани.

Представени са и 2 бр. кредитни известия: Кредитно известие №0110012010/08.08.2019г. на стойност минус 22.86 лв., издадено към Фактура №010032793/05.08.2019г. /непроцесна по делото/ и Кредитно известие №0010037690/30.09.2019г. на стойност минус 120.48 лв., издадено към Фактура №010032739/05.08.2019г. /непроцесна по делото/.

На 24.03.2020г. посредством изпратен имейл Д.Б. от „С.С.“ ЕООД уведомила ищцовото дружество „И.Б.“ ЕООД, че моли вече да не се приемат заявки без подпис на г-н Ш., което се отнасяло и до „колегите, когато пазаруват от магазините“ /л.1334 от делото/.

На 26.03.2020г. от „И.Б.“ ЕООД са изпратили до „С.С.“ ЕООД по имейл справка с издадени фактури, по които да се извърши плащане, както и запитване кога ще бъдат платени. Последвала е кореспонденция по имейл на 01.04.2020г. между страните, в която от „С.С.“ ЕООД са поискали информация всяка фактура въз основа на кой номер тяхна заявка е издадена, както и че не следва да изпълняват поръчки без заявки по образец, който прилагат към имейла. В отговор от „ИТТ“ са заявили, че след полученото писмо от 24.03.2020г. са спрели възможността служители на „С.С.“ ЕООД да получават стока от магазините без официално подписана заявка, както и че до преди това служителите при необходимост са ползвали магазините, а в 4 издадените документи се отбелязвало за кой обект взимат материалите. На 02.06.2020г. от „И.Б.“ ЕООД са поискали от „С.С.“ ЕООД да им изпратят списък с лицата, които имат право да поръчват и получават стока. /л.1152л.1155/.