Определение № 775 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Варна, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева

Съдебни

Ивелина Т. Михова заседатели: Таня Д. Атанасова като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Наказателно дело от общ характер № 20243110202543 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 245 от 16.09.2025 г. по НОХД №2543/2024г. по описа на ВРС подс. М. Г. Д. – роден на

02.12.1976 г. в гр. Балчик, обл. Добрич, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН: ********** е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3 вр.1 от НК, като му е наложено съответно наказание. Със същата присъда подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати разноските по делото, в това число и разноските направени от частния обвинител.

Присъдата е потвърдена изцяло с Решение №89/03.04.2026г. на ОСВарна, постановено по ВНОХД №32/2026г. по описа на ВОС. Присъдата е влязла в сила в деня на произнасянето на въззивната инстанция- 03.04.2026г.

Във въззивното производство ВНОХД №32/2026г. по описа на ВОС повереникът на частния обвинител е направил искане за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за заплащане на адвокатски хонорар. Представил е и доказателства за направените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.11.2025г. между него и частния обвинител обвинител Н. М. П. /л.28 от ВНОХД №32/2026г. по описа на ВОС/.

Към настоящия момент по делото е постъпила молба вх.№32879/24.04.26г. по описа на ВРС от адв.Ант.А., препратена от ВОС, с искане за присъждане на 1 направените разноски пред въззивната инстанция, съгласно представените от него доказателства.

Съдът като съобрази, всичко гореизложено, както и като взе предвид указанията на върховната съдебна инстанция, дадени в Решение от

11.02.2016г. на ОСНК на ВКС, че в случаите, в които въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе по направените разноски, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, намери, че е налице необходимост от произнасяне по този въпрос по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и тези за адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. На това основание така посочената законова регламентация, счете, че и разноските направени от частния обвинител по заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция следва да се възложат в тежест на подсъдимия М. Г. Д..

Съдът съобрази и, че от повереника изрично е направено искане за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски – протокол от въззивно с.з. л.43-гръб. От материалите по делото се установява също така, че в хода на въззивното производство, повереникът е представил договор за правна защита и съдействие от 01.11.2025г.- л.28 от ВНОХД, в което изрично е отбелязано, че е за процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и че е договореното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева , равняващи се на 1022,58 евро след превалутирането на българския лев в евро, което адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, съгласно отбелязаното в договора.

При това съдържание на договора за правна защита и съдействие и с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези разноски действително са направени, а договорът за правна защита и съдействие се явява документ, удостоверяващ извършването на плащането.

Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните 2 банкови документи, удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 189 от НПК, в конкретния случай в полза на частния обвинител се следва сумата от 1022,58 евро, тъй като в този размер възлизат реално направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с въззивното производството по делото, а заплащането на тази сума следва да бъде възложено в тежест на подсъдимия, каквито са разпоредбите на българското законодателство в случай на осъждане на подсъдимия.

Тъй като във въззивното производство е ангажирано становище относно искането за разноски от защитника, като се релевират оплаквания за неговата прекомерност с позоваване на съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, съдът намира за нужно да отбележи, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по наказателни дела. При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните съдии са посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и следователно не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските.

От друга страна разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от НПК задължава съдът да определи размера на разноските. В тази връзка съдът съобрази че предметът на делото не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 14 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) за 3 процесуално представителство на частен обвинител по обвинение за престъпление, което се наказва с наказание лишаване от свобода до 10 г., каквото е обвинението предмет на настоящото дело, възнаграждението е в размер на 1 500 лева. Видно от материалите по делото, повереникът на частния обвинител е представлявал своя клиент във въззивното производство.

Същият е изготвил и писмен отговор по депозираната въззивна жалба /л.26-27 от въззивното производство/. При тази процесуална активност на повереника, с оглед обема на свършената работа, съдът не намира претендираното възнаграждение за прекомерно. Следва да се отбележи, че за да е налице прекомерност трябва да има драстично разминаване между възнаграждението и извършеното от адвоката, което да определя явната необоснованост и несправедливост на заплатеното, налагаща намесата на съда. Подобно несъответствие в конкретния случай не е налице.

Поради това и на основание чл.306, ал.1, т.4, предл. 2 вр. чл.189, ал. 3 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА подсъдимия М. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на частния обвинител Н. М. П., ЕГН ********** сумата от 1022,58 /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро, представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по реда на гл.22 от НПК пред ВОС, с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването на страните.

Препис от определение да се изпрати на подсъдимата, нейния защитник, на частния обвинител и неговия повереник.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4