Определение № 137 от 01.09.2022, Административен съд - Кърджали

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е

Номер

Година

01.09.2022 г.

Град

Кърджали

Административен съд

Състав

На

01.09.

Година

2022 г.

В

Закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

346

По описа за

2022 година.

Производството е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и сл. АПК.

Депозирана е жалба от Н.М.Ю. от ***, с ЕГН **********, против Разпореждане № 2113-08-1046#5/03.08.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-1046/29.06.2022 г. на Н.М.Ю. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Сочи, че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ. постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Излага съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.

Въвежда довод, че по процесното заявление нямало постановен административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила административен акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното постановено Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г. по заявление на Н.М.Ю. не било обжалвано по съдебен ред, за да е налице сила на присъдено нещо.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-1046/29.06.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощника юрисконсулт Златина Белева депозира становище по жалбата, в което излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила

Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е бил постановен отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО на Н.М.Ю., поради липса на нормативно изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 г. Предвид това и след като с процесното заявление жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На

03.02.2020 г. Н.М.Ю., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-105/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи, удостоверяващи както придобития от жалбоподателя осигурителен стаж.

С

Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на заявителя Н.М.Ю. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж, както следва: 00 г.

00 м. 00 дни – I категория; 01 г. 03 м. 09 дни – II категория; 14 г. 09 м. 02 дни – III категория. Приет е за установен действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. 20 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.

68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 4 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на 07.05.2020 г. и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.

На

29.06.2022 г. Н.М.Ю. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали, депозирайки заявление с вх. № 2113-08-1046/29.06.2022 г.

С оспореното Разпореждане № 2113-08-1046#5/03.08.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-1046/29.06.2022 г. на Н.М.Ю.. С цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г. на Н.М.Ю. е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същият е нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх.

№ 2113-08-1046/29.06.2022 г.), лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен стаж, както и че липсвали данни за положен нов такъв.

С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Разпореждане

№ 2113-08-1046#5/03.08.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е връчено на упълномощено лице на 08.08.2022 г. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез административния орган на 15.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното разпореждане е издадено от К. Н., изпълняваща функциите на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в условията на заместване, в съответствие със Заповед № 1015-08-106/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид отсъствието на титуляра – началник на отдел „Пенсии“ на 03.08.2022 г., поради временна нетрудоспособност – Болничен лист № ***/*** г.

Разпореждането е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт поражда недопустимост на новото искане.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.

В конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са такива, поради което административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.

В конкретния случай, в Разпореждане № 2140-08-186/24.04.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се въведени конкретни съображения кои периоди зачита за осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви приложени към заявлението му писмени доказателства, се позовава. Липсата на мотиви на влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният орган законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

С други думи, според настоящия състав, влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г., Определение №

9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г.,