Решение № 15982 от 25.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35833/2023
- Вид
- Решение № 15982
- Подписан
- 25.08.2025
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 85215 от 10.07.2023 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Разпореждане № 95518 от 02.08.2023 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Определение № 17335 от 22.04.2024 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Разпореждане № 140342 от 10.09.2025 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Разпореждане № 76788 от 24.06.2026 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 15982 гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110135833 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу Д. З. Н., както следва:
- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 171,97 лв. – представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г.
– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,97 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 171,97 лв. в размер на законната лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г.;
-с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за сумата от 13,74 лв. – представляваща 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода 01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,82 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,74 лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г.
Искове срещу С. Ч. С. и А. Ч. С., както следва:
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане;
1
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,24 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 42,99 лв. в размер на законната лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г.;
-с правно основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 3,43 лв. – представляваща 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода 01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,71 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,43 лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно с доставена топлинна енергия за имот гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците чрез процесуалния им представител адв. Г. М., с който оспорват исковете по основание и размер. Поддържат, че между страните не е налице договор за доставка на топлинна енергия в писмена форма.
Твърдят, че процесните суми не се дължат, тъй като в имота не е била потребявана топлинна енергия, съответно, че същият не е топлоснабден. Оспорват приложените към исковата молба извлечения от сметки. Сочат, че не е налице обогатяване от тяхна страна, тъй като през процесния период помещението е било ползвано от трето лице.
На 05.07.2024г. като ТЛП на страната на ответниците е била конституирана В. В..
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне 2 размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая, въпреки че ответниците са физически лица имотът по предназначение е за задоволяване на небитови нужди – магазин.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на магазин, поради което се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Действително се установява, че собственици на процесния имот са Д. З. Н., С. Ч. С. и А. Ч. С..
3
Въпреки това съдът намира, че по отношение на тях не е възникнало обогатяване, изразяващо се в увеличаване на актива или намаляване на пасива им, респ. спестяване на разходи за процесния имот.
В случая обогатилото се от потребената в имота ТЕ лице е реално ползващото го. За неоснователното обогатяване са неприложими разпоредбите на ЗЕ относно потребителите на ТЕ и тълкувателната практика в тази връзка.
От договор за наем от 19.08.2010г. се установява, че ползвател на имота - наемател е В. В.. Съгласно т. 2.2. от договора същият се счита за автоматично продължен след изтичане на срока при същите условия, ако която и да е от страните в едномесечен срок преди изтичането му, писмено не заяви прекратяването му. По делото няма данни договорът да е бил прекратен. Съгласно т.5.1. наемателят е длъжен да поема за своя сметка всички текущи разходи по имота, в това число -парно. Горното се потвърждава от съдебните признания на третото лице – помагач, което признава, че ползва имота като наемател.
Ето защо съдът намира, че обогатилото се чрез спестяване на разходи лице би бил наемателят на имота - В. В., а не собствениците му, срещу които са били насочени исковете.
Така приемат и редица решения между същите страни по отношение на посочения имот за предходни периоди, а именно: Решение от 28.04.2023г. по гр.д. № 14366/2019г. по описа на СГС; Решение от 17.11.2023г. по гр.д. № 14226/2020г. по описа на СГС; Решение от 23.09.2020г. по гр.д. № 9830/2019г. по описа на СРС, в които са обсъдени възраженията на ищеца.
Ето защо съдът намира, че не е осъществен състава на чл. 59 ЗЗД, съответно исковете подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
Исковете с пр. основание чл. 86 ЗЗД също подлежат на отхвърляне, тъй като са акцесорни.
С оглед горното обсъждането на останалите възражения на ответниците и ТЛП не е необходимо.
Относно разноските:
Няма претендирани от ответниците разноски на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Д. З. Н., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул.“Оборище“, № 13, ет. 3, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 25486/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 171,97 лв. – представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г.
– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,97 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 171,97 лв. в размер на законната лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г. , като неоснователен.
-с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за сумата от 13,74 лв. – представляваща 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода 01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,82 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,74 лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че С. Ч. С., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул.“Оборище“, № 13, ет. 3, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 25486/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
5
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4662db5b-96d2-40fc-919c-022559beb602