Решение № 1809 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1809 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330116010 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищецът А. М. У. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 576, 44 лева, обективирана в параграф 7 от сключения между страните на ************ г. в гр. П.

Договор за потребителски микрокредит от разстояние, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

Ответникът “София Комерс Кредит Груп” АД – гр. София оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съдът да прекрати производството по делото, а – ако приеме иска за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните на *********** г. в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който 1 ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 1 400 лева за срок от 18 месеца. В параграф 7 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът в тридневен срок от сключване на Договора не осигури на ответника едно от обезпеченията, уговорени в параграф 6 от Договора, дължи на ответника неустойка в размер на 1 576, 44 лева, платими на 18 равни части на датите на плащане на погасителните вноски по главницата.

При така установената фактическа обстановка, доколкото размерът на уговорената неустойка надхвърля с над 100 % размера на отпуснатия паричен заем, съдът намира, че действително разпоредбата на параграф 7 от сключения между страните на ************ г. в гр. П. Договор за потребителски микрокредит от разстояние, противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук – че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Неоснователни са наведените от ответника доводи за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка поради водено между страните по настоящето дело друго гражданско дело, тъй като същото е било с друг предмет и друго искане.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 32, 24 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 100 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩЖНА клаузата за неустойка в размер на 1 576, 44 лева, обективирана в параграф 7 от сключения между А. М. У., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***************“ № ***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул.

“****************” № **, адв. С. Н., И “София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Васил Калчев”, бл.58, офис 6, представлявано от ***************************** А. Д. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „***************************“ № **, ет.**, офис **, Еднолично адвокатско дружество М., адв. А. С., на *********г. в гр. П. Договор за потребителски микрокредит от разстояние, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание 2 на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. М. У., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 32, 24 евро.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “************” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 евро на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3