Определение № 700 от 05.09.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500561 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по две частни жалби на ищците в първоинстанционното производство – М. К. Т. и П. И. Т., и на ответника С. С. П. срещу Определение № 325 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 530 / 2023 г. по описа на РС – Ихтиман., с което е оставен без разглеждане предявеният от ищците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото им на собственост върху 384/1033 идеални части от дворно място и производството по делото е прекратено.

С подадените частни жалби се счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди се също, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел че процесното дворно място представлява обща част по своето предназначение и самостоятелен иск за правото на собственост върху него е недопустим. По същество се моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частните жалби.

Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, прие за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения:

Производството пред РС – Ихтиман е образувано по повод предявен от М. К. Т. и П. И. Т. против Е. Г. Т., И. М. Т., В. М. Т. и С. С. П. иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост 1 върху 384/1033 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с площ от 1033 кв. м., с идентификатор *** и адрес гр. Момин проход, ул.

„Радост“ № 59.

В исковата молба се твърди, че ищците през 1979 г. с договор за покупкопродажба са придобили 2/3 ид.ч. от поцесното дворно място, заедно с построените върху него масивна жилищна сграда, от която 2/3 ид.ч. с реално ползване на партера и първи етаж, масивна стопанска сграда, полумасивна стопанска сграда и подобрения.

Твърди се, че през 1995 г. ответницата Ц. А. С. е получила в изключителна собственост третия етаж от описаната по-горе масивна жилищна сграда – съставляващ самостоятелно обособено жилище с отделен вход, заедно с 577/1050 кв.м. идеални части от процесното дворно място.

Сочат, че през 2007 г. продават на ответниците Е. Г. Т. и И. М. Т. 2/9 идеални части от дворното място, ведно с първия етаж от построената в двора триетажна жилищна сграда – обособен като самостоятелно жилище. През същата година продават и на В. и М. Т. 2/9 идеални части от дворното място, ведно с втория етаж от построената в двора триетажна жилищна сграда – обособен като самостоятелно жилище.

Твърдят, че във дворното място има построен гараж, както и построена в режим на търпимост масивна сграда – лятна кухня на един етаж гараж, на които ищците твърдят, че са собственици.

При тези твърдения неправилно първоинстанционният съд е възприел, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС дворното място, в което е изградена сграда, на която етажите са собственост на различни лица е обща част.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, какъвто е процесният случай, той не е обща част на сградата.

Делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗС е императивна и съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея.

Собствеността върху общите части е неразривно свързана със собствеността върху самостоятелен обект в сградата. Определеният по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС дял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части. Оттук и изводът, че е правно невъзможно дворът да е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, 2 което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост. Участието в съсобствеността на дворното място, наред с етажните собственици, на трето лице, чуждо на етажната собственост, обусловя обикновена съсобственост на дворното място.

Тъй като се твърди, че в дворното място е построена сграда – триетажна жилищна сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т. е. сградата е в режим на етажна собственост, но идеални части от дворното място притежават и лица – ищците по делото, които нямат вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.

38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, с участието на всички лица, притежаващи вещни права върху същото.

На последно място, във връзка с твърденията за наличие на построена в дворното място масивна сграда – лятна кухня, изключителна собственост на ищците, следва да се посочи, че липсва етажна собственост, ако самостоятелните обекти не се намират в една и съща сграда (напр. т.нар. хоризонтална етажна собственост). В хипотезата на тъй наречената „хоризонтална етажна собственост“ липсва етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС и управлението и ползването на терена, ако е съсобствен между собствениците на сградите, се извършва по правилата на чл.30 и сл. ЗС.

Дворното място е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда – индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т. е. не представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 325 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 530 / 2023 г. по описа на РС – Ихтиман.

ВРЪЩА делото на РС – Ихтиман за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4