Решение № 260265 от 11.11.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...... гр.В.Търново, 11.11.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№317 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.405 от КЗ.

Ищецът Т.Д.К. твърди, че на 25.08.2019г., на територията на частен паркинг на хотел „Д” в к.к.***** настъпило застрахователно събитие, при което лек автомобил марка „*****, управляван от ищеца, се блъска с твърд предмет, представляващ потъващ в земята защитен метален цилиндър, вследствие на което автомобилът бил увреден, като били причинени увреждания на предна броня, решетка на радиатора в предна дясна броня, кора под купе-дясна, кора под предна броня, радиатор климатик, воден радиатор, радиатор интеркулер, което наложило извършване на ремонти дейности, описани в допълнителната молба.

Сочи се, че ищецът веднага провел разговор с представител на застрахователното дружество и сезирал органите на МВР, които на място отказали да съставят протокол, защото естеството на удара не представлявало ПТП. Извършили проверка на водача на МПС за употреба на алкохол, но теста бил отрицателен. Ищецът заявява, че за процесния лек автомобил има сключена при ответното застрахователно дружество застраховка „Каско” и „Злополука”, обективирана в полица №*****., със срок на действие 09.05.2019г.-08.05.2020г., като застраховката е сключена в полза на собственика на автомобила „****”ЕООД.

Ищецът сочи, че получил отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, с мотиви на основание т.59.6.1 от ОУ и т.61 от ОУ по договора за застраховка „Каско”. Ищецът счита, че застрахователят неоснователно е отказал изплащане на обезщетение за вредите, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение в причинна връзка с настъпване на събитието. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца-лизингополучател сумата 5578,85 лв., която представлява обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил марка*****, собственост на „****, настъпили в резултат на застрахователно събитие от 25.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че за ответника не е възникнало задължение да заплати претендираната от ищеца сума за обезщетение за имуществени вреди. Сочи, че ищецът е депозирал уведомление-декларация пред застрахователя, в качеството му на лизингополучател на процесния автомобил за настъпило застрахователно събитие на 25.08.2019г., с твърдение, че автомобилът е увреден от пропусквателен конус при маневра за влизане в паркинга.

Ответникът твърди, че ищецът не е представил пред него документ, установяващ възникването на застрахователното събитие-място, време, поради което го оспорва като недоказано. Оспорва застрахователното покритие, като се позовава на непокрит риск по т.14.5 от ОУ на застраховка „Каско”на МПС, а именно груба небрежност. Сочи, че водачът въпреки наличие на метално колче е превел автомобила в движение и е ускорил до степен, че се е качил с автомобила върху колчето. Не оспорва застрахователното правоотношение, но оспорва твърденията на ищеца, че е налице увреждане на автомобила при соченото събитие. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно и от представената по делото в заверен препис застрахователна полица се установява, че на 09.05.2019г. между *****и ответното дружество****”е сключен застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица №**** за застраховки „Каско” и „Злополуки”, валидна за периода 09.05.2019г.-08.05.2020г., като застрахователната сума е 35 023,50 евро, при покрити рискове с клауза „П”-Пълно Каско за лек автомобил марка „*****.

На 25.08.2019г., на територията на частен паркинг на хотел „Д” в к.к. ***** процесният лек автомобил, управляван от ищеца Т.Д.К. претърпял сблъсък с твърд предмет, представляващ потъващ в земята защитен метален цилиндър, вследствие на което на автомобилът са нанесени имуществени щети, изразяващи се в увреждания на предна броня, решетка радиатор, решетка в предна долна броня, кора под купе-дясна, кора по предна броня, радиатор климатик, воден радиатор, радиатор интеркулер и др.

Видно от представената в заверен препис фактура №****., издадена от „А” ООД, стойността на направения на автомобила ремонт по отстраняване на щетите възлиза на 5 578,85лв.

По делото е представено писмо от застрахователя **** до „****, с копие до ищеца, с което застрахователят уведомява, че по заявената претенция за обезщетение за вреди по лек автомобил „*****е образувана ликвидационна преписка по щета №****. Посочено е, че са констатирани описаните по автомобила увреждания. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради това, че не е представен документ, удостоверяващ изпълнението на договорното задължение, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият да представи протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, съгласно ЗДвП или двустранен протокол с надлежно попълнени анкетни карти или друг уведомителен документ издаден от компетентните органи.

По делото е представен заверен препис от договор за цесия от 18.12.2019г., сключен между ****в качеството прехвърлител и Т.Д.К. в качеството поемател относно прехвърляне на поемателя на всички права на прехвърлителя по застрахователна щета №**** по застрахователна полица *****. С писмо от 18.12.2019г. ответното застрахователно дружество е уведомено за цесията.

От представеното по делото писмо от ОД на МВР, РЦ- Русе се установява, че на 25.08.2019г. в 13.17ч. е получено обаждане на тел.112 от лице, което се е представило за Т.К., с телефонен номер******. Сигналът бил подаден по ел.път чрез информационно-комуникационната система на ЕЕН 112 на дежурен в РУ МВР- Н при ОДМВР- Б.

По делото е допусната авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че увредени са следните части на автомобила: предна броня, радиатор охладителна течност, радиатор климатик, интеркулер, 3бр.кондензатори, решетка радиатор, изтичане на охладителна течност. Вещото лице е посочило, че увредените части се намират в централната предна част на лекия автомобил „***”. При оглед на място вещото лице е установило, че въпросното метално колче на паркинга е с ширина 22,5 см., височина 50 см. и е разположено по средата на траекторията на преминаващите МПС-та, ползващи паркинга. Вещото лице е посочило, че навлизането и излизането от паркинга може да се осъществи само при потънало в пътната настилка метално колче. Вещото лице е направило извод, че уврежданията по автомобила са в причинна връзка с настъпилото процесно събитие. Вещото лице е установило на място, че при хода на спускането на стълбчето то се движи към пътното платно сравнително бързо, но достигайки на разстояние от около 20/25см от асфалтовата настилка, скоростта, с която се движи изведнъж се променя и започва забавяне до пълното му прибиране в гнездото. Вещото лице поясни, че при спиране за проверка на разрешително за паркинга стълбчето е било на височина от настилката на 50 см. и е било видимо от водача на МПС-то, но след като започва спускането си към гнездото, в което се прибира, няма пряка видимост от водача към стълбчето и се губи представа дали напълно се е прибрало.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С Н А, която разпитана каза, че била в процесния автомобил, управляван от ищеца, когато на 25.08.2019г., около 13:00ч- 13:30ч. на обяд в******” предприели влизане в паркинга на хотела. След проверката на КПП на хотела, охраната установили достъп до паркинга, като натиснали дистанционно, за да падне конусът, за да премине автомобила. Свидетелката каза, че изчакали да падне конусът и след като се изгубил от полезрението им продължили напред и при самото тръгване на автомобила, се чул удар. Водачът слязъл от автомобила и установили, че имало изтекли масла, води и т.н. Събрали се хора, които казали, че „са поредните за този сезон”. От охраната на хотела им казали, че техния случай е 20-ти-30-ти за сезона. Ищецът се обадил на полиция и изчакали да дойде. Полицаите не написали протокол, защото случилото се е на частен паркинг към хотел, а не на пътя. Ищецът се обадил на застрахователя.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Предявеният иск против застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застраховка "Каско”, с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ е допустим съгласно разпоредбите на чл.498 ал.1 и ал.3 от КЗ, тъй като ищецът е изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ да уведоми застрахователя с искане да му се изплати обезщетение по заведената щета. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2019г. е подадено уведомление-декларация за щета по застраховка «Каско» от Т.Д. К, в качеството му на лизингополучател на процесния лек автомобил за настъпило застрахователно събитие в к.к.******». От страна на ответника е налице признание на неизгоден за него факт за уведомяването му от страна на ищеца за настъпило застрахователно събитие с искане да се изплати обезщетение, поради което съдът приема за установено обстоятелството относно изпълнение на задължението по чл.380 от КЗ.

Съдът намира, че ищецът, в качеството лизингополучател по договор за финансов лизинг за процесния лек автомобил, има права на застраховано лице по смисъла на КЗ.

Не е спорно, че между „****и ищецът по делото Т.Д. К е бил сключен договор за финансов лизинг за процесния лек автомобил марка*****. С договора за финансов лизинг, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция по кредитиране във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. Съгласно чл.343 от ТЗ, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя, поради това и съдебната практика му признава правото на носител на деликтното право, респ.материална легитимация по пряк иск срещу деликвента. /в този смисъл и решение 294/20.04.2010г. по т.дело №670/2009г. на IV г.о. ГК на ВКС; решение №170/2012г. по т.дело №806/2010г. на Второ т.о. ВКС/.

По отношение на финансовия лизинг е налице изрична разпоредба, която не намира приложение към договора за оперативен лизинг. Съгласно чл.384 КЗ, преди сключването на застрахователен договор по т.3 – 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. В този случай съгласно ал.2, по повод плащане на обезщетение по застраховка по ал.1 лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за вреди по застраховка „Каско”, доколкото ищецът притежава качеството лизингополучател до договор за финансов лизинг. По отношение на представения по делото договор за цесия, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, съдът намира, че същият е неотносим, доколкото ищецът, който е лизингополучател по договор за финансов лизинг има качеството „застрахован” и правото му да предяви иск срещу застрахователя за обезщетение произтича от закона/КЗ/, а не от договора за цесия, сключен с лизингодателя.