Решение № 15 от 24.06.2021, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Момчилград , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200090 по описа за 2021 година

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******" ЕООД- с.Карамфил, общ.Момчилград, ЕИК; ******, представлявано от управителя Б. Х. Х., против Наказателно постановление № 09-002578 от 13.04.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.Н.МАРГАРИТОВ, който поддържа искането, и алтернативно предлага да се намали размера на наложеното административно наказание при условията на чл.415 „в" от КТ.

Ответникът по жалбата - Дирекция "Инспекция по труда"-град Кърджали, чрез процесуалният си представител- юк.КАРАГЕОРГИЕВ, изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. При извършената проверка в обекта се установило, че работодателят е допуснал визираното нарушение, като едностранно, без искане от работника, е разрешил на същият неплатен отпуски съответно не е начислил и не е изплатил дължимото му за съответният месец трудово възнаграждение. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно, и претендира ю.к.възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 04.02.2021г. Свидетелите Е.Ю. /актосъставител/, Л.И. и Т.С. са извършили проверка на обект „Рехабилитация на улици- гр.Крумовград- 2-ри етап с подобект „рехабилитация на ул. Съединение- Крумовград"", изпълняван от дружеството-жалбоподател „******” ЕООД със седалище и адрес на управление-с.Карамфил, общ.Момчилград, ЕИК; ******, с управител Б. Х. Х., и по представени в ДИТ- Кърджали документи - трудово досие на работника Ш.А.М., и документи за ползвани от същият платен и неплатен отпуск, ведомости за заплати за месеците ноември и декември 2020г., обяснения на работодателя /управителя на дружеството/, при което се установило, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, със Заповед № 6/ 01.11.2020г. на управителя, по своя инициатива е наложил ползването на неплатен отпуск от 41 дни /21дни- за ноември и 20дни- за декември/, след което ги вписал тези отпуски в ведомостите за заплатите за съответният месец на посоченото лице. Било установено, че Ш.А.М. е назначен с трудов договор на длъжността „шофьор", както и че същият не е направил предварително искане за ползване на неплатен отпуск. Проверящите са установили, че периодът от 01.11.2020г. до 30.11.2020г. е било положение на престой, не по вина на работника, като работодателят не е начислил трудово възнаграждение за този период за м.ноември 2020г. /за 21 дни/. Същото нарушение било констатирано и по отношение и на другите работници, като е било извършено на 01.11.2020г.

Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от 04.12.2020г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания. Едно от предписанията е било това по т.8, а именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател да начисли и изплати на работника Ш.А.М. тр.възнаграждение за периодът от 01.11.2020г. до 30.11.2020г., което е било положение на престой, не по вина на работника- а именно; за м.ноември 2020г. съгласно изискването на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ. Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи- а именно до 01.03.2021г.

Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството.

На 25.02.2021г. в гр.Кърджали, Е.Ю.- гл.инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр.Кърджали, в присъствието на св.Л.И. и Т.С. /служители в ДИТ- Кърджали/, е съставила акт № 09-002578 за установяване на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява нарушение на изискванията на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ.

При съставянето на акта са били взети предвид представените като доказателства- Протокол за извършена проверка /съдържащ констатираните нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/; справка от ТР; трудов договор на работника; приемателно- предавателен документ за представени документи; Заповед от 01.11.2020г.; обяснения от управителя на дружеството- 2 бр. ведомост за заплати на съответният месец; и други, от които е видно, че трудовото възнаграждение на работника не е било начислено и изплатено за м.ноември 2020г., защото работодателя е приел, че дружеството е в престой и работниците /в т.ч. и работникът по настоящото обжалвано нак.постановление/, са в неплатен отпуск, без да има тяхно искане.

АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, който е отказал да го получи на 25.02.2021г., и което е удостоверено със подписа на един свидетел- Н. Н.

2

Въз основа на посочения по-горе акт, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Кърджали е издал Наказателно постановление № 09-002578 от 13.04.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Кърджали, в което е описана горната фактическа обстановка, и с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ. Постановлението е било връчено на 16.04.2021г.- което се установява с известие за доставка.

В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителят Ел.Ю., и свидетелите по съставянето на акта- Л.И. и Т.С., които в своите показания потвърждават горните обстоятелства. Актосъставителката сочи, че към настоящият момент и преди влизането на нак.постановление в сила установените нарушения са отстранени, като дадените препоръки са били изпълнени и това било констатирано при последваща проверка от друг неин колега.

От приложените към делото доказателства се установява, че действително при извършената в обекта проверка било констатирано, че на работника Ш.А.М. не е било начислено и изплатено тр.възнаграждение за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2020г., което е било положение на престой, не по вина на работника- а именно; за м.ноември 2020г. съгласно изискването на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ. Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи- а именно до 01.03.2021г. Установено е също така, че в този период предприятието на дружеството е било в престой по разпореждане на управителя на същото, и който също така е разпоредил и работниците да са в неплатен отпуск, като не се установи да има предварително искане от тяхна страна за такъв вид отпуск. В по-късен период дадените препоръки /за начисляване и изплащане на заплата за съответният период/ са били изпълнени.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице налице извършено нарушение на изискванията на чл.128 вр.чл.267 от КТ, където е посочено, че работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

Посочените по- горе писмени и гласни доказателства водят до извода, че дадените препоръки за начисляване на дължимото възнаграждение за посоченият период, са били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение, работодателят е изпълнил своето основно задължение да заплати престацията за положеният труд. И тъй като дружеството-жалбоподател, като работодател не е изпълнило своите задължения в срока, когато същите са възникнали и които са заложени в разпоредбата на чл.128 от КТ- да начисли/заплати уговореното възнаграждение в срок, е допуснало извършването на административно нарушение- а именно нарушение на трудовото законодателство, е било санкционирано със налагането на административно наказание- „имуществена санкция" в размер на 1 500 лева по чл.414 ал.1 от КТ.

Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се наличните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на основание чл.414 ал.1 от КТ е 3 издал атакуваното НП- като нарушение на трудовото законодателство- на изискването на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в уговорените срокове. По делото безспорно се установи, че работникът няма вина за престоя в дейността на предприятието /на дружеството- жалбоподател/, и поради това и съгласно изискването на чл.267 ал.1 от КТ той има право на трудово възнаграждение. Предвид горното съдът приема, че е допуснато нарушение на нормите на чл.128 т.1 от КТ и чл.267 ал.1 от КТ, като в същото време се установи, че към настоящият момент това нарушение е отстранено, т.к. работодателят е изпълнил дадените му препоръки да начисли трудово възнаграждение за престоя в дейността на предприятието, който престой не е по вина на работника, и затова същият има право на съответното тр.възнаграждение. Сиреч, допуснатото нарушение е отстранено.

Горната фактическа обстановка се потвърждава както от писмените доказателства, така и от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите по АУАН. Събраните в тази насока гласни доказателства са подробни, единодушни, и съдът им дава вяра, и с тях изцяло се потвърждава гореописаната фактическата обстановка и същите се подкрепят от приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че е налице извършено административно нарушение по чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ, като поради обстоятелството, че същото е било отстранено в срока на дадените предписания и преди издаването на процесното НП, но от друга страна, счита, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.414 ал.1 от КТ- като нарушение на трудовото законодателство- а именно по чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ.

При допускане на нарушение на трудовото законодателство се предвижда и съответна санкция, а именно в разпоредбата на чл.414 ал.1 КТ е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание- с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбодателя, като работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби към КТ, е нарушил разпоредбата на чл.128 т.1 от КТ- не е начислил трудовото възнаграждение на посоченият по-горе служител за посоченият период /респ.месец/, когато дружеството е било в престой, но вина за това не носи работника, което е нарушение на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ, и следва да носи съответна имуществена отговорност, но поради инцидентният характер на допуснатото нарушение и ноторно известният факт за обявено извънредно положение в цялата страна поради пандемията от коронавирусно заболяване, наложеното наказание- "имуществена санкция” в размер на 1 500 лева е в несъразмерно завишен размер, и следва да се приеме, че е налице маловажен случай, и да се наложи наказание на основание чл.415 „в" от КТ. И това така, защото е наложено наказание, което не е съобразено със обстоятелството, че липсват данни жалбоподателя да е допуснал друг път подобно нарушение на трудовото законодателство, като факта, че това е установено по отношение на всички работещи в дружеството, не променя този извод. Както и по-горе се посочи, в този период в цялата страна е обявено извънредно положение поради пандемията от 4 коронавирусно заболяване, и което засегна дейността на редица предприятия, и бяха наложени съответни ограничителни действия, а и нарушението е отстранено, и не са настъпили вредни последици за работника.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4661bb3c-5634-4e2f-be50-09c619572201