Решение № 2065 от 01.11.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2065

Добрич, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА административно дело № 20247100700463 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 129 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЧСИ Н. Ж. Ж. от [населено място], чрез адв. Б. К., ДАК, срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-03000824096342-004-001 от 11.06.2024 г., издаден от Б. И. В., на длъжност „инспектор по приходите“, потвърден с Решение № 138/ 28.08.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва извода на органа по приходите, че внесената на 29.04.2024 г. по сметка на НАП сума в размер на 3208.75 лв. не подлежи на възстановяване на платеца, като счита, че за този правен извод липсват изложени мотиви в акта за прихващане или възстановяване (АПВ). Според жалбоподателя е доказано безспорно, че наредената на 29.04.2024 г. сума е предназначена за погасяване на публични задължения на „Титан - експрес" ООД, което дружество е длъжник по изп. дело № 20238110400033, образувано по описа на ЧСИ Н. Ж., като същата е събрана от него при упражняване на действия на принудително изпълнение срещу длъжника „Титан - експрес" ООД и е наредена по сметката на НАП поради това, че Държавата е присъединен кредитор в изпълнителното дело, което задължава частния съдебен изпълнител първо да погаси публичните задължения на „Титан - експрес" ООД. Изразява становище, че в решението на Директора на Дирекция „ОДОП" било констатирано, че сумата е преведена от служебната банкова сметка на Н. Ж. Ж., както и че публичните задължения на „Титан - експрес" ООД са погасени до размера 3208.75 лв. с получената на 10.05.2024 г. сума от втория превод на частния съдебен изпълнител (ЧСИ), като изтъква, че изрично в решението било записано, че по отношение на жалбоподателя липсва образувано изпълнително дело с такъв номер като този в платежното нареждане, поради което сумата в размер на 3208.75 лв. се явявала недължимо внесена, т.е. бил налице извод за недължимо внесена сума, поради което настоява, че това изписване означавало, че сумата следва да бъде възстановена.

На следващо място, не оспорва, че Н. Ж. Ж. има публични задължения в общ размер [рег. номер].44 лв. и че е длъжник по изп. дело № **********/ 2015 по описа на ТД на НАП – Варна, но счита, че това не дава право на органа по приходите да прихваща с недължимо внесената сума публичните му задължения. Възразява, че прихващането е способ за погасяване на изискуеми задължения/вземания, когато има идентичност на страните - кредитор и длъжник, като настоява, че в случая такава идентичност няма, тъй като плащането на 29.04.2024г. не е направено от лична сметка на Н. Ж. Ж., а от неговата специална сметка на частен съдебен изпълнител по смисъла на чл. 24 от ЗЧСИ, в която не се съхраняват негови лични парични средства като физическо лице. В тази връзка се позовава на чл. 24, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Набляга, че, като нарежда сума от специалната си сметка по сметка на НАП, съдебният изпълнител действа от свое име, но като орган на принудително изпълнение и превежда чужди средства (средства на длъжника за погасяване на негови задължения) и в случая е превел от сметката, на която е титуляр, суми, които принадлежат на „Титан - експрес" ООД и с които погасява задължения на „Титан - експрес" ООД. От разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗЧСИ черпи довод, че паричните средства в специалната сметка не са собственост на съдебния изпълнител, поради което не могат да се запорират за събирането на негови задължения, т.е. преведената на 29.04.2024 г. сума по сметка на НАП има предназначение да погаси задължения на „Титан - експрес" ООД и ако това не е направено с нея, тя подлежи на връщане на жалбоподателя, но не в качеството му на физическо лице, а в качеството му на частен съдебен изпълнител, който по закон има правото да съхранява парични средства на лица, които са длъжници по образувани по неговия опис изпълнителни дела. При тези доводи иска отмяна на оспорения акт и произнасяне по същество на спора за връщане на сумата от 3208.75 лв. по специалната му сметка. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител в условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, чрез процесуалния си представител, в писмена молба с вх. № 3306/ 16.10.2024 г., счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 620.88 лв. с оглед материалния интерес.

Административен съд – Добрич, III състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по Искане с вх. № 5514/ 13.05.2024 г. (л. 41), подадено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 811 на Камарата на частните съдебни изпълнители, Н. Ж., за връщане на погрешно преведена сума по погасяване на публично задължение на задължено юридическо лице по изп. дело № 20238110400033 по описа на ЧСИ Н. Ж., ЕИК на ЧСИ *********, както е изписано в самото Искане. Иска се възстановяване на сумата от 3208.75 лв., преведена с платежно нареждане от 29.04.2024 г., в което за задължено лице е изписано „ЧСИ Николай Ж.“, ЕИК също на ЧСИ, а в основание е посочено изп. дело № 20238110400033 и в пояснения е записано ЮЛ „Титан – експрес“ ООД, ЕИК *********. В Искането е отразено, че същата сума с ново платежно нареждане от 10.05.2024 г. е преведена коректно на НАП с отразени вярно имена и ЕИК на задължено лице – „Титан експрес“ ООД. Изложено е, че сметката, от която са преведени и двете суми, е специална и е за удовлетворяване на взискателите по изпълнителни дела, а сумите в нея не подлежат на запор и не са средства на физическото лице Н. Ж.. К. И. са приложени двете платежни нареждания (л. 42 и 43).

С Резолюция за извършване на проверка № П-03000824096342-ОРП-001/ 21.05.2024 г. на длъжностно лице при ТД на НАП - Варна е възложено извършване на проверка по прихващане или възстановяване за недължимо платени и/или събрани суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство за периода от 01.12.2023 г. до 29.02.2024 г. за данък добавена стойност. Органът по приходите е приел, че производството е по реда на чл. 129 от ДОПК (л. 44).

Проверката е приключила с издаване на Акт за прихващане или възстановяване № П-03000824096342-004-001/ 11.06.2024 г. от органа по приходите при ТД на НАП - Варна. В хода на проверката е установено, че в Информационна система „Събиране" на НАП е налице производство по принудително изпълнение срещу Н. Ж. Ж. с [ЕГН]. Извършена е проверка относно извършени плащания от същия, във връзка с които са представени два броя платежни нареждания, както и проверка относно наличие на данни за разпределени суми за покриване на задължения след извършените плащания от Н. Ж.. В административното производство са събрани служебно от органа по приходите, извършващ проверката, всички относими доказателства. Проверката е обхванала периода от 01.04.2024 г. - 31.05.2024 г. с оглед подаденото Искане с вх. № 5514/ 13.05.2024 г. на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК за възстановяване/прихващане на недължимо платени и събрани суми за данъци в размер на 3208.75 лв. Според констатациите от проверката спрямо ЧСИ има образувано активно изпълнително дело № **********/ 2015 г., образувано на 16.01.2015 г., като към 11.06.2024 г. изискуемите публични задължения, събирани от НАП, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител, са в общ размер [рег. номер].40 лв. Извършена е проверка за направени плащания от Н. Ж. за периода на извършения превод - м.04.2024 г. Установено е, че на 29.04.2024 г. е преведена сума в размер на 3208.75 лв., като цялата сума е разпределена за покриване на задължения на Н. Ж. по изпълнително дело № **********/ 2015 г. съгласно Разпореждане от 30.04.2024 г. (л. 38). С оглед установените факти и обстоятелства по отношение на представеното от ЗЛ платежно нареждане от 29.04.2024 г. за извършен превод в размер на 3208.75 лв. е счетено, че не са налице основания за възстановяване на исканата сума, тъй като за Н. Ж. са установени непогасени публични задължения в посочения в АПВ размер.

С жалба вх. № 5514-2/ 24.06.2024 г. е оспорен Актът за прихващане или възстановяване по административен ред (л. 30) с мотив, че процесната сума е погрешно преведена на НАП, „с грешно попълнено платежно нареждане“, както е изписано в жалбата, тъй като вместо реално задълженото лице – „Титан – експрес“ ООД с ЕИК ********* в платежното нареждане за задължено лице е записан наредителят на сумата – ЧСИ Н. Ж. Ж. и неговият БУЛСТАТ *********. Изложено е в жалбата, че с второто платежно нареждане от 10.05.2024 г. е изправена грешката, преведена е отново същата сума и е посочено правилното задължено лице. Настоява се, че неправилно с преведената с първото платежно нареждане сума са погасени публични задължения на физическото лице Н. Ж., доколкото преводът е направен от специалната сметка на ЧСИ, спрямо която на основание чл. 24, ал. 3 от ЗЧСИ не може да се налага запор за задължения на ЧСИ. Направено е възражение, че в АПВ липсват мотиви защо органът по приходите е приел, че не следва да се възстанови грешно преведената сума. Поискано е от горестоящия административен орган да отмени АПВ и да разпореди връщане на сумата.

С Решение № 138/ 28.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Варна е потвърден изцяло оспореният акт. Жалбата е счетена за допустима и редовна, но за неоснователна. Ответникът е анализирал разпоредбите на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и чл. 87, ал. 1 и 2 от ДОПК, като е направил извод, че органът по приходите правилно е приел, че Н. Ж. Ж. е извършил превод от служебната си банкова сметка към личната си данъчно-осигурителна сметка в размер на 3208.75 лв. на 29.04.2024 г., тъй като в платежното нареждане е посочено, че задължено лице е Н. Ж. Ж. и съответно тези парични средства правилно са отразени в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя. Посочил е, че г-н Желев твърди, че вписаният текст в поле „основание“ на платежното нареждане е достатъчно условие да се извърши възстановяване на сумата, която е превел, както и че действително посоченото основание за плащане е публични задължения по ИД № 20238110400033, а по отношение на жалбоподателя липсва образувано ИД с такъв номер, поради което сумата в размер на 3208,75 лв. се явява „недължимо внесена“ и съгласно една от хипотезите на чл. 128, аз. 1 от ДОПК като такава подлежи на прихващане за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като е изтъкнал, че при липса на такива, тя подлежи на връщане, но в конкретния случай, при извършената проверка е указал, че е безспорно установено, че лицето има задължения в общ размер [рег. номер].44 лв. и има образувано изпълнително дело № **********/ 2015 в ТД на НАП – Варна, с оглед на което сумата в размер на 3208.75 лв. е разпределена от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна за погасяване на публичните му задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, респ. тези действия са намерили отражение в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, поради което е счел, че не е формирана надвнесена сума, подлежаща на възстановяване. Административният орган е обсъдил възражението на ЧСИ, че на основание чл. 24, ал. 3 от ЗЧСИ сумите от специалната сметка на частен съдебен изпълнител не подлежат на запор, като е счел същото за неоснователно и е изтъкнал, че тези суми не подлежат на запор, но в случая доброволно е преведена сумата от специалната сметка, поради което няма как да се приеме, че следва да бъде върната при наличие на публични задължения на конкретния ЧСИ. Позовал се е на чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, като е изтъкнал, че Държавата не отговаря за неговите действия, а съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ той се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му. В резултат е потвърдил АПВ изцяло.