Решение № 121 от 27.10.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Севлиево, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200229 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателката П. Ц. Д. от гр. Севлиево е обжалвала Наказателно постановление № 21-0341-000470 от 23.11.2021 година на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни съображения в тази насока.

По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателката на 06.06.2022 година. Жалбата срещу същото е депозирана в РУ на МВР – Севлиево на 13.06.2022 година, поради което следва да се приеме за допустима, като подадена в предвидения в закона срок от връчване на наказателното постановление и като такава следва да се разгледа по същество.

1

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 13.10.2021 година свидетелят М. М. – мл. инспектор ООР в РУ на МВР – Севлиево, съвместно с колегата си И. К. изпълнявали служебните си задължения на ул.

„Сава Тошев“ в гр. Севлиево, когато около 20:00 часа забелязали, че мотоциклетист, с поставена предпазна каска на главата, не спрял управлявания от него мотоциклет на знак Стоп, поради което го последвали със служебния автомобил, при което установили, че мотоциклетът не бил с поставена регистрационна табела. Движели се известно време след него, като подали светлинен и звуков сигнал, но водачът на мотоциклета не преустановил движението му. В района на парк „Казармите“, на ул.

„Йото Иванов“ в гр. Севлиево, водачът на мотоциклета опитал за влезе в парка, но загубил контрол над него, ударил се в бордюра и паднал на земята. Веднага след това се изправил и побягнал куцайки към парка, където след гонене бил застигнат от полицейския служител К.. След като си свалил каската, полицейските служители констатирали, че водачът на мотоциклета е жена – жалбоподателката П. Д.. Тогава били извикан за съдействие екип по КАТ. Свидетелят Ц. Г., изпратен за съдействие от дежурния в РУ на МВР – Севлиево, поискал документите на жалбоподателката, като при проверката им се установило, че същата управлявала мотоциклета, след като било отнето СУМПС, както и това, че мотоциклетът бил без поставени регистрационни табели. Свидетелят Г. изпробвал жалбоподателката за употреба на алкохол с технически средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018“, който отчел нулев резултат. След това полицейските служители поискали Д. да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с наркополеви тест „Drug Check 3000“, но тя категорично отказала. Предложено било да бъде тествана с „Drugеr

Check 5000“, който се намирал в сградата на РУ на МВР – Севлиево, като за целта обяснили, че следва да бъде отведена до там, но Д. отново отказала категорично да бъде изпробвана и по този начин. Тогава свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 344885 за това, че на 13.10.2021 година управлявала мотоциклет Ямаха, син на ц;вят, без регистрационен номер, с номер на рама VG50E071000002041, с неустановена собственост, като след подаден звуков и светлинен сигнал не спряла за проверка, а продължила движението си, след което изгубила контрол над мотоциклета и се ударила в бордюр, в следствие на което паднала. В акта свидетелят е записал още, че след извършена справка в масивите на МВР се установило, че СУМПС е отнето, както и че водачката била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018, който отчел нулев резултат. Отразено било и обстоятелството, че Д. отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с наркополеви тест „Drug Check 3000“, за което бил издаден и Талон за медицинско изследване с номер 0054881 с 8 броя холограмни стикери. Актосъставителят квалифицирал 2 описаните от него деяния като нарушения на чл. 103 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от същия закон; чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива.

Жалбоподателката подписала акта без възражения, както и издадения Талон за изследване. И двата документа ѝ били връчени.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 21-0341000470 от

23.11.2021 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателката Д. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и я е лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. Г., М. М. и И. К. обясниха пред съда как е протекла проверката, като потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка. И тримата свидетели заявиха категорично, че жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотици с наркополеви тест „Drug Check 3000 на място, както и с „Drager Drug Check 5000“ в сградата на РУ на МВР – Севлиево. Никой от тримата полицейски служители не каза Д. да е изтъквала каквато и да е причина за отказа да бъде изпробвана за употреба та наркотични вещества.

По искане на жалбоподателката съдът допусна до разпит свидетеля Б.Б., който каза, че е бил в парка, когато видял П. да пада с мотоциклета, който бил взел да го ремонтира. При отиването си при жалбоподателката чул, че същата се „карала“ с полицаите, но не чул някой от тях да иска да я изпробва за употреба на алкохол и наркотици.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по 3 чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание както на нарушенията, така и на обстоятелствата, при които са допуснати с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените заК.и разпоредби. Нарушенията са описани с всичките им съставомерни елементи по начин, позволяващ на жалбоподателката да разбере за какви действия е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност.

За нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

В пункт 1 – ви на наказателното постановление на жалбоподателката П. Д. е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията на свидетелите М. М. и И. К. се установи по безспорен начин, че на инкриминираната дата същите са последвали със служебния си автомобил мотоциклета, управляван от жалбоподателката, и че са подали светлинен и звуков сигнал, за да спре. Същата не направила това, а продължила движението си, което преустановила едва след като загубила контрол върху управлявания от нея мотоциклет и паднала с него на земята. Съобразявайки тези обстоятелства, които не се оспорват и от жалбоподателката, съдът намира за безспорно установено, че същата е осъществила състава на административното нарушение по чл.

103 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

За това нарушение на закона наказващият орган е наложил на Д. наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4, съгласно който с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е определил санкционната норма за описаното от него нарушение в 4 пункт 1 – ви от НП, но немотивирано е определил санкциите в максимален размер. В тази връзка съдът намира, че в случая, предвид обстоятелството, че до момента на извършване на деянието жалбоподателката е била санкционирана само два пъти за извършени нарушения на ЗДвП, същата следва да понесе наказания в среден размер, поради което намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част като на Д. бъдат наложени наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева.

Неоснователно е искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение и обективните му характеристики по никакъв начин не обуславят извода, че същото е маловажен случай и че е със занижена степен на обществена опасност.

За нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

По отношение на това нарушение съдът намира, че наказващият орган отново правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато управляваните от тях МПС. След като при управлението на процесния мотоциклет от жалбоподателката се е стигнало до ПТП с материални щети, следва изводът, че контролът не е бил непрекъснат, т. е. бил е недостатъчен. Следва да се има предвид и това, че жалбоподателката не оспорва това нарушение. Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в размер на 20 лева, доколкото за нарушаването на цитираната разпоредбата не е предвидено друго наказание, извън предвиденото в чл. 185 от ЗДвП.