Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 08.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1126/2021
Вид
Решение № 233
Подписан
08.04.2022
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001001126 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

С въззивна жалба „Джайден юнайтед България“ ООД обжалва решение № 261 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, с което е осъден да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 142 560 лв. - неустойка за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209.60 лева — разноски по делото.

В жалбата са инвокирани доводи, че съдът е приел, че не може да се произнася по наведените доводи за валидността на процесния договор, вкл. и дали е прекратен, тъй като това обстоятелство се обхваща от СПН. Твърди, че изводите на съда се основават на мотивите на цитираното решение, а ноторен е факта, че мотивите към едно съдебно решение не се ползват със сила на присъдено нещо. Твърди, че обстоятелството, че законодателят придава задължителна сила на мотивите в чл.223, ал.2 от ГПК, показва че същите не се ползват със сила на присъдено нещо. В този смисъл цитира съдебна практика и доктрината.

Оспорва позоваването на съда на ТР№3/16 от 22.04.19 г., като твърди, че същите са неприложими, предвид предмета на тълкуване, свързан с института на частичния иск.

Твърди, че съдът не се е съобразил с представеното решение по т.д. № 2 018/19 г. по описа на Софийски градски съд, потвърдено с решение по т.д. № 50–21 г. по описа на Софийски 1 апелативен съд, с което е отхвърлен иск за неустойка между същите страни и касае абсолютно еднакъв казус. В тази връзка твърди, че съдът следва да обсъди наведените доводи за липса на договорна връзка, тъй като договорът е прекратен с изтичането на три месеца от сключването му. Релевира доводи свързани с тълкуването на договора и отделни негови клаузи, като твърди, че неустойка би се дължала само и единствено при удължаване на срока на договора, което не е налице в настоящия случай. Оспорва и изводите на съда по отношение на кредиторовата забава, като твърди, че няма как и е налице такава, с оглед прекратяването на договорната връзка. Оспорва и изводите на съда по отношение на кредитирането на съдебно-счетоводната експертиза, в частта и в която вещото лице е дало заключение, че вещите са се намирали в склада на ищеца. В тази връзка твърди, че този извод не е подкрепен от доказателства, а се основава само и единствено на представени справки за складова наличност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендира разноски в производството.

Ответникът по въззивната жалба „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД оспорва жалбата. Твърди, че съдът е направил правилни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че възражението на ответника за липса на СПН е неоснователно, тъй като между същите страни и въз основа на същото правоотношение е налице влязло в сила решение, с което предходните съдии са се произнесли по преюдициалния факт с диспозитив.

Твърди, че съдът правилно е приложил т.2 от ТР №3/16 г. от 22.04.19 г. по т.д.3/16 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на субективните предели на СПН при уважен частичен иск.

Твърди, че ако се възприеме тълкуването на ответника на разпоредбата на чл.10.4 от договора би се преодоляла забавата на ответника и би се стигнало до оневиняване на собственото му виновно поведение. Цитира кореспонденция между страните, с която твърди, че самите страни са се споразумели, че договора е действащ и след изтичането на 3 месечния срок. По отношение на твърдението за нищожност на клаузата за неустойка твърди, че същото е преклудирано, тъй като не е релевирано от него в установения от закона срок. Оспорва и представените по делото решения, като твърди, че същите са по друг договор, който не е абсолютно идентичен с настоящия договор, а и по отношение на същия е подадена касационна жалба. Ето защо моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

С частна жалба „Джайден юнайтед България“ ООД оспорва определение № 264 738 от 05.10. 21 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение молба, вх. номер 340777/29.07.2021 г. на Джейдан Юнайтед България ООД за изменение на решение No 261082/08.07.2021 г. по т. дело 1124/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав в частта относно разноските. Оспорва изводите на съда, че получаването на възнаграждението по договора за процесуално представителство и защита от трето лице е ирелевантен по отношение на присъждането на разноските. В тази връзка твърди, че от договора се 2 установява, че възложителя е приел да заплати възнаграждение, но поделото не са ангажирани годни доказателства относно това дали същото е действително заплатено на адвоката, което е предпоставки за неоснователност на искането за присъждане на разноски.

С оглед на изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи направено искане за изменение на решението в частта за разноските. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че от представените доказателства се установява, че заплатената сума на дружеството е платена въз основа на сключеният договор за процесуално представителство, а правния статус на лицето, което е осигурило адвокатска защита не е императивно условие за дължимост на разноските. В тази връзка цитира решение на Софийски апелативен съд, в което съдът се е произнесъл по наведени твърдения за дължимост на адвокатското възнаграждение, платено на дружество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следната:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 61 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е осъдил Джейдан Юнайтед България ООД да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 142 560 лв. - неустойка за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209.60 лева — разноски по делото.

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 264 738 от 05.10.

21 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е оставил без уважение молба, вх. номер 340777/29.07.2021 г. на Джейдан Юнайтед България ООД за изменение на решение No 261082/08.07.2021 г. по т. дело 1124/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав в частта относно разноските.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между същите е сключен договор за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., по силата на който „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, в качеството си на продавач се е задължило да предаде, а купувачът „Джайден Юнайтед България“ ООД да заплати и получи стоката по вид, количество и цена описани в Приложение № 1 към договора. Не се спори, а се установява и от договора, че страните са постигнали съгласие, че общата стойност на договора, която купувачът ще заплати е 264 000 лева с включен ДДС (чл.2.1). Получаването и предаването на стоките следва да се извърши на условие EXW- франко ненатоварено 3 превозно средство в складове на продавача (чл.3.1). Видно от разпоредбите на чл. 10.2., вр. чл. 10.1. от договора, купувачът се е задължил да изтегли стоката в срок от три месеца, считано от датата на подписването му, т.е. до 11.09.2012 г. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 10.3. от договора, страните са постигнали съгласие, при неизпълнение на задължението за изтегляне на стоката в рамките на срока на неговото действие, купувачът да заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества, за всеки просрочен месец, след началната дата на забавата. След изтичане на срока по чл. 10.1. продавачът е длъжен да заплати неустойка за толкова месеци, за колкото иска да му бъде продължен срока на изпълнение на договора.

Не се спори, а се установява и от представеното разрешение за достъп рer. № 23-04- 1/02.07.2014 г., издадено от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, че е разрешено посещение на служители на „Джайден Юнайтед България“ ООД в Регионална складова база - Разград за извършване на оглед на имущество.

От представената по делото писмена кореспонденция между страните (писмо с изх. № 2 005/05.12.2013 г. , писмо с изх. № 2 103/19.12.2013 г., писмо с изх. № 855/14.08.2014 г.), се установява, че ищецът е канил ответника-купувач да предприеме действия по изпълнение на задължението за изтегляне на закупеното имущество по договора и заплащане на дължимите неустойки.

Не се спори, а се установява и от приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на бронетанково имущество от регионален логистичен сектор - Разград с изх. № 45/05.06.2012 г., че на „Джайден Юнайтед България“ ООД се предава бронетанково имущество по ЛОТ 7 от складов район Борово на РЛС Разград по договор 31/20.02.2012 г., като с подписването на протокола, собствеността и риска се прехвърлят на ответникакупувач.

Не се спори, а се установява и от представената фактура номер 12/15.06.2012 г., че която се установява, че продажната цена по договора е в размер на 264 000 лв.

Видно от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебна - стокова експертиза, че хранилищата за съхранение от складова база край гр.

Борово са построени за техническо имущество и представляват масивни или панелни сгради от стоманобетон, като между хранилищата има очертани главни и второстепенни пътища, за да се улесни достъпа до опакованите детайли, възли и агрегати, като някои могат да се натоварят с кранове или телфери, по избор на купувача. При извършените проверки вещото е установило, че съществува достъп до всички части от имуществото, позволяващ натоварването му на камиони, без да е необходимо преди това разместване на други складирани вещи. В заключението си твърди, че за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. процесиите вещи - предмет на договор за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. се намират в Регионален логистичен център гр. Разград, на който е подчинен складов район гр. Борово от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, с изключение на разходени количества по позиции 156 - 100 бр. (от общо по договора 2019), позиция 164-50 броя (от общо по договора 2124), позиция 332 - 10 броя (от общо по договора 33), позиция 333 - 10 броя (от 4 общо по договора 27) и позиция 466 - 1039 броя по заповед ОС-5/15.02.2019 г. За изготвяне на заключение по поставените задачи вещото лице е ползвало доказателствените материали, приложени към делото, поискало е разрешение от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД за достъп до Регионален логистичен център, гр. Разград, на който е подчинен Складов район гр. Борово, където се намират процесиите вещи и е изготвило справка (приложение - стр. 19) за наличността на имуществото по договора на база програма “NEOLOGIC”, собственост на Министерство на отбраната.