Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 30.04.2019, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 118/2019
Вид
Решение № 93
Подписан
30.04.2019
В сила
10.01.2020
Състав
ИВАН СТАТЕВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 30.04.2019г. гр.Димитровград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Иван Маринов с участието на секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №118 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за

Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Н.М.Щ. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №1130332, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 150 (сто и петдесет) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш при подробно описани възражения, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РАЙОННА

ПРОКУРАТУРА-ДИМИТРОВГРАД – редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

На 03.02.2016г. било установено техническо устройство № 557 - за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по ПП-I-5, км.285+809- разклон за Асфалтова база, в посока от гр.Димитровград към гр.Хасково. В 11:00ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Мерцедес E270” с рег.№ *****. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч.- въведена с пътен знак В-26, измерената скорост на този автомобил била 93км/ч.

Представена е и фотоснимка, видно от която е бил поставен и съответния преносим знак, указващ на водачите, че следва участък от пътя, по който скоростта на движение се контролира от техническо средство, като този знак видно от снимката, е поставен точно до знака за ограничение на скоростта от 60 км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Н.Щ. ***.

Не е представена друга декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала Електронен фиш серия К №1130332, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, с който налага административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева на Н.М.Щ..

Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №15364 с техническо средство TFR1-M- №557.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган-наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или процесуалния закон.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено-движение със скорост 93 км/ч при ограничена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера на глобата - 150 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, включващо дори и координати, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая е видно от представения снимков материал, че е наличен знак за ограничение на скоростта В-26 от 60км/ч., като до самия знак е поставен и задължителния друг такъв- указващ на водачите, че следва участък от пътя, по който скоростта на движение се контролира от техническо средство.

Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г.

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП

(редакцията на закона- действаща към момента на констатираното нарушение- 03.02.2016г.) гласи, че който превиши разрешената максимална скорост от 31 до 40 km/h - се наказва с адм.наказание с „Глоба“ 100 лв.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №557, което видно от приложения по делото Протокол от проверка №5-52-15/02.04.2015г., отговаря на изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на ПП-I-5, км.285+809- разклон за Асфалтова база, в посока от гр.Димитровград към гр.Хасково. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.

Не са налице възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения момент автомобила, който е собственост на жалбоподателя, е бил управляван от друго лице. Така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика на даденото МПС ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено-движение със скорост 93 км/ч при ограничена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера на глобата - 150 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, включващо дори и координати, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 96 км/ч, а другата- наказуема- 93 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по делото.

Съобразно изискването на чл.7 от Наредба №

8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (действаща към момента на извършване на описаното нарушение), местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. В случая е представена такава снимка с адм.-наказателната преписка-удостоверяваща, че е поставен знак Е24. Представена е и справка за местопоставянето на автоматизираните технически средства, датите и часовете на работата им, както и ограничението на скоростта, в който списък фигурира именно разклона за Асфалтова база. Отделно от това е представен и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M №557, видно от който протокол описаното техническо средство е било позиционирано на ПП-I-5, км.285+809- разклон за Асфалтова база, в посока от гр.Димитровград към гр.Хасково, за времето от 10,00ч до 13,00ч. на 03.02.2016г. и за посочения период са регистрирани 6 нарушения, като са описани и номерата на първото и последното заснето видеоизображение- съответно 15361 и 15366, като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш е 15364. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.