Решение № 383 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 363/2026
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.2 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. Варна, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100500363 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ж.к.Белите брези, ул.Кюстендил №23Б, ет.2, срещу решение №1/04.01.26г., постановено по гр.д.№5773/25г. на ВРС, в частта, с която е прогласена за нищожна като неравноправна клаузата на чл.2.9.2.2 от договор за потребителски кредит №1834747379011546235/ 27.07.22г., сключен между Г. Р. Р. и „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, която клауза предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Оспорва извода на ВРС, че клаузата прехвърля риска от задължението на кредитора по чл.16 от ЗПК върху потребителя, с довода, че нито ЗПК, нито Директива 2008/48/ЕО забраняват договарянето на обезпечение като отделен механизъм за управление на кредитния риск.
Оспорва извода, че потребителят не може да влияе върху условията на обезпечението, като излага, че същият имал реална възможност да кандидатства без обезпечение с лично поръчителство или гарант. Навежда довода, че договорът за поръчителство е услуга на трето лице, а възнаграждението за тази услуга не представлява скрито възнаграждение на кредитора и не остава при него, поради което нямало значителен дисбаланс и недобросъвестност. Излага, че за предоставянето на кредита не се изисква задължително сключване на договор за допълн.услуга. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Г. Р. Р. от с.Старо Оряхово, не е постъпил отговор.
1 следното:
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази Производството пред ВРС е образувано по предявени от Г. Р. Р. от с.Старо Оряхово срещу „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК 200888528, обективно съединени искове с правно основание чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №81834747379011546235/27.07.22г. поради противоречие със закона, а в евентуалност с правно основание чл.143, ал.1 и 2 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2. от договора, предвиждаща сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД.
В исковата молба твърди, че между страните е сключен договор за потр.кредит №81834747379011546235/27.07.22г. за сумата от 900лв, която следвало да върне на 15 вноски. Твърди, че с цел обезпечаване на договора за кредит и съгласно чл.2.9.2.2 сключил с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД договор за поръчителство при възнаграждение 311,55лв, което е включено в общия погас.план към договора за кредит. Счита договорът за кредит за нищожен, като противоречащ на чл.10 и чл.11 ЗПК, тъй като липсвали условия за прилагане на посочения ГЛП, а ГПР не бил коректно посочен предвид невключването на възнаграждението по договора за поръчителство. В евентуалност счита за нищожна клаузата на чл.2.9.2.2. от договора за кредит, тъй като договорът за поръчителство бил лишен от основание предвид нищожността на договора за кредит. Излага, че липсвала и кауза за неговото съществуване, като за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължение да поеме наравно с длъжника задължение за плащане и в случай на заплащане за него се пораждало регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените суми, или поръчителят получавал възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение.
Счита, че в случая е налице нееквивалентност на престациите и дори липса на престация от страна на поръчителя.
В отговор на исковата молба „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК
200888528, оспорва исковете. Не оспорва факта на сключен договор за кредит, както факта на сключен договор за поръчителство за обезпечаване на вземанията на кредитодателя. Възразява, че не е посочена методиката за изчисляване на ГПР и че е налице неяснота на лихвения процент, както и възнаграждението за поръчител следвало да се включва в ГПР. Твърди, че потребителят е поискал сключването на договора за поръчителство и е избрал индивидуално поръчителя, който не е свързано с кредитора лице. Твърди, че възнаграждението на гаранта не отива в полза на кредитора, както и че неплащането му не е основание за прекратяване на договора за поръчителство.
Сочи, че ищецът е имал възможност да избере дали желае да кандидатства за заем без обезпечение, с лично поръчителство от 2 лица или чрез гарант, проучен и одобрен от кредитора, както и че възнаграждението за гаранта съставлява разход за допълн.услуга, която не е задължително условие за получаване на кредита и не е част от общия разход по кредита. Оспорва клаузата на чл.2.9.2.2. да е нищожна с аргумента, че дължимата от поръчителя престацията към кредитополучателя е по договора за поръчка.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№81834747379011546235/27.07.22г. поради противоречие със закона, е влязло в сила.
По делото няма спор, че между страните е сключен договор за потр.кредит от 27.07.22г., по силата на който ответникът „ЗИ-МЕТРИКС“ АД е предоставил на ищцата заем в размер на 900лв. Няма спор, че в договора е предвидено и предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на дружеството „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД. Представен е и договор за поръчителство от 27.07.2022г., сключен между „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД – гарант, и Г. Р. Р., по силата на който гарантът се задължава срещу възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, поети по договор за потр.кредит от 27.07.22г. Уговорено е възнаграждение в размер на 311,54лв, което се заплаща разсрочено, съгласно погас.план на допълн.услуги, който е приложение №2 на договора за кредит. Представени са и Общи условия, в които изрично е посочено, че съставляват неразделна част от договора за кредит и от договора за поръчителство. Тези договори, макар и формално да съставляват самостоятелни такива, следва да бъдат разглеждани съвместно, доколкото предоставянето на обезпечение е част от уговорките по договора за кредит, като в ОУ, важими и за двата договора, са предвидени клаузи, свидетелстващи за обвързаността между тях / така чл.100.1, чл.102, чл.123/. Следователно касае се за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието 3 съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Предвид това законодателно разрешение и като отчита, че именно в ОУ се съдържат съществените уговорки за предоставеното обезпечение, съдът формира несъмнения извод, че процесната клауза не е индивидуално договорена.
От анализа на доказателствата се налага изводът, че клаузата, свързана със сключването на договор за поръчителство, е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника, или по отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Уговарянето на тази клауза обаче като възмездна в тежест на длъжника има неравноправен характер, тъй като на потребителя се налага да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите /чл.143, ал.2, т.15 ЗЗП/. Поради това, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, е налице и нарушение на принципа на добросъвестност по чл.63, ал.1 ЗЗД. В ОУ към договора за кредит е предвидено още, че заплащането на възнаграждението на гаранта се извършва по сметка на кредитора /чл.100.1/, както и че ако плащането от кредитополучателя не е достатъчно за покриване на всички изискуеми суми по договора за кредит, то с приоритет ще се погасят задълженията към поръчителя /чл.123/.
Следователно плащането на възнаграждение на гаранта е уговорено като приоритетно, дори преди основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налага извод, че пряката и непосредствена цел на поръчителството е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което безспорно не отговаря на изискването за добросъвестност.
Предвид изложеното настоящият състав достигна до извода, че клаузата на чл.2.9.2.2 от договор за потребителски кредит
№1834747379011546235/ 27.07.22г., предвиждаща сключване на договор за поръчителство, се явява неравноправна и като такава е нищожна и не обвързва потребителя.
Поради съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се следват единствено на възз.страна. Последната е представила по делото единствено списък на разноски по чл.80 ГПК, но липсват доказателства както за договорено възнаграждение за проц.представителство, така и за реалното им заплащане.
Крайният момент, до който страната следва да отправи искането за присъждане на разноски, да представи списъка по чл.80 ГПК, както и доказателствата за сторените разходи, е до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция / в този смисъл са и разясненията по ТР №6/06.11.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС/. След като страната не е ангажирала в срок доказателства за претендираните разноски за 4 адв.възнаграждение, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1/04.01.2026г., постановено по гр.д.
№5773/2025г. по описа на Варненски районен съд, в частта , с която е прогласена за нищожна като неравноправна клаузата на чл.2.9.2.2 от договор за потребителски кредит №1834747379011546235/ 27.07.22г., сключен между Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес с.Ст.Оряхово, и „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ж.к.Белите брези, ул.Кюстендил №23Б, ет.2, която клауза предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД.