Решение № 77 от 11.10.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 184/2022
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 11.10.2025
- В сила
- 13.01.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- § 1 · Кодекс на труда
- чл. 14 · Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. гр. Червен бряг, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200184 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на С. К. Й., с ЕГН ...,в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Й. 91“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ....., чрез пълномощник адв. Е. В. М. – АК Плевен, адрес гр. Плевен, ул. „....., ......., офис 601 подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление №15-2200085 от 27.05.2022 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя е наложен а имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на основание чл.416, ал.5 КТ вр. чл. 414, ал.3 КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 Кодекс на труда /КТ/ вр. чл. 1, ал.2 КТ.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. М.у която от името на доверителя си поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски
За ответната страна по жалбата Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен – редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител. В първото по делото о.с.з. взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което моли съд да го потвърди изцяло.
1
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е частично основателна. Съображенията на съда за това са следните:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" дирекциите "Областна инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
На 31.03.2022 г. в 9:46 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен извършили проверка по спазване разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ в обект „Пазаръ", находящ се в гр. Червен бряг, Общински пазар, обект 9.0, стопанисван от жалбоподателя „Й.
91" ЕООД. Проверката установила, че дружеството в качеството си на работодател на 31.03.2022 г. в 9:46 ч. е приело на работа в обекта, лицето А. М. Г., с ЕГН **********, да изпълнява трудови функции като „опаковчик на закуски", без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма. На търговеца било указано да представи трудов договор на лицето и му било указано, че посоченото представлява нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КT
На извършената документална проверка на 01.04.2022 г. в 14:00 ч. в офиса на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен били представени 2 бр. граждански договора с А. Г. – от 31.03.2022 г. и 03.04.2022 г., всеки с продължителност от 1 /един/ ден, с уговорено възнаграждение за деня. Св. П. М. Т. – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен, приемайки че „Й. 91" ЕООД е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ, съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който бил връчен на С. К. Й. в качеството му на представител на „Й. 91" ЕООД. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, срок, не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 27.05.2022 г. Директорът на дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Плевен е издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът в рамките на задължителна служебна проверка не констатира съществено 2 нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените по делото доказателства като отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
АУАН е съставен на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Според цитираните разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се сключва в писмена форма.
От показанията на свидетелите се установява, че при посещението им на 31.03.2022 г. в обект „Пазаръ" - баничарница, А. Г. е полагала труд като „опаковчик закуски“ изразяващ се в опаковане на закуските. Служителите на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, при посещението си в горепосочения обект са установили А. Г. на работно място в работното време. Налице са три елемента на трудово правоотоношение - време, място и характер на работа. Съобщените от служителите на наказващия орган данни, позволяват да се направи извод, че на въпросната дата лицето е полагало труд. В декларацията, връчена на А. Г., същата съзнателно собственоръчно е записала, че работи в „Й. 91" ЕООД като „опаковчик на закуски“. Последвалата проверка на документите, представени от дружествотожалбоподател не е установила наличие на сключен писмен трудов договор между ръководството му и Г..
От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Трудовият договор, така както е регламентиран в Кодекса на труда, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. От своя страна, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. От друга страна, гражданският договор, се сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. Според чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя преди постъпването на работа. В т. 1 § 1 от ДР на Кодекса на труда е дадена легална дефиниция на понятието "работодател" и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено 3 образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие - ползвател.
Изхождайки от съдържанието на понятието "работодател" и от данните по делото относно дейността на дружеството-жалбоподател, съдът приема, че същото представлява „работодател“ по смисъла на КТ и в този смисъл пред него стои задължението да сключва трудов договор в писмен вид с работника или служителя преди постъпването на работа. По делото са представени два граждански договора в подкрепа на това, че отношенията между жалбоподателя и А. Г. са облигационни, но същите нямат достоверна дата, поради което не може да се направи заключение за момента на тяхното подписване и действието им.
Приложените граждански договори между страните, съдът намира с оглед всички събрани доказателства по делото, че съставляват прикриване на трудовоправни отношения и поради това същите не се кредитират.
Настоящият състав споделя становището на наказващия орган, че правоотношението между „Й. 91" ЕООД и А. М. Г. от неговото начало до 07.04.2022 г. (когато официално е подписан трудов договор) има характер на трудово по смисъла на КТ.
Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател , който наруши разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая, наложената от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен имуществена санкция е в размер на 3 000,00 лв, без да са посочени в наказателното постановление съображения за налагане на този по-висок размер на административното наказание. Определеното по размер наказание не отговоря на тежестта на административното нарушение. Не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства, които да предполагат този размер. Във всички случаи, когато санкционният орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. В наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание. Неизлагането на мотиви в този смисъл опорочава санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на санкцията в размер, равен на законовия минимум, който е имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв.
Поради изложеното Районен съд – Червен бряг, приема, че така наложеният размер на имуществената санкция следва да бъде изменен към предвидения в закона миниум от 1 500,00 лева като по този начин ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху останалата част от обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Жалбоподателят по делото е направил искане за присъждане на разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено 4 възнаграждението да е заплатено в брой. Последното е в размер на 300,00 лв., което е под минималния размер предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за намаляването му. С оглед изхода на делото уважаване на жалбата на жалбоподателя се дължат претендираните разноски в пълен размер.